За създателите на смисъл

Преди няколко дни имах среща. Edna среща. Първата на Обществения съвет по трансплантология. Писател съм и ме канят на такива места. И аз мисля, че е добре това - че ме канят.

После започвам да си мисля: каква е ползата от тези обществени съвети?

Знаете ли? Човек е длъжен да осмисля живота си. Това го разбрах, докато бях психиатър. Скитах по разни тъжни домове на Лудостта и се опитвах да намеря смисъла в това скитане.

Чуйте ме сега внимателно: Животът по принцип е безсмислен. Тоест - няма нещо, което прилича на смисъл в него! Ня-ма!

Няма!

Смисълът не е кон, не е лъжица, не е планета, няма крака, нито ръбове.

Смисълът е нещо, което сам човек създава - в своето съзнание.

Човекът седи и мисли. И мислейки, създава смисъл. Едно нещо принципно изглежда безсмислено. Всяко едно нещо.

Ние го приемаме за смислено само заради предразсъдъците си. Някой ни е казал, примерно, че парите са смислени. О, Боже! Нека само някой от най-отчаяните лакомници за пари да получи огромно състояние - ей така - от небето! Нека - пожелавам му го! Проклинам го с това! Та да види, да усети с мозъка на костите си колко безсмислени всъщност са тия проклети пари! Ще го усети и ще се разтрепери от разочарование!

Ето, имам пари! - ще си каже. - И какво? По-щастлив ли станах? По-радостен ли е животът ми?

Не! - такъв ще е отговорът.

Познавам стотици богати и много богати хора. Мъчат се и те и то повече. Глупак е тоя, който мисли, че парите решават каквото и да било. Но това е отделен въпрос.

Казвам ви: Няма смислени неща! Просто ей така - смислени по условие. Има неща, в които ниениение! Ние влагаме смисъл!

И аз трябваше да осмисля участието си в този Обществен съвет по трансплантология. Както всяко друго нещо в живота си.

Когато отивах на срещата - имах колебание. Събират се професори, общественици... Говорят... Мъдруват... Журналистите... Знаете как е. Скука, празни приказки. Парадна добронамереност и полупрозявки.

Няма смисъл - крещи вътрешният глас на човека, свикнал да му се дава готов смисъл - Няма смисъл от това!

Но когато влязох, аз, писателят Терзийски (с цялата си писателска нафукана претенция), преглътнах и се свих. Малък охлюв с крехки рогца съм аз - казах си.

Зад маса с плюш и микрофони седяха цял куп гиганти на българската хирургия и медицина. Всички тия, които ме бяха изпитвали по различните медицински дисциплини преди двадесет години. Но сега - събрани на едно място. Краката ми се подгънаха.Все едно се изправях на двадесет изпита едновременно. Пред двадесет комисии. И седнах, и вече бях малко момче. Студент или стажант.

Започнах да осмислям. Първо, че освен моят живот на красиви фрази и детинско-поетичн...

Още от Интересно

Ед Шийран е влюебн и щастлив, предложи брак на ученическата си любов

Любимият ни съвременен изпълнител Ед Ширийн, който разби представите, че успешните изпълнителите задължително трябва да са красиви, се похвали, че е п...

Хиперреалистични маслени платна “празнуват” женствеността

“Бях съблазнен от маслените портрети на Сергей Маршеников.” Това казва американският изкуствовед и критик Tomas Hall. И не е единственият...

Кажи ми в каква поза седиш, за да ти кажа какъв си

Тялото ни може да разкрие много неща за нас и нашата същност. В повечето случаи правим нещата автоматично и се движим, сядаме и лягаме като на автопил...

Скалопини с лимон и каперси

Необходими продукти 600 г свинско контрафиле (ця...

Почина авторът на "Една година в Прованс" Питър Мейл

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра "Една година в Прованс", почина на 78 го...

Задава се нова кралска сватба

Задава се още една кралска сватба през тази година и тя е тази на принцеса Юджийн. Кралската особа се сгоди за дългогодишната си половинка Джак Бруксб...

Вижте кой празнува имен ден днес...

Днес църквата почита Св. ап. Тимотей и Св. преп. Анастасий.  Днес своя имен ден празнуват Тимотей, Тимофей, Анастас, Стас, Ташо, Ташко...