За създателите на смисъл

Преди няколко дни имах среща. Edna среща. Първата на Обществения съвет по трансплантология. Писател съм и ме канят на такива места. И аз мисля, че е добре това - че ме канят.

После започвам да си мисля: каква е ползата от тези обществени съвети?

Знаете ли? Човек е длъжен да осмисля живота си. Това го разбрах, докато бях психиатър. Скитах по разни тъжни домове на Лудостта и се опитвах да намеря смисъла в това скитане.

Чуйте ме сега внимателно: Животът по принцип е безсмислен. Тоест - няма нещо, което прилича на смисъл в него! Ня-ма!

Няма!

Смисълът не е кон, не е лъжица, не е планета, няма крака, нито ръбове.

Смисълът е нещо, което сам човек създава - в своето съзнание.

Човекът седи и мисли. И мислейки, създава смисъл. Едно нещо принципно изглежда безсмислено. Всяко едно нещо.

Ние го приемаме за смислено само заради предразсъдъците си. Някой ни е казал, примерно, че парите са смислени. О, Боже! Нека само някой от най-отчаяните лакомници за пари да получи огромно състояние - ей така - от небето! Нека - пожелавам му го! Проклинам го с това! Та да види, да усети с мозъка на костите си колко безсмислени всъщност са тия проклети пари! Ще го усети и ще се разтрепери от разочарование!

Ето, имам пари! - ще си каже. - И какво? По-щастлив ли станах? По-радостен ли е животът ми?

Не! - такъв ще е отговорът.

Познавам стотици богати и много богати хора. Мъчат се и те и то повече. Глупак е тоя, който мисли, че парите решават каквото и да било. Но това е отделен въпрос.

Казвам ви: Няма смислени неща! Просто ей така - смислени по условие. Има неща, в които ниениение! Ние влагаме смисъл!

И аз трябваше да осмисля участието си в този Обществен съвет по трансплантология. Както всяко друго нещо в живота си.

Когато отивах на срещата - имах колебание. Събират се професори, общественици... Говорят... Мъдруват... Журналистите... Знаете как е. Скука, празни приказки. Парадна добронамереност и полупрозявки.

Няма смисъл - крещи вътрешният глас на човека, свикнал да му се дава готов смисъл - Няма смисъл от това!

Но когато влязох, аз, писателят Терзийски (с цялата си писателска нафукана претенция), преглътнах и се свих. Малък охлюв с крехки рогца съм аз - казах си.

Зад маса с плюш и микрофони седяха цял куп гиганти на българската хирургия и медицина. Всички тия, които ме бяха изпитвали по различните медицински дисциплини преди двадесет години. Но сега - събрани на едно място. Краката ми се подгънаха.Все едно се изправях на двадесет изпита едновременно. Пред двадесет комисии. И седнах, и вече бях малко момче. Студент или стажант.

Започнах да осмислям. Първо, че освен моят живот на красиви фрази и детинско-поетичн...

Още от Интересно

Онези мъже, без които всяка жена може

Срещаме ги всеки ден, зад ...

Днес е подходящ ден за освежаване на дома

Какъв ще бъде днешният ден?...

Как да скрием стилно малкото коремче?

Малки изключения Преди всичко забравяме за материите с ликра, ламе, драперии и райета.  Широк избор В желанието да скрием закръглените си ф...

Коко-Шоко веган кекс

Какво ще закусвате утре сутрин?...

Домешен офис? Няколко дизайнерски идеи...

Цел №1 - оптимизиране на пространството Преди т.нар. "кабинет" - пространството, посветено да работата, заемаше огромно място в дома. В ми...

Каква майка сте според зодията?

Всяка майка има собствен маниер, по който отглежда детето си. Това се определя до голяма степен от това каква зодия сме. Проверете и Вие какъв тип май...

15 от най-добрите снимки на National Geographic за 2016 г. (придружени с истории)

Обичате ли National Geographic? И ние. Защото всяка година любимото списание ни изпраща на хиляди пътешествия и разказва още толкова любопитни истори...