Човешкото себелюбие или страхът да не бъдем "разкрити"

Защо страдаме, самотни ли сме, получава ли ни се в любовта, какво ни е направило такива, каквито сме?

Умът ви способен ли е да произведе тези въпроси, устата ви способна ли е да ги зададе? А да отговорите сами на тях?

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



В СВЕТА НА БРАТЯ ГРИМ



ЕДНА НОЩ В ИТАЛИЯ



РОШАВИТЕ МИСЛИ НА ЕДНО 60-ГОДИШНО МОМИЧЕ



ЕТО КАК СЕ СБЪДНА ЕДНО НОВОГОДИШНО ОБЕЩАНИЕ

Все по-трудно се получава съществена комуникация и все повече се преструваме, че водим такава. Може би ни е страх да признаем някои от отговорите пред себе си, а какво остава пред другите

Мисля, че за голяма част от нас вечерите са изпълнени с много размисли, често се стига до ровене в миналото и планове за идната година, например.

Прибираме се, оставаме сами и като по правило точно тогава се сблъскваме най-ясно с нашата меланхолия. Точно времето, предвидено за почивка, включва анализи на минали случки или преглед на събитията от деня. А на сутринта всичко започва отначало. Никой не разбира на какво сме посветили нощта, но това не означава, че ще забравим.

Излизаме, срещаме се с най-различни хора, като за ф...