Живеейки страдаме. Защо?

На този свят, претъпкан с материализъм, его и позор, емоциите са едно от малкото нематериални неща, които все още са способни да го контролират. Не е трудно да си го признаем: всичко, което правим е подтикнато от чувствата ни.

Ние усещаме, след това реагираме по определен за нас начин. И този начин често не ни харесва, често съжаляваме за това, с което се сблъскваме, за страданията, за мислите, които нахлуват неканени в главата ни, но е неизбежно. Фактът обаче, който тактично подминаваме е, че всяко чувство, всяка емоция, която изпитаме, е породена от нас самите. Всичко е в главата ни - сложно за разбиране, но дяволски правилно.

Можем да бъдем заобиколени само от хора, които обичаме и да сме нещастни, както може и да сме напълно самотни и да сме щастливи. Изпитвайки дадени емоции, те атакуват първо мозъка ни. Доказано е, че умствената оценка на събитията определя емоционалната ни реакция, която пък поражда чувствата в нас.

Тоест, по пътя на логиката, фразата, че "Човек е там, където е сърцето му" не е вярна. "Сърцето ни" е контролирано от ума ни, от разсъжденията, от светогледа ни. Ако можем да променим гледната си точка, значи можем да променим и начина, по който се чувстваме.

Този товар, разбира се, понякога е прекалено тежък за нас. В тези случаи обикновено търсим вината другаде, защото ни е по-лесно. Ако някой ни е наранил, значи той е отговорен, ако обстоятелствата не са се случили така, както сме очаквали, значи светът е отговорен. Но истината е, че въпреки хората около нас, въпреки целите и мечтите ни, в нашето съзнание ние сме винаги сами.

Живеем сами, вървим сами, чувстваме сами, независимо дали любов, омраза или отчаяние. Никой и нищо не може да ни накара да се чувстваме така, ако ние самите него направим. Никой не може, а и не трябва да преодолява нашата болка или да живее нашия живот. Няма друг виновен за това, което сме и не можем да очакваме човекът срещу нас да ни направи щастливи, друг не е способен.

Никой не ни дължи щастието, то не е разменна монета. Това е едно от големите обърквания на света. Опитва се да материализира онова, което не може да се опише дори с думи.

Ако имаме чувства към някого, ние очакваме той да има същи...