Неудобни въпроси

- Рязал ли си крилата на ангел? Аз съм рязала. С флекс.
Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...

Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях обезумял поглед и учестено дишане. Клиничен случай съм, честно. Преди го правех често. Въпрос към случайната непозната в автобуса, която се опитва да ми преразкаже целия си живот, търсейки съжаление у мен:
- Имаш ли представа дали сифилисът се предава по въздушно-капков път?
Емоциите препускат през лицето ѝ. Шок, неразбиране, недоумение, нервен смях, отново шок. Въпросът стоеше на ръба на устните ѝ:
- Как? А-а-а, аз съм за тази спирка, полицията, да. Слизам. Успех, момиче - цъкаше с език покрусената жена.

Правя го е една едничка цел, честно. Не обичам безсмислени разговори с непознати. Не обичам да коментирам личния си живот, нямам абсолютно никакво отношение към метеорологичните условия навън, не помня откъде съм си купила тези обувки, нямам представа колко е часът, каква е цената на бензина и на месото в Лидъл. Разбирам, че има хора на света, които обичат да комуникират с непознати. Е, аз може би не съм от тях. И повярвайте ми, опитвала съм всичко. Опитвала съм с отклоняване на темата, с нервно потропване с крак, с мълчание, темерутщина и всички отблъскващи сили на този свят.

Но хората, обичащи да комуникират с непознати, издигат понятието монолог до непознати нива.

И така, един ден, докато чаках за изпит, този гениален план за евакуация се роди в главата ми. Киснех в коридора на факултета и за мен като скачен съд се прикачи едно момиче. Не ме разбирайте погрешно, изключително приятно ми е да комуникирам с колеги. Само че тази девойка учеше химия. Какво по дяволите правеше във филологическия факултет не знам. Само разбрах, че е от Добринище, че е фенка на Джена, че е първи курс, че има 5.40 на матурата по химия, че има брат и той е в Англия. Всичко разбрах, тя говореше, а аз чаках и повтарях наум това, което бях научила. И така 40 минути. Деветте кръга на ада...

- Какъв според теб е развоят на ликвидната метатеза в средата на думата в старобългарския език?
Тишина. Секунда, десет секунди. Мълчание около минута. Раят въплътен в стените на университета ми. Появи се друго момиче. Скаченият съд се откачи от мен без дори да каже довиждане. Защо, и аз се чудя.

... Morning Meeting в офисът ми. Господин Млад Меринджей говори. Бълва звуци, срички, думи, без ред и подредба. Без логическа обосновка. Просто бълва. Аз слушам. Човекът е достигнал върхова фаза на своята наркотична опияненост и в момента неговите умствени и физически сили са изключително завишени. Бълва змии и гущери, хвърля кошове, лепи банкноти по бялата дъска в офиса, с движение заучено в чалга дискотеките. Обяснява надълго и нашироко колко умствено изостанали сме всички ние, простосмъртните (неупотребили кокаин) след което, разбира се, изпада в лирическо отклонение за тежкия си живот и перипетиите, през които е минал, за да стане господин Млад Меринждей. Слушам. Мълча. Гледам го в очите и си мисля, че след този цирк ще имам нужния материал да напиша дисертация на тема:

Влиянието на наркотиците върху един средно-статистически примат, притежаващ първични и вторични полови белези"

Въпросът ме мъчи. Протяга долно ръце и ме хваща за гърлото. Чудя се каква ще е реакцията му след зададения от мен въпрос. Усмивката разцъфва върху лицето ми. Меринджейът ме фиксира с разлятите си зеници. Вдига ме, задава ми въпрос и аз отговарям. Пита ме дали знам какво е търговският регистър. Отговарям, че не знам. Дефиницията, която получавам, заслужава Нобелова награда за идиотия. Честно. Аз агонизирам, а той изразява своето разочарование от моята особа. И тогава въпросът започва да крещи в мен. Да се блъска в гърдите ми, да пука из ребрата ми, да къса вените ми крещейки: Искам навън!". Аз сядам достолепно и продължавам да се усмихвам.

Всичко се е случвало и преди. Сблъсъкът с малките хора, с малките души и умове. Хората с малко капацитет и много наркотици. Хората, възпитани от порнографските филми и песните на Радо Шишарката. Тези хора в момента са нашите Млади Меринджеи.

И докато ние сме висели във факултетите, те са правили бизнес на улицата. Кой ще спечели тази битка? И какво от това, че си чел Бесове", а те не четат дори листовката на лекарствата си?

За вас не знам, но аз имам своите въпроси, с които бягам от тях. Бягам от хората с малкия мозък и голямото его.
- Рязал ли си крилете на ангел? Аз съм рязала. С флекс.

-------------------------

Виж още:

Не ти казах
Лъжата, втора природа
Книгите и сексът

Още от Живот

Медал за 14-годишния Мартин, който ще дари косата си на онкоболни

Омбудсманът на републиката Мая Манолова връчи медал на 14-годишния Мартин, който ще дари косата си за онкоболни. Осмокласник с голямо сърце, който...

Васко Василев и Ара Маликян: Бяхме бедни, но щастливи!

„Бяхме бедни, но щастливи!“ – това си припомниха Васко Василев и Ара Маликян за студентските си години, когато двамата световноизвес...

Момичето от влака София - Варна 07.01. 2017

Някак си усетих, че тя ме харесва и аз я харесвах. Тя влезна с една жена и аз реших, че й е баба и викам “как ще я свалям пред баба й. ” Но после се о...

5 начина да спреш да се притесняваш за всичко

Нека да изясним нещо - тревожността не е същото като обсесивно-компулсивно разстройство или друг психически проблем като панически атаки и депресията....

Хороскоп за 11 януари

Започваме ден, който отново ще ни изправи пред изпитания. Желателно е да бъдем внимателни в действията си, но и да се възползваме от късмета си. Това ...

Хороскопът ви за 10 януари

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Ивайла Бакалова срещна любовта в Дубай

Откакто се премести да живее и работи в Дубай, Ивайла Бакалова пази в тайна личния си живот и рядко споделя нещо пред медиите. Но красавицата този път...

Северна Америка – пътешествие из дивите дебри на природата (галерия)

  Галерия Северна Америка и нейните красоти 10 снимки Дивата природа привлича вниманието на любителите на пътешествията...

Мисъл на деня от Опра Уинфри

„Вие получавате от живота това, за което ви стига куражът да си поискате.“ Опра Гейл Уинфри е американска телевизионна водеща, родена на 29 януари 195...

Манхатън – градът на небостъргачите

Когато чуем Манхатън, обикновено се сещаме за Кари Брадшоу, „Сексът и градът“ и коктейлите. Всъщност този прекрасен американски остров е ч...