Демонът се храни с гняв
В едно далечно кралство един ден на портите почукал малък демон. Когато стражите отворили огромните врати били отвратени - демонът бил грозен, миришел ужасно, а думите, които излизали от устата му - били вулгарни и обидни! При вида на малкия противен демон стражарите започнали да крещят - Ужасно грозни демоне, върви си, миришеш ужасно..." При тези слова обаче демонът пораснал по-голям, думите му станали още по-вулгарни, а миризмата още по-нетърпима. Колкото повече хората се отвращавали от него и го обиждали, в желанието си той да си тръгне, толкова повече демонът растял и ставал все по-непоносим! Наглостта му стигнала до там, че вече огромният демон влязъл в тронната зала на царския дворец и се настанил удобно в креслото на царя.
В опитите си да го изгонят царските стражи започнали да го обсипват с обидни слова, което го превърнало в огромен великан. Така великанът демон седял в тронната зала, с най-ужасната миризма, която може да съществува, а от устата му излизали такива слова, каквито не могат да се чуят и в най-долната кръчма или бардак... В този момент в залата влязъл царят. Мъдър и справедлив, владетелят не се смутил от размерите и формите на демона и вместо да се опита да го изгони с обиди, царят му казал - Демоне, добре си ни дошъл. С какво може да нагостим?" - Очуден от милото и гостоприемно отношение на владетеля, демонът се смалил малко. Всички, които били в залата разбрали, какво е направил с милите думи техният цар и го последва...
