Ева

Сърцето ми е 100-годишно.
Не съм като другите.

Беше родена преди мен. Усещах го. Не я познавах, засичах я сутрин в метрото. Състезавахме се по стълбите към подлеза на метростанцията.
Зелена пола, скъсани кецове и косата ѝ, която ухаеше на еклери. Вървях зад нея и се чудех дали ѝ е студено. Беше поне 2-3 градуса, под полата имаше само цветен, тънък клин. Забелязах я неволно, сблъскахме се преди няколко сутрини на входа на мотрисата, вдигнах глава и погледите ни се вплетоха. Проследих я с поглед една поредна сутрин и някакси не можех да си обясня нездравия си интерес към нея. Какво толкова имаше в нея?

Слушах музика, пътувайки и си съчинявах живота ѝ. Изглеждаше бунтарка, имаше вид на току-що пораснал бурен, нахална, в скандални дрехи, с пиърсинги и татуси. Представях си как изглежда сутрин, когато стане от леглото. Розовите краища на косата ѝ, толкова ли са розови? Представях си я как се облича, как се гримира, как храни котката си. Имаше котка, виждах космите по дрехите ѝ. Винаги ходеше с голяма чанта през рамо. Носеше доста неща със себе си. Бях убедена, че носи винаги книги. Имаше блясък в очите ѝ. Онзи блясък, които се придобива само след четене на много книги. Иначе, бас държа, че любимият ѝ автор е Буковски. Някакси ѝ отива.

- Следваща станция Опълченска".

Слизам. Поглеждам зад рамо. Тя ме проследява с поглед. Или така ми се струва.

Седмици по-късно аз съчиних целия ѝ живот. Съчиних и нея, съчиних си къде работи, защо обича кецове converse, къде е била на море миналото лято, в кого се е влюбвала, къде е учила, на коя книга е плакала.

Една сутрин тя не се появи. Просто я нямаше. Първоначално не забелязах. Качих се в метрото и когато то потегли, забелязах, че нея чисто и просто я няма. В този момент осъзнах какъв филм бях сътворила в главата си. Усмихнах се наум.
Опитах се да я съчинявам, без да я виждам. Тя така и не се появи повече. Не ми се получаваше...Това беше като да четеш Ана Каренина на служебния си компютър. Четеш, не е като да не четеш, но книгата в скута ти я няма. И не е същото. Отсъствието ѝ караше въображението ми да страда.

През цялото време докато я съчинавах, така и не съумях да открия нейното име. Имам теория, че хората си идват с имената на този свят. Всеки един от нас има име, което си е негово, независимо как се казва по документи. И ако си имал късмета да попаднеш на чувствителни родители, ти ще носиш името, което ти отива. Което ти стои. На нея, така и никое име не ѝ пасна. Опитвах и накрая я оставих без име. Котката ѝ (която съчиних) беше Евстати. Напълно подходящо име за нейната котка. Любовта на живота ѝ беше Борис, познат като Борко. Но, тя... Така ѝ не намерих име за нея.

Тази сутрин я видях. Отново във метрото. Видях я и се усмихнах. И преди да се усетя, ѝ казах:

- Здравей! - така както се казва здравей на стар приятел, който си засякъл в родния си град. Казах го, защото за мен тя беше нещо такова. После се замислих, че всъщност това момиче не ме познава, нито аз нея.
Тя ми отвърна с усмивка, свали слушалките от ушите си, и потупа с ръка металната седалка до себе си. Седнах без да знам какво да кажа. Рядко чувствам срам през живота си. Тя се оказа точно такава каквато си я съчиних. Говореше, така както звучеше в главата ми. Жестикулираше, така както жестикулираше в съзнанието ми. Говореше, сякаш ме познаваше от години. Разказа ми за себе си в рамките на 2 минути. Докато пътувахме я попитах:
- А, само да те питам... Котка имаш ли?
- Имам, да. Евгени се казва, долния гнидолеж. Изключително нахално създание, нагло до безобразие, но не бих я заменила за нищо на света.

Оставих я да продължи да говори. Слушах монолога ѝ и на места ми идеше да я прекъсна и да и кажа: Да бе знам го това.Съчинила съм го. Давай по същество, че Г.М. Димитров е близо".
На края на разговора ни се сетих да я попитам как се казва.
- Ева. Приятно ми е!
Ева. Да нейното си име беше това. И аз нямаше как по-хубаво да го съчиня. Не можех да го съчиня, защото друга Ева не познавах. Тя бе първата.

-------------------------

Виж още от този автор:

C2H5OH
Там, където времето спи
След Раздялата

Още от Живот

Мисъл на деня от Овидий

„Отдихът храни тялото и дава храна на духа, а прекаленият труд им вреди.“ Публий Овидий Назон е древноримски поет, роден на 20 март, 40 г....

Мисъл на деня от Агата Кристи

„Ако поставиш главата си в устата на лъв, не трябва да се оплакваш, в случай че един ден той я отхапе.“ Агата Мeри Клариса Кристи е англий...

Хороскоп за 19 януари

Четвъртък ще бъде динамичен, но интересен ден. Внимателни в делата трябва да бъдат Телците и Козирозите.  Телец Ще се наложи активно да се включи...

Суеверията за петък 13-и

Днес е петък. Може да ви изглежда като всеки друг ден, но ако сте забравили да погледнете календара, да ви подсетим, че е петък 13-и. Съвпадение от да...

Северна Америка – пътешествие из дивите дебри на природата (галерия)

  Галерия Северна Америка и нейните красоти 10 снимки Дивата природа привлича вниманието на любителите на пътешествията...

3 типа музика, които увеличават продуктивността ни на работа

Ако не съществуваше музика, животът би бил много скучен, неинтересен, непривлекателен. Ако нямаше музка, едва ли би имало живот в истинския смисъл на ...

Как да познаем „многострадалната Геновева“ сред нас

Има хора, които няма как човек да не хареса – ведри, усмихнати, с чувство за хумор и интелект. Да общуваш с такъв човек винаги е за предпочитане...

Модна армия: Силните и стилните

Ако има една модна армия, която превзема света, то това е тази на Balmain. Най-новата рекламна кампания на модната къща за пролет-лято 2017 вкл...

„България Ер“ със зимна кампания - Рим, Мадрид, Лондон и Прага на специални цени

За поредна година „България Ер“ стартира зимната си кампания с полети на атрактивни цени. До 20 януари националният превозвач предлага...

На Атанасовден: Иди си, зимо, идвай, лято!

Православната църква почита на 18 януари Свети Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Ник...