Там, където времето спи

Гледах празната стая и се чудех къде са. Беше първият ми работен ден в новото училище и тях ги нямаше. 11 "а" клас се бе изпарил. Оставих картата да се сгромоляса на пода и седнах на първия чин.

Нормално, бях нова учителка, а те бяха 11-ти клас - си мислех - много ясно, че ще избягат.

Последва среща с класната им. Класната им - възрастна, проскубана, изстрадала колежка, която преподаваше химия, сподели, че са непоправими. Извинявала им отсъствията само за да не остане без клас и без хляб. В Обеля е така - преподаваш, ако има на кого. Преподаваш, ако учениците ти проявят уважението да посетят часовете ти. Извикаха ме на следващия ден в дирекцията. Госпожа Патрашкова беше новата/стара директорка на 104 СОУ. Нова, защото беше назначена на щат преди месец, стара, защото беше гласена за този пост от около десетилетие:

- Маркова, какво е това в дневника на 11 "а"?

- Отсъствия. Нямаше ги вчера в моя час.

- Ама тук има написани 20 отсъствия. Знаеш ли колко човека има в 11 "а" клас?

- Знам. 20. Всичките ги нямаше.

- Не, може така, Маркова. Не може, ти си нова, не знаеш, но не трябва така. Това не е педагогически подход - редеше Патрашкова, докато наместваше очилата си с пръст - трябвало е да ги потърсиш, да попиташ.

- Как така да ги потърся"? - попитах аз леко втрещено.

- Ами те висят децата в Бирарията в 214 блок. Играят карти, ъъ там пушат, такива работи. Трябваше да попиташ, да ти кажа къде да ги намериш.

Впих нокти в тапицерията на стола, в който седях. После ги впих в бюрото на г-жа Директорката:

- Аз до колкото си спомням, г-жо Директор, съм назначена на длъжността младши учител. Нямам спомен в длъжностната ми характеристика да пише младши надзирател. Ако 11 "а" желаят - да заповядат в моя час, ако не желаят, още по-добре за тях.

Излетях от кабинета на г-жа Директор, за да не впия нокти в двойната й гуша. Не било педагогическо да пиша отсъствия. Макаренко, къде си?

11 "а" ги няма. Втори път. Втора порция 20 отсъствия. Отново среща с г-жа Патрашкова. И после учителски съвет. Аз пиша отсъствия, класната ги извинява, треперейки и шепнейки: Хлябът, Стела. За хляба. Още четири години и се пенсионирам".

Свикнах 11 "а" да ги няма. Не пишех отсъствия, не взимах дневник, омръзна ми да пиша отсъствия и да ги извиняват. Влизах в класната им стая, подпирах картата на стената, сядах на бюрото, вадех книгата и чаках. Един ден влизайки в тъмното мазе, в което беше тяхната стая, чух глас. Надникнах вътре и видях две момичета. Не ги познавах, явно и те мен. Две момичета от 11 "а" ме чакаха. Моментът на истината дойде, проклех се наум, че не бях взела дневника. Момичетата станаха прави, когато ме видяха.

Седях в Бирарията и се оглеждах плахо. Все още не можех да свикна със странната обстановка, в която преподавах География и икономика вече втори месец. Картата ми висеше закачена на един чадър. Дневникът до мен, а целият 11 "а" клас насядал в краката ми. Чакахме Еди. Еди бе причината всички ние да сме тук. Огромни сиви очи, пепеляво руса коса, бели почти прозрачни пръсти и усмивка, която те стиска за гърлото. Полиомиелит. Това бе причината Еди да не се намира във влажното мазе на 104 СОУ, а да диша свежия" въздух на Обеля.

- Поне няма влага - това възкликваше майка му, която държеше бирарията в Обеля. Тя събираше всеки ден целия 11 клас под своята тента при топло време, при студено - вътре в заведението. Даваше им да пушат, да пият бира, да псуват, да купонясват, да са с нейния Еди. Жената казваше:

- Да са живи и здрави, да пушат, да се обичат. Да са живи само - и поглеждаше инвалидната количка с помътнял поглед.

Даваше ми и да преподавам. Всяка седмица в точно определено време гонеше всички квартални пияници от кръчмата, намаляваше телевизора, който бучеше на Планета, и сякаш цяла Обеля слушаше моите уроци. Към 11 "а" клас се присъедини и Кичко от 213 блок, които нямаше завършен 7-ми клас, но имаше цироза на черния дроб, Вили общата, която мечтаеше да е сервитьорка на круизен кораб, и два огромни мазни котарака, които слушаха с небивал интерес. Уроците си течаха така, както си бяха в учебния план. Нямаше отсъствия. Носех дневника със себе си. Имах 100-процентова посещаемост в часовете.

Децата слушаха. Урбанизация. Език и култура, език и религия. Най-голям успех имаше урока "Балкани: от конфликти към интеграция в Европейските региони". В 11 "а" клас имаше 4 деца от ромски произход, две деца от Босна, едно, което беше с различно вероизповедание, и Еди, разбира се. Той промени всички ни.

Спечели ме майката на Еди. Тя каза, че когато той се разболял, децата започнали да идват да го виждат. Еди отсъствал често от училище и децата страдали за него. Били израснали заедно, всичките заедно сред тинята и мръсотията на Обеля. Тогава дошла новата директорка и сменила класната стая на 11 "а" клас. Да им е по-топло. В мазето. Майката на Еди всеки ден отскачала до училище, за да прибира дете си. Когато Еди паднал на легло, тя го спряла от училище. Съучениците на Еди се възпротивили, говорили с класната, правили подписка, говорили с новата директорка, искали рампа за количката на Еди, редували се на всяко междучасие да го отнасят на ръце в двора. Влагата въпреки това го убивала. Децата били лоялни към своя съученик. Всъщност Обеля ги научила и на това. Аз ги научих на много малко неща. Неща, които те запомниха. И пораснаха големи хора, част от тях с големи професии. Те растяха с мен, аз пораствах с тях. Преместих се да живея в Обеля. Прибрах двата мазни котарака у новия/стар апартамент. Напуснах 104 СОУ. Давам частни уроци и получавам уроци. Всеки ден.

П.С: Учителската е единствената професия, която създава всички останали.

-------------------------

Виж още:

Моята молитва
След Раздялата
Пожелах...

Още от Интересно

„Една нощ с теб” в Театър "Българска армия"

Това е история за любов между средностатистически мъж и жена, Адам и Линди, американци. История, която разказва за не-възможно събиране, съжителство, ...

5 изненадващи ползи от секстинга за брака

Може ли брака да стане по-вълнуващ като вземете телефона си и напишете едно секси съобщение? Да, определено! Последните проучвания показват, че колкот...

Гери-Никол напуска бащиния дом, шири се сама в палат за милиони

Гери-Никол все повече се доближава до бляскавия имидж и лайфстайл на чуждите звезди, пише "България днес". И тъй като вече не отива на с...

Вечният и неповторим Дамян Дамянов

Каквото и да кажем за Дамян Дамянов, все ще е малко. Той е човекът, който накара няколко поколение да се влюбят в неговата поезия и да открият се...

Фитнес в обедната почивка: новата мода на работното място

Преди да си си казала „кой ти има време за каквото и да е било през обедната почивка“, си помисли колко непродуктивна можеш да бъдеш, когато си изморе...

В едно легло с детето - „За“ и „Против“

Какво сочи статистиката Скорошно проучване у нас, проведено от неправителствена организация сред 5000 семейства, сочи, че 2/3 от малчуганите спят ...

Ето ги новите секссимволи в киното

Дори и да са десетилетия по-възрастни от нас и да са надхвърлили 50-те, си признаваме, че все още гледаме с плам и обожание холивудски красавци като Б...

Калин Терзийски профукал парите от "Фермата"

Калин Терзийски е похарчил целия хонорар, който е получил в риалити шоуто "Фермата". "Нямам специално отношение към парите. Ако имам пари, черпя н...

Ще намерите идеалния, когато намерите себе си

Много жени се измъчват, че не могат да намерят подходящ партньор и да се обвържат. Това за тях е равно на житейска катастрофа, провал на всичките им о...

Как да разберем дали сме пристрастени към бързата храна?

Пристрастеността към алкохолът и наркотиците е същата като при бързата храна. Да сте пристрастени към бързата храна може би не е толкова силно, но в...