Да дадеш най-сладкото си - това е раят

От тригодишен рисувам.

На пет видях Индийски приказки. Бях обсебен от картинките в тях.

Не казвам илюстрации. Защото "илюстрации" ми звучи малко омаловажаващо. Те бяха картини. Но защото бяха така любими, бяха именно картинки.

Гледайки ги, аз си създадох най-обща детска представа за рая. Раят е място, където има такива картинки.

Не нещата, които са нарисувани на картинките! А именно такива картинки!

Раят е място не на нещата, предусещах аз, а място на изкуствата.

На десет в един детски лексикон, срещу въпроса "Каква е твоята мечта?", аз написах: "Да има много бои."

Едно от красивите момиченца, тогава (бях ли влюбен в него - не помня, но пък не бях ли влюбен във всички красиви момиченца?) ме изгледа изпитателно и ме попита: "Ама ти наистина ли искаш да се биеш, това ли ти е мечтата? Да има бой? Престрелки или ръкопашен?"

Тя, миличката, си мислеше, че аз съм като всички момчета: искам да се бия и да избивам зъби и на мен да ми избиват зъби. Да ръмжа и да се налагам. Мъжле-победител.

Цял живот момичетата мислят, че момчетата са просто едни груби побойници, които искат да насилстват и да се налагат над другите. И момчетата май пък наистина започват да вярват на момичетата. И наистина стават такива. Повечето. Нахални, груби побойници. В най-общия смисъл. Вкарване в рамката на пола.

Но някои не. Аз не исках бой, не исках ни ръкопашен, ни престрелки. Дали момиченцата всъщност не искаха, без да осъзнават, някой вечно да се бие и млати заради тях? Да им доказва, че е техен завоевател, покровител и защитник - на яйцеклетките и на пещерите?

Така де - аз срамежливо обясних на красивото момиченце, че искам бои, за да рисувам. Защото раят е място, където може вечно да се рисуват райски картини. Раят не може да е действителен. Само картините са красиви, само те, не действителностите.

Сега ми се обади едно друго красиво момиченце, но вече към четиридесетте, мила моя приятелка, Влади Цолова, председателката на дружеството "Малка стъпка за невидимите деца" (то е дружество на майките на деца с аутизъм (и тя има своя малък голям Марти, умен малчуган, страдащ (защо пък страдащ?) от аутизъм. Та тя ме потърси с молба. Да участвам в един търг.

Разни популярни личности дават свои вещи. Вещите се продават на търг, а парите - за каузата.

И това не е вятър работа. Както винаги сме готови да си помислим ние, мнително-подозрителните българчета. С ей такива инициативи Влади успя да викне световни преподаватели и те да обучат първите в България сензорни терапевти. Това е малка стъпка, но не съвсем малка. Така мисля.

Тая благотворителност, колкото и да си мислим, че е преливане на пусто в празно, понякога върши сериозна работа. Когато с нея се захванат сериозни хора. Със сърце. То всъщност това е да си сериозен. Да влагаш сърце.

Който влага ръце - той прави хляб без вкус. Който влага сърце - той влага вкус в хляба.

Влади ми предложи да се включа. И аз - да, веднага.

И се сетих за моите боички. От детството, от моето време. Когато живеех с мечтите си. Раят, нарисуван от мен.

Сетих се за боичките, а се сетих, че сега имам и парички. Възрастен човек съм. Печеля с писане на разни нерайски неща. И мога да си купувам бои.

Боички. Ох, мамо! Как хубаво ми става!

Но защо ли сега не им се радвам така?

Пък то сега има и толкова много и разнообразни и прекрасни и качествени и направо величествени бои и боички, и четки, и пастели, и палитри, и акварели, и масла, и чудеса!?

Защо ли не им се радвам като на тия боички в детството?

Защото са умрели много от нервните ми клетки и цялата ми детска свръхчувствителност и свръхвълнувателност са отишли на кино? Да гледат "Междузвездни войни"? Хм, сигурно.

А може б...

Още от Интересно

Спечели “Неща, които падат от небето” с автограф от Селя Ахава

Новата звезда на финландската литература – очарователната Селя Ахава гостува в София на 30 март и ще подпише удостоения си с Наградата за литература ...

Лесна тренировка за стегнат корем

Наближава лятото, а с него и желанието да бъдем в перфектна форма. Едно от слабите места не само при силния, но и при нежния пол е коремната област....

Артистична акция в подкрепа на „паметните жени” в България

Дейностите, свързани с 8-ми март и месеца на жената продължават да ни изнинадват и радват.  В сряда 22 март, 2017,  София осъмна съ...

Италианският стилист Франческо Баяно: "Българска и италианската мода трябва да се обединят

Франческо Баяно е италиански стилист, който е работил с много световни знаменитости. В рамките на Sofia Fashion week, ние се срещнахме с него по покан...

Когато се чудя как да постъпвам...

Връщам се към темата „Когато сърцето ни се свива…“, защото се оказа, че вълнува доста читатели. Тя беше за хората, които просят по ...

Дневен хороскоп за четвъртък, 23 март

Дойде и четвъртият ден от тази седмица, който отново ще бъде пролетен, слънчев и много усмихнат! Разберете какво ви очаква днес в нашия дневен хороск...

След смяната на времето в неделя: как да се справим с ранното ставане?

Ставането рано сутрин е едно от най-неприятните задължения за децата, на всичко отгоре на 26.03 преместваме стрелките на часовника с час напред, което...

Снежана Дукова: Моята страст са книгите

- Ежедневието ви е много натоварено и динамично. Успявате ли да намерите време за себе си? - Последният месец почти никакво, но това важи за всички...

Цвят и екстравагантност на Sofia Fashion Week

Тази седмица започна най-мащабното модно събитие в България Sofia Fashion Week SS 2017, което се състоя в зала EFE на хотел "Маринела". В...

След жестокия развод: Брад и Анджелина си говорят отново - може ли да се съберат?

До момента смятахме, че повечето приказки нямат щастлив край и шокиращият развод на Брад и Анджелина в края на миналата година потвърди тази наша теор...