Да дадеш най-сладкото си - това е раят

От тригодишен рисувам.

На пет видях Индийски приказки. Бях обсебен от картинките в тях.

Не казвам илюстрации. Защото "илюстрации" ми звучи малко омаловажаващо. Те бяха картини. Но защото бяха така любими, бяха именно картинки.

Гледайки ги, аз си създадох най-обща детска представа за рая. Раят е място, където има такива картинки.

Не нещата, които са нарисувани на картинките! А именно такива картинки!

Раят е място не на нещата, предусещах аз, а място на изкуствата.

На десет в един детски лексикон, срещу въпроса "Каква е твоята мечта?", аз написах: "Да има много бои."

Едно от красивите момиченца, тогава (бях ли влюбен в него - не помня, но пък не бях ли влюбен във всички красиви момиченца?) ме изгледа изпитателно и ме попита: "Ама ти наистина ли искаш да се биеш, това ли ти е мечтата? Да има бой? Престрелки или ръкопашен?"

Тя, миличката, си мислеше, че аз съм като всички момчета: искам да се бия и да избивам зъби и на мен да ми избиват зъби. Да ръмжа и да се налагам. Мъжле-победител.

Цял живот момичетата мислят, че момчетата са просто едни груби побойници, които искат да насилстват и да се налагат над другите. И момчетата май пък наистина започват да вярват на момичетата. И наистина стават такива. Повечето. Нахални, груби побойници. В най-общия смисъл. Вкарване в рамката на пола.

Но някои не. Аз не исках бой, не исках ни ръкопашен, ни престрелки. Дали момиченцата всъщност не искаха, без да осъзнават, някой вечно да се бие и млати заради тях? Да им доказва, че е техен завоевател, покровител и защитник - на яйцеклетките и на пещерите?

Така де - аз срамежливо обясних на красивото момиченце, че искам бои, за да рисувам. Защото раят е място, където може вечно да се рисуват райски картини. Раят не може да е действителен. Само картините са красиви, само те, не действителностите.

Сега ми се обади едно друго красиво момиченце, но вече към четиридесетте, мила моя приятелка, Влади Цолова, председателката на дружеството "Малка стъпка за невидимите деца" (то е дружество на майките на деца с аутизъм (и тя има своя малък голям Марти, умен малчуган, страдащ (защо пък страдащ?) от аутизъм. Та тя ме потърси с молба. Да участвам в един търг.

Разни популярни личности дават свои вещи. Вещите се продават на търг, а парите - за каузата.

И това не е вятър работа. Както винаги сме готови да си помислим ние, мнително-подозрителните българчета. С ей такива инициативи Влади успя да викне световни преподаватели и те да обучат първите в България сензорни терапевти. Това е малка стъпка, но не съвсем малка. Така мисля.

Тая благотворителност, колкото и да си мислим, че е преливане на пусто в празно, понякога върши сериозна работа. Когато с нея се захванат сериозни хора. Със сърце. То всъщност това е да си сериозен. Да влагаш сърце.

Който влага ръце - той прави хляб без вкус. Който влага сърце - той влага вкус в хляба.

Влади ми предложи да се включа. И аз - да, веднага.

И се сетих за моите боички. От детството, от моето време. Когато живеех с мечтите си. Раят, нарисуван от мен.

Сетих се за боичките, а се сетих, че сега имам и парички. Възрастен човек съм. Печеля с писане на разни нерайски неща. И мога да си купувам бои.

Боички. Ох, мамо! Как хубаво ми става!

Но защо ли сега не им се радвам така?

Пък то сега има и толкова много и разнообразни и прекрасни и качествени и направо величествени бои и боички, и четки, и пастели, и палитри, и акварели, и масла, и чудеса!?

Защо ли не им се радвам като на тия боички в детството?

Защото са умрели много от нервните ми клетки и цялата ми детска свръхчувствителност и свръхвълнувателност са отишли на кино? Да гледат "Междузвездни войни"? Хм, сигурно.

А може б...

Още от Интересно

Защо е толкова трудно да си тръгнеш от връзка, в която има насилие

Насилието в една връзка не се изразява само във физическо посегателство. Много често то е само под формата на психологически тормоз, което е не по-мал...

12 съвета от една 90-годишна жена за хармоничен живот

Понякога ни се иска да имаме опита на 90-годишни, а да сме още на 30. За съжалние не така действа животът.  Да, аз вярвам с прераждането на...

16 стъпки към духовно израстване

1. Не съди хората. Не говори лошо за човек в негово отсъствие. Той също е частичка от божественото съвършенство, каквато...

12 вечни мисли от Лао Дзъ, върху които е добре да се замислим

Понякога най-трудните неща имат най-лесните решения.  И ако искаме просто да живеем един спокоен и интересен живот, е нужно да погледнем нещата ...

5 мита за къпането на новороденото бебе

За младите родители ново...

Тоалетна чиния - по-мръсно - най-мръсно!

Лед Изследване на леда в заведенията за бързо хранене в САЩ показва, че по ледените блокчета има със 70% повече бактерии, отколкото по седалката на ...

Той копира секси снимките на дъщеря си и се превърна в хит!

Понякога се случва имитацията да се радва на по-голямо признание и интерес отколкото оригинала. Такъв е случаят и със снимките на едно дуо баща и дъще...

Никол най-сетне в прегръдките на Гришо след голямата победа

Приятелката на Григор Димитров - Никол Шерцингер, не присъстваше на мачовете му от турнира на 8-те най-добри в Лондон. Певицата не беше в залата и за...

Любими цитати от творчеството на вечната Блага Димитрова

Блага Димитрова е сред най-обичаните и четени български автори и няма как да е иначе. Тя е писател с усет към всичко онова, което вълнува човешката ду...