Даровете на влъхвите

Поздравяваме ви с вечния О. Хенри в празничните дни!

Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и осемдесет и седем цента. А утре е Коледа.

Не ѝ оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи. Което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават.

Докато стопанката на този дом премине лека-полека от първия стадий към втория, нека хвърлим поглед на самия дом. Мебелирана квартира за осем долара седмично. Не че тя просто плаче да бъде описана, но като я гледаш, може и да ти се доплаче.

Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне звук. Към всичко това картичка с надпис: „Г-н Джеймз Дилингъм Йънг". „Дилингъм" се беше разположило нашироко в неотдавнашния период на благосъстояние, когато собственикът на това име получаваше тридесет долара седмично. Сега, когато този доход бе намалял на двадесет долара, буквите на „Дилингъм" бяха избледнели, сякаш не на шега си мислеха дали да не се свият в едно скромничко и непретенциозно „Д". Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той неизменно се превръщаше в „Джим" и попадаше в топлите прегръдки на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, представена ви вече под името Дела. А това е много приятно.

Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше долу по сивата ограда на сивия двор. Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и осемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо хубаво. Нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим.

На стеничката между прозорците имаше огледало. Не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство.
Изведнъж тя обърна гръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна.



Тук трябва да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха косите на Дела. Ако Савската царица живееше в отсрещния апартамент, Дела сигурно би сушила разпуснатите си коси на прозореца, за да затъмни всички скъпоценности и накити на нейно величество. А ако цар Соломон работеше като портиер в тази къща и държеше всичките си богатства в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как онзи си скубе брадата от завист.

И тъй великолепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно кафяв водопад. Те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с бързи, припрени движения. После сякаш се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим.

Старият кафяв жакет на гърба, старата кафява шапка на глава и развяла поли, с още неизсъхнал блясък в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата.

Фирмата, пред която се спря, гласеше: „Мадам Софрония. Всякакви изделия от коси". Дела се качи тичешком до горния етаж и се спря да си поеме дъх. Мадам, грамадна, прекалено бледа, студена, отвори вратата.

- Бихте ли купили косите ми? - попита Дела.
- Аз купувам коси - отвърна мадам. - Свалете си шапката да видя как изглеждат.

И отново се струйна кафявият водопад.

- Двадесет долара - отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса.
- Давайте ги по-бързо - каза Дела.

О, следващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.) Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък за Джим.

Най-после намери. Това нещо несъмнено бе създадено за Джим и само за Джим. Такава вещ нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Това беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък - каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави вещи. Тя беше достойна дори за Часовника. Още щом я зърна, Дела разбра, че тази верижка трябва да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достойнство - тези качества се отнасяха с еднаква сила и за верижката, и за Джим. Взеха ѝ двадесет и един долара и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без стеснение, във всякаква компания, да погледне колко е часът. Колкото и хубав да беше часовникът му, сега той често пъти го поглеждаше крадешком, защото бе окачен на стара кожена каишка.

Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението ѝ отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, запали газта и се зае да поправи оп...

Още от Интересно

Снимката е един път: Лудият Илайджа и яките му кадри с фенове

Ако някога сте имали нужда от доказателство, че Илайджа Ууд не се отнася твърде сериозно, непременно трябва да разгледате някои от страхотните сни...

Мистичните свойства на любимия скъпоценен камък на Кейт Мидълтън: тaнзaнит

Taнзaнитът e лaвaндyлoв зoизит, ĸoйтo e oтĸpит пpeз 1967 г. в пoднoжиeтo нa вpъx Kилимaнджapo в Taнзaния, Aфpиĸa, oтĸъдeтo идвa и имeтo мy. Цвeтът мy ...

Emoji: да заклеймиш цензурата с цвят, дързост и хумор (фото проект)

“Бях ядосана – твърде много пъти – на емотиконките, разрушаващи сериозността на голата художествена фотография. Те автоматично прев...

Психологически заредените образи на Eikoh Hosoe, преобърнали експерименталното изкуство на Япония (художествена фотография)

“Аз бях неспокоен младеж и така и не успях да приема границите, които обществото ми налагаше, исках да правя неща, които никой друг не върши. Н...

Само аз мога...

Обичам задръстванията напук на всички, които бързат. Само тогава мога да се насладя на птиците в езерото. С нетърпение очаквам момента, в който ще се ...

Магдалена Ралчева – една жена с мъжка професия

Тя е от дамите, които респектират със своята ненатрапчива женственост и грация – все по-малко жени умеят да ги носят с такава лекота. Избрал...

11 начина да преодолявате неуспехите

Неуспехите винаги са неприятни, но можем да изберем дали да се разстроим или да се възползваме от тях. Ще ви представим 11 положителни страни на прова...

8 “болезнени” комикса за цикъла, които всяка жена ще разбере

  8 “болезнени” комикса за цикъла, които всяка жена ще разбере автор: автор: автор: автор: автор: автор: автор: Източник: Bored Panda Още ...

Звездна раздяла номер 563479: Рейчъл Билсън и Хeйдън Кристенсен вече не са заедно

Този месец ни върви на раздели и това определено не ни радва. По стъпките на Фърги и Джош Дюамел тръгват и холивудските ни любимци Рейчъл Билсъ...