Даровете на влъхвите

Поздравяваме ви с вечния О. Хенри в празничните дни!

Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и осемдесет и седем цента. А утре е Коледа.

Не ѝ оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи. Което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават.

Докато стопанката на този дом премине лека-полека от първия стадий към втория, нека хвърлим поглед на самия дом. Мебелирана квартира за осем долара седмично. Не че тя просто плаче да бъде описана, но като я гледаш, може и да ти се доплаче.

Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне звук. Към всичко това картичка с надпис: „Г-н Джеймз Дилингъм Йънг". „Дилингъм" се беше разположило нашироко в неотдавнашния период на благосъстояние, когато собственикът на това име получаваше тридесет долара седмично. Сега, когато този доход бе намалял на двадесет долара, буквите на „Дилингъм" бяха избледнели, сякаш не на шега си мислеха дали да не се свият в едно скромничко и непретенциозно „Д". Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той неизменно се превръщаше в „Джим" и попадаше в топлите прегръдки на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, представена ви вече под името Дела. А това е много приятно.

Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше долу по сивата ограда на сивия двор. Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и осемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо хубаво. Нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим.

На стеничката между прозорците имаше огледало. Не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство.
Изведнъж тя обърна гръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна.



Тук трябва да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха косите на Дела. Ако Савската царица живееше в отсрещния апартамент, Дела сигурно би сушила разпуснатите си коси на прозореца, за да затъмни всички скъпоценности и накити на нейно величество. А ако цар Соломон работеше като портиер в тази къща и държеше всичките си богатства в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как онзи си скубе брадата от завист.

И тъй великолепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно кафяв водопад. Те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с бързи, припрени движения. После сякаш се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим.

Старият кафяв жакет на гърба, старата кафява шапка на глава и развяла поли, с още неизсъхнал блясък в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата.

Фирмата, пред която се спря, гласеше: „Мадам Софрония. Всякакви изделия от коси". Дела се качи тичешком до горния етаж и се спря да си поеме дъх. Мадам, грамадна, прекалено бледа, студена, отвори вратата.

- Бихте ли купили косите ми? - попита Дела.
- Аз купувам коси - отвърна мадам. - Свалете си шапката да видя как изглеждат.

И отново се струйна кафявият водопад.

- Двадесет долара - отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса.
- Давайте ги по-бързо - каза Дела.

О, следващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.) Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък за Джим.

Най-после намери. Това нещо несъмнено бе създадено за Джим и само за Джим. Такава вещ нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Това беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък - каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави вещи. Тя беше достойна дори за Часовника. Още щом я зърна, Дела разбра, че тази верижка трябва да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достойнство - тези качества се отнасяха с еднаква сила и за верижката, и за Джим. Взеха ѝ двадесет и един долара и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без стеснение, във всякаква компания, да погледне колко е часът. Колкото и хубав да беше часовникът му, сега той често пъти го поглеждаше крадешком, защото бе окачен на стара кожена каишка.

Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението ѝ отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, запали газта и се зае да поправи оп...

Още от Интересно

Защо накланяме главата си надясно, когато се целуваме?

Според глобално проучване хората имат навика да накланят главата си надясно по време на дълга романтична целувка. Днес ще разберем на какво се дължи т...

36-години от смъртта на Людмила Живкова - "ужасното дете" на комунизма

Людмила Живкова си отиде преди 36 години, но легендите и въпросите, свързани с нейната смърт на 21 юли през 1981-ва, продължават да се тиражират. Въп...

"Щастието е крепко здраве и слаба памет" - незабравимите цитати на Ърнест Хемингуей

Ърнест Хемингуей е един от най-значимите американски писатели, автор на романи и кратки разкази. Работил е също така и като журналист. Носит...

Кучешки години в човешки години: как всъщност работи това?

Като повечето деца, които обичат животните, израснах, мислейки че мога да изчисля възрастта на кучето си в човешки години, като следвам това правило: ...

Какво наистина ви вбесява въз основа на зодиакалния ви знак Част ІІ

Като средно заинтересуван читател  на хороскопи, какъвто вероятно сте, винаги следите движението на вашия слънчев знак. Но си струва да опознае...

Капка Кънева: Играта като книга има безброй лица (интервю)

Две деца – моето и още едно момиченце, видимо на същата възраст (приятелки от вече цели 5 минути) ме молят да им чета книжка. Избирам първата, ...

Ар Кели - абониран за сексскандали

В пореден сексскандал бе забъркан рапърът Ар Кели, след като преди дни известен разследващ журналист го обвини, че държи шест жени в плен и всъщност с...

Как да запазите искрата в брака си

Запазването на добрите отношения дълги години понякога се оказва доста трудна задача. Как е възможно 20 години да се разбирате, да живеете в хармония ...

Чуйте парчето, с което Честър Бенингтън ни каза "Сбогом"

Четете още: Шокиращите смъртни случаи на звездите Linkin Park бяха в разгара на турнето за промотирането именно на този албум, а последният им конце...

Вокалистът на групата "Линкин Парк" Честър Бенингтън се самоуби

Вокалистът на американската рок група Линкин Парк Честър Бенингтън се е самоубил, предаде ТАСС, като се позова на сайта за светски новини Ти Ем З...