Странната човещина

Понякога в човешкия живот не всичко е както трябва.

Сега си представям как някой ми разбива саксия с петунии в главата, защото съм казал тия думи. И крещи: как не те е срам, наглец такъв! Та нима не виждаш, че в нашия живот нищо не е наред! А ти казваш понякога не всичко е наред"!

Как не те е срам да омаловажаваш нашето чутовно страдание? Не виждаш ли Какво Е?

А аз само ще кимна и ще кажа: Е да, но е имало и времена на чума и времена на война и времена на глад.

А сега най-често умираме заради хронично преяждане, седене на едно място без работа и препиване. А да - и от пушенето на така любимите ни цигарки. Така че

Както и да е. Просто мразя тия идиоти, които забравят, че преди е имало и времена, в които всяко второ дете е умирало от болест или недохранване. И времена, в които всеки млад мъж е умирал от бомба или щик. В Германия и Русия няма останали живи мъже, родени в 1922-ра година.

Става въпрос - не е имало останали живи от целия този 22-ри набор след 45-та. След края на войната. Така че - майната им на тия олигофрени, които казват, че сега са ужасни времена. Просто нямаме дух за нищо. Просто сме една деморализирана пасмина, загубила смелост и дух за живот. Както и да е.

Смелост искам да предизвикам у хората аз! Но те пък винаги ми казват така: Като ни се караш така, ти в никакъв случай няма да ни предизвикаш ни към смелост, ни към добро. Само ни обиждаш, защото това - някой да ни пречи да се мислим за най-нещастни и най-ощетени - е върховна обида за нас!

Та ние, човече, сме праведни консуматори! И не сме свикнали някой да ни поучава и да ни се кара! Нито пък да изисква нещо от нас! Може да ни говори така обидно и заповедно само гласът от рекламата за вафли, който ни заповядва Грабни сникърс!

Ние сме свикнали да ни угаждат, да ни милват с пауново перо по промоции във фоайетата на лидълите, билите и моловете; и да ни се подмазват, да ни правят оферти, а ние да капризничим до небесата; и да смятаме винаги, че сме ощетени и излъгани.

Така - като ни се караш и ни поучаваш и ни държиш менторски тон - ние, консуматорчетата, ще ти се обидим! И няма да пазаруваме от твоята сергия с думи!

Ще отидем да си вземем от думите и мислите на някой по угоден за клиента писател! Някой такъв - по-юзър френдли настроен!

Така ми казват милите хора-консуматори и клиенти.

Но аз няма да се карам и да назидавам вече, ни ще говоря с менторски тон. Ще започна направо да бия.

Защото най-много в живота обичам капризничещи и претенциозно мрънкащи! Консуматори.

Та така. По повод това - за нещата в живота, които не вървят винаги много добре.

Аз мисля, че в наше време просто нещата Понякога Не Вървят Много Добре. Но за много зле - и дума не може да става. Лекар съм, да го вземат дяволите, знам поне теоретично какво означава чумна епидемия. И знам какво значи истински глад с подути кореми и Квашйоркър синдром. И знам, че сегашните ни проблеми са смехотворни пред това.

Това не значи, че не трябва да се борим срещу причините и причинителите на сегашните ни проблеми и да не им обръщаме внимание. Но да се отдаваме на някакви малоумни преувеличения от сорта на Сега-се-живее-най-зле-от-всякога!, ми се струва нагло. И обидно спрямо паметта на всички момчета, родени в 22-ра, да речем. От тия, които не е останал ни един жив след печалната 45-та.

Нека сега кажа и моя казус. Този казус, заради който пиша тези редове.

Всъщност разсъждението ми за сегашното ни напълно инфантилно приемане, че сега живеем най-зле-от-всякога, неотчитайки ни скорошните диктатури, ни по-отдавнашните войни и ужаси - това мое разсъждение е моя най-важна кауза.

Да напомням на хората - да се озърнат и в миналото и около себе си. И да не гледат песимистично само в пъповете си.

Затова повтарям често-често това мое разсъждение, това мое напомняне.

И не мога да преценя: дали това напомняне е много свързано с казуса, който ще споделя, или не.

Но мисля, че умните сред четящите ще открият връзката.

И така, моят казус е следния:

Преди три дни в дома ми влязоха крадци. Това добре. Знаем - времената са такива. Когато няма диктатура - хората са свободни да крадат. По време на социализма не беше така. Е да, но по време на социализма се влизаше в затвора за разказан виц! А в същото време в магазините нямаше нищо повече от гумени ботуши, хляб и хамбургски салам. Някой ще каже: Ама в Пар...

Още от Интересно

Късметлии сте, ако имате връзка с тези 3 зодии

Късметлии сте, ако имате връзка с тези 3 зодии...

Най-големите секс страхове на двата пола

Най-големите секс страхове на двата пола...

Запознайте се с Лекси - 17-годишната дъщеря на Иман и Дейвид Боуи

Иман - любимата муза на Дейвид Боуи, показа лицето на дъщеря им. За красивата и страстна любов между Дейвид Боуи и модната газела Иман е писано мно...

Чаша здраве всеки ден – сок от ябълка, морков и джинджифил

Сокът от тези три съставки е здравето в течен вид...

Dolce Vi(t)a: редки и любопитни кадри на Италия от 80-те

Усещането за свобода, бавните темпове на живота, цветното разнообразие от хора и порядки… Това твърди, че е запечатал в своята “капсула н...

Дневен хороскоп, 22 август, вторник

Дневен хороскоп, 22 август, вторник...

Как Никол Шерцингер глези Григор Димитров

Как Никол Шерцингер глези Григор Димитров...

Полезно, но не съвсем

Сушени плодове Кога ви се е случвало да изядете 5 пресни кайсии наведнъж? Вероятно обаче една шепа сушени ви изглеждат като едно леко хапване. Истин...

Репликите, които не трябва да казвате на колегите си

"Бременна ли си?" Това е много личен въпрос. Бременната жена ще реши кога и дали ще съобщи тази новина на околните. Вас не би трябвало да ...

2-ри лунен ден: изпросете си от съдбата милост и късмет

2-ри лунен ден: изпросете си от съдбата милост и късмет...