Любовна ремисия

Нещо се случи. Има роман с такова заглавие. На Джоузеф Хелър. Онзи същият, който е написал и култовият роман "Параграф 22'. В "Нещо се случи" става въпрос за дехуманизацията, която се случи на човечеството в преследване на успеха.

Дълги години все намирах вътрешно противоречие между собственото си желание за успех - от този в най-класическия вид: добра кариера, успешна връзка, два пъти седмично фитнес, йога или някакъв друг модерен спорт, присъствие на всички места, където е актуално и важно човек да разпише "присъствие", заслужена почивка на някое маниашко място... и усещането, че погубвам нещо в себе си, когато се появяваха възможностите за това.

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ЩАСТЛИВИ ОТНОШЕНИЯ



НЕПРИЛИЧНИ СНИМКИ



ОБВЪРЗАНИТЕ ХАРЧАТ ПОВЕЧЕ



НОВИЯТ НАЧИН ЗА РАЗДЯЛА

Спокойно мога да кажа, че не се справих по нито един параграф. Аха, да се доближа до някоя от тези заветни цели и край. Сякаш съм закачена на някакъв ластик, който се е опънал до своя краен предел, с едно бързо шляяяк, се връщах на изходна база. И още по-необичайното е, че всеки път, когато това се случеше, се чувствах като човек, който допреди малко е бил хванат за гушата, а сега някой му е отпуснал примката и диша дълбоко. Чувството никога не е било "не успях", винаги беше "слава богу, размина ми се". Едно дълбоко облекчение.

Не знаех защо така се получава. По едно време се оставих разни книги и широк диапазон терапевти и разбирачи от човешка психика да ме убедят, че имам някакви не-знам-си-какви грешни убеждения за успеха, връзките, просперитета и светската значимост като цяло. Няма да ви занимавам с всички експерименти, които съм правила със себе си и с археологическите разкопки на собствената ми душевност.

Снимка: Thinkstock

Но в едно съм сигурна - каквото и да правех, онова усещане за център, което винаги е успявало да ме стабилизира на мястото, на което чувствам дълбоко облекчение, че и този път съм оцеляла, не се повлия от никакви терапии. Което иде да ми потвърди, че то не е сгрешено.

Това е естественото място, на което аз съм това, което съм. Това е естественото състояние, при което от мен бликва любов без необходимостта да си задавам въпроси - приемам ли, не приемам ли, какво да направя или да не направя.

Единственият ми проблем с това приятно състояние е, че то е някак пасивно. Не ти се налага да правиш нищо специално, за да печелиш доверие, приятелства, нямаш вътрешна потребност да се конкурираш и изтъкваш. Наричам го "проблем", защото непрекъснато се намира някой, който да ми се поскара, че не съм "активна".

Снимка: Thinkstock

Така си я карам и в отношенията с мъжете. Не се научих аз да се обаждам за каквото и да е. Докато отношенията не са стигнали до естествения момент, в който живея заедно с него и трябва да се уговорим кой ще купи хляба, е абсурд да звънна и да питам някакви неща от сорта: "Как си?" и "Ще се видим ли довечера?". Няма и да ми хрумне да отвия бушоните и да го викна да ги смени, защото са изгорели. И това не е, защото нещо се надувам и искам да ме преследват, а защото не съм в състояние да го направя. Не е в природата ми. Точка.

Пък и да си кажа честно, отдъхвам си, когато не се налага да се виждаме всяка вечер. Най-често ми доставя удоволствие самият факт, че обичам. Мога да се наслаждавам и сама на това блажено чувство. Не ми е нужно винаги присъствието.

Снимка: Thinkstock

Разбира се, чудесно е да се сгушиш в присъствието на някой, докато гледате филм и от време на време му изпускате нишката, за да се насладите на общуването помежду си. Чудесно е да споделите интересните неща от деня си и да поговорите на чаша вино, да поклюкарствате за тоя-оня, може би... да се посмеете, да си измислите къде ви се ходи за уикенда, но това, което се опитвам да кажа, е че вярвам предостатъчно в чистотата на приятната емоция, за да мога да я изпитвам и когато съм сама. И по никакъв начин да не ми хрумва, че с нещо трябва да я заслужавам.

С всички мъже, които много съм обичала, съм се чувствала така. Сега, докато писах, направо се сляха образите им в един. В една любов, която е моята любов.

Преди няколко дни моята приятелка Теодора Антониадес написа във "Фейсбук" нещо много красиво: "Ако можех да избирам чувствата си към околните, бих избрала да съм влюбена в тях - от цялото си сърце. Докато тази страст отмира, бих избрала изпод нея да се ражда чувството. Бих избрала аз и човекът срещу мен да не се плашим от изчезването на страстта и да съумеем да се справим с промяната, която ще настъпи, когато силата на чувството се превърне в дълбочина. Бих избрала това чувство да бъде любов, не просто желание. И най-накрай бих избрала възможността понякога да се влюбвам отново в човека, когото обичам..."

Снимка: Thinkstock

Наблюдавам и при другите си приятелки желание да оставят на страна онази популярна "война между половете", която доскоро се свързваше с взаимоотношенията ни с мъжете. Прави ми впечатление, че от много време насам, почти не се е случвало да се съветваме Edna друга някакви неща за мъжете в живота ни, както правехме години наред. Напоследък споделяме повече какви са собствените ни чувства и усещания и какво ни носи благина в душата.

Снимка: Thinkstock

Затова си мисля, че Нещо се случи. От моята камбанария виждам все по-всеобхватна умиротвореност. Сякаш сме в ремисия. Това е клинично състояние при тежки заболявания, при което човек е свободен от симптомите на болестта или те са овладени и проявите им са много редки. Дано да съм права и симпомите на онази вечна "война" да изчезнат напълно. В нея и без друго няма печеливши двойки.

Още от Интересно

Откриха връзка между техно музиката и успешните инвитро процедури

Неочаквана връзка между инвитро процедурите и техно музиката откриха руски учени. Според нови изследвания пулсациите, които се отделят при този специф...

Тази ли е новата, Брад?

След като стана ясно, че Анджелина Джоли и Брад Пит се развеждат, спекулациите около любовния живот на актьора станаха постоянна величина. Първо...

"Оскари" 2017: номинациите са ясни

2016 определено не беше най-добрата година за киното, особено като се има предвид какви сериали излязоха. Филми като La La Land, Moonlight и Manchest...

Как да се погрижа за кожата на тялото си тази зима?

Зимата е време, когато, скрити под тонове дрехи, много от нас забравят колко е важно да се грижим за кожата си… навсякъде. Лицето, естествено, к...

Мелания не може да понася Доналд Тръмп!

Мелания Тръмп и Доналд Тръмп вече официално заеха позициите на новия президент на САЩ и неговата първа дама. Но за колко време?  Доналд Тръ...

ТЕСТ: Как изглеждаш в очите на другите?

Чудили ли сте се как Ви възприемат хората? Ние Ви предлагаме един забавен тест, чрез който да разберете какво мислят другите за Вас. Това е много вере...

Едно племе, което ще преживее апокалипсиса

Хуаорани (пр. човешки същества или хора). Познати са и под имената Уаорани и Уаодани. Те вярват, че са най-старата група в Амазония. Уникалното племе...

Почина Рене от сериала „Ало, ало“

Популярният британски актьор Гордън Кей, изпълняващ главната роля на Рене в култовия сериал „Ало, ало“, почина на 75-годишна възраст в старчески д...

25 животни овладели до съвършенство изкуството на… селфито (снимки)

 Селфи. Какво е първото, което ви хрумва, когато чуете думата? Оскъдно облечена Ким Кардашиян? Австралийска комедийна актриса, пародираща селфита...

Време за четене: "Друга представа за щастието"

„Друга представа за щастието“ ни напомня, че случайности няма – има само срещи. През първия пролетен ден на 2010 г. Агата бяга от за...