Любовна ремисия

Нещо се случи. Има роман с такова заглавие. На Джоузеф Хелър. Онзи същият, който е написал и култовият роман "Параграф 22'. В "Нещо се случи" става въпрос за дехуманизацията, която се случи на човечеството в преследване на успеха.

Дълги години все намирах вътрешно противоречие между собственото си желание за успех - от този в най-класическия вид: добра кариера, успешна връзка, два пъти седмично фитнес, йога или някакъв друг модерен спорт, присъствие на всички места, където е актуално и важно човек да разпише "присъствие", заслужена почивка на някое маниашко място... и усещането, че погубвам нещо в себе си, когато се появяваха възможностите за това.

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ЩАСТЛИВИ ОТНОШЕНИЯ



НЕПРИЛИЧНИ СНИМКИ



ОБВЪРЗАНИТЕ ХАРЧАТ ПОВЕЧЕ



НОВИЯТ НАЧИН ЗА РАЗДЯЛА

Спокойно мога да кажа, че не се справих по нито един параграф. Аха, да се доближа до някоя от тези заветни цели и край. Сякаш съм закачена на някакъв ластик, който се е опънал до своя краен предел, с едно бързо шляяяк, се връщах на изходна база. И още по-необичайното е, че всеки път, когато това се случеше, се чувствах като човек, който допреди малко е бил хванат за гушата, а сега някой му е отпуснал примката и диша дълбоко. Чувството никога не е било "не успях", винаги беше "слава богу, размина ми се". Едно дълбоко облекчение.

Не знаех защо така се получава. По едно време се оставих разни книги и широк диапазон терапевти и разбирачи от човешка психика да ме убедят, че имам някакви не-знам-си-какви грешни убеждения за успеха, връзките, просперитета и светската значимост като цяло. Няма да ви занимавам с всички експерименти, които съм правила със себе си и с археологическите разкопки на собствената ми душевност.

Снимка: Thinkstock

Но в едно съм сигурна - каквото и да правех, онова усещане за център, което винаги е успявало да ме стабилизира на мястото, на което чувствам дълбоко облекчение, че и този път съм оцеляла, не се повлия от никакви терапии. Което иде да ми потвърди, че то не е сгрешено.

Това е естественото място, на което аз съм това, което съм. Това е естественото състояние, при което от мен бликва любов без необходимостта да си задавам въпроси - приемам ли, не приемам ли, какво да направя или да не направя.

Единственият ми проблем с това приятно състояние е, че то е ...

Още от Интересно

Еманюел Макрон: Съпругата ми е част от мен

Френският президент даде откровено интервю за CNN, в което говори на английски език. В част от него той разказва по трогателен начин за силната си ду...

Склонна ли към случаен секс? Формата на лицето ти ще ти каже...

Учени откриха, че широкото и квадратно лице е отличителна черта на хората, склонни към случаен секс. За индивидите с такава външна характер...

Имена за бебета, вдъхновени от световните кралски семейства

Само защото детето ви не е родено в Бъкингамския дворец, не означава, че той или тя не са кралски особи във вашите очи. Ето защо ви предлагаме няколко...

Супермоделите на 90 показаха неостаряваща класа на ревюто на Versace (снимки и видео)

THANK YOU to my icons. Thank you to everyone ♥️♥️♥️ #VersaceSS18 #versacetribute A post shared by Donatella Versace (@donatella_versace) on Sep ...

Британка роди 20 деца

42-годишната Сю Редфорд от Великобритания преди дни роди 20-тото си дете и бе призната за най-многодетната майка в страната. Докато повечето европейки...

15 известни мъже, които не понесоха старостта. Присадиха си коса! (СНИМКИ)

Дали обаче става дума за цялостно или частично присаждане, ще разберете по-добре, като влезете в нашата :: ГАЛЕРИЯ :: Решавате вие...  Че...