Форма на живот: Разказ за гнилостта на една епоха

"Упадъкът на западната цивилизация". Така преспокойно би могъл да се казва последният роман на белгийската писателка Амели Нотомб. И все пак авторката е избрала неговото заглавие да бъде "Форма на живот" (изд. "Колибри"). Като онази позабравена форма на живот, която съществува само и единствено във все по-малко употребяваната писмена реч. Която изгнива бавно, но сигурно. Точно както и съвременната цивилизация впрочем.

Скъпа Амели Нотомб,

Аз съм редник в американската армия, името ми е Мелвин Мапъл, можете да ме наричате Мел. На служба съм в Багдад от самото начало на войната, вече шест години. Пиша ви, защото страдам като животно. Имам нужда от малко разбиране, а вие ще ме разберете, сигурен съм.

Така започва една необичайна кореспонденция между Амели Нотомб и американския войник Мелвин Мапъл. Кореспонденция, която с течение на времето придобива форма на живот, изпълнен с болка, лъжи, хранителни разстройства и военен ужас. Кореспонденция, която подлага на пълна дисекция всички пороци на съвременното общество. И най-вече на американското такова.

Защото "Форма на живот" е роман, който не просто разкрива, а и се опълчва на безсмислието на войната и на гнилостта, която тя сее навсякъде и най-вече у всекиго. Какъвто е и случаят с Мелвин Мапъл:

Открих ужаса. Има смели хора, които го понасят добре, аз не съм от тях. На някои от това им се нарушава апетитът, но повечето имат обратна реакция, като мен. Връщаме се от бой шокирани, учудени, че сме останали живи, ужасени и първото нещо, което правим, след като свалим мръсните си панталони, е да се нахвърлим на храната Невероятно е колко много може да погълне човек. Като полудели сме. Нещо се е прекършило в нас. Не може да се каже, че обичаме да ядем по този начин, но то е много по-силно от нас, можем да се унищожим с храна, а може би точно това търсим.

И все пак истинската форма на живот в романа не е нито начинът, по който съществуват американските войници в Ирак, нито хранителното разстройство на Мапъл, известно като хиперфагия, но наричано от авторката булимия.

Защото истинската форма на живот се крие само и единствено в писменото слово като единственото останало спасение на разлагащото се човешко начало.

Ако тази статия ви е харесала, харесайте и страницата на Jenite във Facebook!

Още от Интересно

Балерини по улиците на Кайро: красив фото проект се бори срещу сексуалното насилие в Египет

Красиви, вдъхновяващи, свободни в полета на танца… Виждали сме вече подобни портрети на балетисти в градска среда, нали?Фотографът Mohamed Taher...

Какво да готвим до края на февруари: 11 изпитани рецепти

До края на февруари остава още седмица и в този преход между студеното време и настъпващата пролет вероятно имаме колебания какво да готвим... Е, ние...

Защо животът с Риби е толкова труден, но толкова сладък?

Риби e една от най-интересните зодии в зодиака. Тя е най-дълбокият и сложен знак, събиращ в себе си по малко от всички останали. Техните представители...

Мелания Тръмп на 16!

Днес тя е първа дама, но преди 30 години е била пробиващ модел в родната си Словения. Да, говорим за съпругата на американския президент Доналд Тръ...

Как да приемате критиката като интелигентен човек

Основателят на сайтовете Insight и Inc - Джъстин Барисо, твърди, че един от най-сигурните методи за успех е да се вслушвате в градивната критика. Малк...

Сезонът на “сакура” започна: в Япония цял град потъна във вишневи цветове (снимки)

С какво ви пленява Страната на изгряващото слънце?Удивителните си контрасти? Съчетанието между традиции и модерност, красивите природни гледки –...

Писмо до бъдещата ми съпруга...

Това писмо е до теб, бъдеща моя съпруго. След като го прочетеш, моля те да го запазиш. Много е вероятно с годините да се променя. Ако това се случи, п...

Обичах един мъж, гледах го в очите и си казвах: „Господи, колко си ми нужен!“

"Всяка жена среща мъж, който разделя живота ѝ на две: преди срещата с него и след това.""Има хора, уютни като роден дом. Прегръщаш ги и разбираш: аз с...