Свързани, а не обвързани

Винаги се чувствам нелепо, когато някой заговори за самотата. Защото не знам какво да кажа. Допускам, че ако човек е на самотен остров, би имал основание да полудее от самота.

Аз бих полудяла от самота и ако живея на някое пределно цивилизовано място, където не е прието хората да си звъннат на вратата без предупреждение, планират си гостуванията и срещите с месеци напред и нямат никакъв избор за социални контакти извън служебните си корпоративни задължения, например.

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



5 ПЪТИ „ДА“ НА ОНЛАЙН ЗАПОЗНАНСТВАТА



ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА БРАК НА БЪДНИ ВЕЧЕР? ЗАЩО НЕ?



"ТАЙНИТЕ" НА СЕМЕННАТА ТЕЧНОСТ



ДВОЙКАТА МИ Е МАЛКА, ГЛУТНИЦАТА – ИДЕАЛНА

И това е едно от нещата, които винаги си напомням, когато се е случвало да си задам въпроса: Защо останах в България?".

Защото тук ми е племето, тук ми е глутницата. Хората, с които съм свързана като приятелство, творческо вдъхновение и партньорство, като разбиране за духовното начало у нас - ние си взимаме от различните учения и философии, каквото ни хареса и ни върши работа, което според мен е много добре.

Но не мога да разбера самотата в контекста на жалването, че нямаш гадже, съпруг, любовник, някакво интимно партньорство. Миналия път стана дума, че са необходими само четирима човека, с които да поддържаме емоционални отношения - да се чуваме по телефона, да ни пука един за друг, да правим разни неща един за и с друг съвсем естествено. Да обменяме мисли, идеи, да ходим на кино, на протести, на изложби, на пътешествия, на ресторанти, на... каквото се сетиш. Това, което не мога да повярвам е, че в най-дружелюбното пространство на света, каквото по една случайност е нашата България, не могат да се намерят въпросните четирима души, които са напълно достатъчната опора за емоционалната и психическата ни стабилност.

Снимка: Thinkstock

Преди да започна да пиша този текст, се напънах да си спомня моментите, в които съм страдала толкова много за липсата или за раздялата с някой любим, че вътрешно съм крещяла: не искам приятелите, не искам да съм с детето, искам негоооо"... и този експеримент беше интересен.

Какво установих? Че не помня болката. А разни готини неща като например, как с колеги журналисти ядем, пием и ни текат сълзи от смях, хрумват ни разни идеи, вълнуваме се или как прекарвам цяла събота в някой от бутиците на моите приятелки, от които си купувам горе-долу всичко, което нося... как си правим мини ревюта и се преобличаме във всички възможни дрехи, как симпатично си клюкарстваме с всеки друг познат, който влезе...

Сещах се за всички импровизирани вечери, започнали с минаването през някое от местата, където се събират хората, които познаваш и за е...

Още от Интересно

Честит рожден ден на ослепителната Фелисити Хъфман!

Всички познавам много добре култовия образ на Линет Скаво от иконичния сериал "Отчаяни съпруги". Но тази героиня нямаше да бъде същата, ако ...

Писмото, което твоят тийнейджър не може да ти напише

Едно писмо до всички родители. Едно писмо, което ще ви помогне да погледнете с други очи на вечната война вкъщи. Война, която непрекъснато ви кара да ...

И той беше от онези мъже…

„И той беше от онези мъже, ...

Постна пица „Калцоне“

Необходими продукти: за тестото: 500 г брашно 2 ч. л. суха мая 1 ч. л. захар 1 ч. л. сол за плънката: 400 г нахут (от консерва) 150 г спанак (почисте...

Как да изядем зимната апатия?

Вече сме говорили за так...

Коледни изделия в Gallery 2.0

Красота и практичност...

Кой ще бъде цветът на 2017 година?

Институтът "Пантон" избра свежият нюанс "зеленина" за цвят на 2017 г., съобщи Асошиейтед прес. Жизненото зелено с жълт оттенък е ...

3 домашни маски за красива кожа на лицето през зимата

Студените месеци вече са тук, шапките и ръкавичките са подготвени за употреба, но кожата ни сега има нужда от екстремна допълнителна грижа, за да бъде...