Сбогом! Всичко свърши, благодаря ти...

Приключихме връзката...

Не е съвсем точно, защото ние не приключваме връзките. Ние ги късаме, „бием шута", „разкарваме", „гоним", обвиняваме, обиждаме се, проклинаме...

Все чакаме нещо – че партньорът ще си осъзнае грешката, че ще падне на колене в краката ни и ще иска прошка. По-лесно е ние да искаме да скъсаме, защото искаме да сме в позицията на този, който изоставя, а не когото изоставят. Защото явно няма нищо по-разрушително за самоуважението. И ни се струва, че няма нищо по-болезнено...

Има две стратегии, които помагат да се избегнат болката и самоунищожението. Да се вкопчиш в партньора с мъртва хватка дори с цената на загубата на самия себе си като личност. Или да не се съгласиш на близост изобщо и да избягаш при най-малките признаци за сближаване.

„Забелязах, че изобщо не мога да пускам... Вкопчвам се във връзката, дори тогава, когато тя не носи нищо освен болка, обида и разочарование. Кой знае защо, не ми се получава да приключа връзката, да си тръгна, да пусна. Струва ми се невъзможно, изключително трудно. Мисля си, че докато има надежда да получа любов, ми е по-лесно да се пригодя и да остана, отколкото да преживея загубата."

„Всичко, което влиза в понятието близост, е свързано за мен с огромна болка и отчаяние. Много пъти са ме изоставяли. Първа го направи майка ми. Когато си уреждаше живота с новия си мъж. А аз през това време се мъкнех по интернати. Непоносимо е да си помисля, че мога да го преживея отново. Ето защо, когато чувствам, че се влюбвам отново, просто изчезвам".

Да избягаш или да се вкопчиш с мъртва хватка – тези стратегии като че ли ти позволяват да избегнеш непоносимото. Старото преживяване – ужасът на изоставянето.

Всяко изоставяне ни „изстрелва" в онова детско състояние, когато сме преживели тази болка за първи път и когато сме свързвали надеждата си да бъдем любими и приети с един или двама души. Тяхната нелюбов беше равносилна на смърт. И ничие друго приемане не можеше да се сравни с тяхното приемане. На нашите родители.

Затова става ужасно важно на всяка цена да получим, извоюваме, заработим любов от този конкретен партньор. Старата ни памет ни привързва към него като че ли от него зависи живота ни. Непоносимо е да погребеш надеждата и да си кажеш „аз повече никога няма да бъда с никого, няма да съм любим и приет".
Познато ви е, нали?

И тази надежда (очакване) ви свързва до задушаване с любимия човек. Завързан е здраво даже този, който се опитва да избяга. Той също се надява да бъде приет, макар и беглец, но отново прави всичко възможно да бъде отхвърлен. Отхвърлени биват и вкопчващите се. Защото рано или късно партньорът на вкопчения не може повече да носи тежестта на очакването. Той също ще се стреми към бягство.

Когато една връзка се движи само от ранената ни детска част на личността, тази връзка е програмирана да повтори травмата. Тя е обречена.

Ако партньорите са ръководени в действията и мислите си само от детската си част, всеки от тях ще повтори сценария. Всеки – своя собствен и еднакъв с другия.

За да се запазят взаимоотношенията в такава ситуация е необходима висока степен на осъзнатост, мъжество и решимост за борба двойката да остане цяла. При това – от двете страни. При болезнен сблъсък на две детски части, връзката не може да оцелее. Дори ако единият партньор е по-осъзнат от другия. Ако партньорите не желаят да анализират на дъ...

Още от Живот

Притча за охлюва и врабчетата

Всеки има своите планове за живота, мечти, които иска да осъществи. Колко често ви се е случвало да се впуснете към поредната цел и някой да се опита ...

Имаш гадна шефка, спечели награда от Cosmopolitan

Гадни шефки, противни колежки - виж как да им отмъстиш подобаващо и да спечелиш награда!...

Защо да пътуваш сама променя живота ти

Ако все още си предубедена към идеята да си стегнеш багажа и да заминеш някъде ...сама, виж тези 18 точки, които със сигурност ще те убедят да го напр...

10 причини да посетите Южна Корея

Ако Южна Корея още не е в списъка ви с мечтани дестинации, време е да я добавите. Страната предлага метрополис, изпълнен с неонови знаци. Има градини,...

Мисъл на деня за... целите в живота

„О, прекрасно е да имаш амбиции. Радвам се, че ги имам толкова много. И те като че ли никога няма да имат край. Тъкмо постигнеш една цел, и вижд...

Мисъл на деня за... мечтите

„Ако имаш мечта, я пази много добре. Когато хората не могат да направят нещо, те обичат да повтарят на другите как то е невъзможно." - от филма ...

Като две капки вода: Не, това не е Селена Гомес!

Не, това не е Селена Гомес, а 23-годишната София Соларес от Мексико. Момичето стана известно, след като журналисти забелязали колко много прилича...

Какво означава „обичам те“ за различните зодии? (II част)

От древни времена хората вярваме, че звездите играят важна роля по отношение на чертите от характера ни и на събитията, които се случват в нашия ж...

Най-големите самохвалковци сред зодиите

Самохвалството не е сред най-приятните черти, като понякога дори може и да ни подразни. Ако самохвалкото е наш близък приятел, обикновено не обръщ...

Добър екипен играч ли сте наистина?

Малко работи изискват пълна индивидуалност и самостоятелност. Ето защо високо ценени са кадрите, които умеят да работят добре в екип. Неслучайно в...