За боба, Библията и подаръците

Eдна моя скъпа приятелка, която ми е и кръстница, за рождения ден ми прати по сина си подарък. Обикновен стъклен буркан, пълен със суров зрял боб. Тя си е такава, странна. Приех подаръка, оцених оригиналността му, открих символиката, каквото и да означава това и го сложих на видно място да му се любувам. Реших, че е нещо като инсталация. Във вихъра на целодневния купон по случай празника ми, синът на кръстницата няколко пъти се приближи до мен и каза:

- Мама заръча да те питам – отреби ли боба?

- Да съм го какво? Не, не съм. Какво е това „да отребиш"?

- Да го почистиш – отговори ми момчето.

И след няколко часа отново:

- Отреби ли боба?

- Не, не съм, още.

Взе да ми става малко дасадно. Аман от това „отребване". На четвъртия път обаче, въпреки целия катун гости в хола, в разгара на празненството, изсипах пустия боб върху шкафа.

Сред пръснатите бобови зърна имаше пръстен.

Неземно красив. Сребърен с обкован ахат.

И, разбира се, веднага се сетих за една притча, която аз самата не веднъж съм разказвала на сина си. Бях я забравила. Припомнете си я вие. Сега е особено актуална, в дните преди голямото подаръчно нашествие.

Богат младеж поискал от родителите си подарък за завършването на училище – прекрасен модерен спортен автомобил. След церемонията по връчването на дипломите, бащата извикал в кабинета си младежа:


- Гордея се с успехите ти, моето момче, и много те обичам. Благодаря на Бог, че ми прати такъв прекрасен син.
Подал на сина си красиво опакована кутия. В нея лежала една Библия с луксозна кожена подвързия, на която било гравирано със златни букви името на младежа.


- Това ли ти се откъсна от сърцето, а, тате? Библията ми подаряваш, а? Задръж си я за теб, на мен не ми трябва – креснал разлютен младежът, треснал вратата и изчезнал завинаги от родния си дом.


Минали дълги години. Младежът станал известен човек с богат бизнес, красив дом и прекрасно семейство. Често си мислел за баща си, когото не бил виждал от деня на дипломирането си. Преди да поправи тази грешка и да се срещне – вече помъдрял – отново с баща си, бизнесменът получил известие, че старецът е починал и му е завещал цялото си богатство.


Когато пристигнал в бащината къща, сърцето му изведнъж се изпълнило с тъга и разкаяние. Започнал да подрежда папките с документи и изведнъж в ръцете му се оказала „оная" Библия от младостта му, заради която си тръгнал разярен от родния дом. Защото не получил желания подарък. Просълзен от вълнение, отворил дебелата книга. От вътрешната страна на задната корица на Библията имало залепено малко пликче с автомобилен ключ в него. Познайте от коя кола...

Още от Интересно

Диетични бисквити с фъстъчено масло

Една любима рецепта за вкусно и здравословно начало на деня. Необходими продукти: 2/3 чаша растителна мазнина; 1 чаша фъстъчено масло; 1 ч...

Дневен хороскоп за петък, 20 януари

Добро утро! Вдъхновението ни за днес идва от: "Живейте и не казвайте на никого! Хората само развалят хубавите неща..." - Халил Джубра...

138 години от смъртта на вечния Любен Каравелов

На днешната дата преди 138 години сме загубили един наистина голям човек, творец и борец за свобода. Каравелов е роден на 7 ноември през 1834 г. в Ко...

Рецептите на Катето Евро: зрял боб в гърне

Моя дядо Петър, който ме е отгледа, държеше много на храната, искаше да му се приготвят минимум по 4-5 ястия на ден. Както вече съм казвала за него, ...

Понякога трябва да бъдем егоисти в любовта!

Егоизмът е определян като лошо качество. Да, но зависи за какво става въпрос. Ако пренебрегваш другите и техните интереси, заради своите, винаги гледа...

Време за четене: "Книгата на чаения майстор"

В един свят без памет едно момиче трябва да опази тайната и надеждата за бъдещето. След успех в много страни по света, преведен само за четири години...

Искате да отслабнете? Стойте далеч от кантара!

В този материал ще ви разкрием тайните на успешната диета и как да подсилваме мотивацията си, даже когато не виждаме светлина в тунела...

Защо „чукаме на дърво” за късмет ?

За някои хора просто самото споменаване, че нещо може да се обърка задейства почти инстинктивната нужда да почукаме на най-близката дървена повърхно...

Връзките зависят от детството ни

„Това как ще се развиват връзките ни и нашето отношение към партньора зависи от детството ни .”, каза Милена Родригес в  ру...

Аз, когато ти си тръгна...

Здравей,Отдавна не те виждам. Смених си телефонния номер, изтрих всичките ти контакти.Научих се да се сдържам, когато неканените сълзи издават тъгата ...