За да си помагаме ли живеем, или за да си пречим?

Това не е картина от Реноар. О, не. Това е едно от нашите момичета, тук. Едно от живеещите покрай нас.

Преди няколко дни, във всенамиращия "Фейсбук", ми писа моя приятелка. Деспина Клер. Писателка, умно и чувствително създание. И вместо да подхване нашите си теми - за това колко е трудно да се издаде книга на млад автор в България и така нататък - тя направо се обърна към мен така:

- Кайо, една млада жена има нужда от помощ - така ми писа Деспина.

- О, да, кажи, мила, с какво мога да помогна? - попитах аз и изпитах редовната си, себесъхранителна досада.

Срамувам се от нея, но знам, че тя прилича на изръмжаването на възрастните котки, когато някое малко коте ги дразни с палавите си номера и ги буди от доволната им дрямка.

Винаги при такова начало на разговор, аз очаквам, че отново ще ме молят да прочета нещо написано от някой друг, нещо, което ще отклони мисълта ми от моя коловоз, който и без друго е криволичещ и лесно се отбива в безнадеждни буренаци и тресавища.

Не обичам да чета чужди писания, защото (с изключение на вкаменените, величави и митологизирани неща на старите майстори), те само ме отклоняват от моята си, лична, изконна, свещена за мен пътека.

И ако са слаби и глупави, тия неща ме натъжават; ако са особено талантливи - също ме натъжават, защото не са написани от мен (та нима има човек, който не иска да е най-добър?). Но също ме натъжават и с това, че ме карат да си представя колко трудно и мътно бъдеще имат; какви мъки и спънки ще види авторът им; и как аз с нищичко не мога да му помогна, дори и с добра дума, защото добрата дума само може да обърка и отслаби волята на пишещия човек; по принцип силният творец трябва да се справя сам - без похвали и без одобрението на другите!

Та така де Очаквах пак да ми бъде връчен някой роман, повест или стихосбирка с молба да я прочета и да кажа какво мисля.

Но този път не ставаше въпрос за това. Деспина ми заразказва:

- Кайо, това момиче има ужасна съдба. Когато била на две, даже не - на една, през 1988-ма, един автобус на Лъвов мост завил, казват - неправилно - и блъснал майка ѝ. А майка ѝ карала количка. А в количката била тя. Бебенце. А гумите на автобуса обърнали количката. И минали през нея. И в един миг - казват - гумите на автобуса били върху телцето на бебето. На нашето момиче. А после

- О, Боже - казвам аз - какво е станало, съдили ли са шофьора? - и ме хваща малко яд, че и аз като всеки, веднага търся вина. А търсенето на вина е безпомощност и злоба. Не решава нищо това наше вечно търсене на вина.

- Ами не, отървал се е, успели да изкарат, че не е виновен. Но оттогава нашето момиче е с парализа на долните крайници. Тогава тя е била на една годинка. Това се случва през 1988-ма. Още при социализма. Опитвали се да я лекуват. Но накрая, към 1993-та написали в една епикриза, че просто в България медицината не е на необходимото ниво, за да се справи с тоя проблем. След това неведнъж срещала грубо и безсърдечно отношение. От не един и двама лекари. Всички ѝ казвали, без да я преглеждат, горе долу едно и също: "Ти, момиче, какво си въобразяваш, че ще те вдигнем на крака ли?!"

- Мхм- пиша аз на моята приятелка и си казвам, че тук нещата са доста лоши, доста сериозни, тук става въпрос за голямо изпитание. Как се живее цял живот, без да можеш да ходиш? Ами - казвам си - с много хора е такаЕ, да де, ама аз не съм много хора, ти не си много хора, той не е много хора. Никой не е "много хора". И никой не го интересува, че като неговото зло, като неговото нещастие имат и много други хора. Това, че подобно на теб страдат и много други, е много малко и съмнително успокоение.

- Смирението - казвам си - е по-добро решение в такива случаи. Но я да видим - аз смирен ли съм, когато съм смачкан от живота? Най-лесно е да изискваш смирение от другите, когато самият ти си добре. Това - да искаш от друг да е смирен, когато самият ти нямаш голямо тегло на плещите - си е жива наглост. Да, така си е - така мисля аз.

- И какво казваш, мила, какво можем да направим за това момиче? - питам аз.

И съм потиснат. Винаги в такива моменти се чувствам като Давид. Който тъкмо се е възправил с целия си дребничък ръст срещу великана Голиат. Но в същото време на Давид му е казано, че ако замери Голиат с прашката, ще бъде въдворен на задължително лечение в психиатрията в Ловеч.

Голиат е нашата бездушна, грозна и безнадеждна система. Наречена здравеопазване, наречена администрация, наречена социални грижи, наречен...

Още от Интересно

Днес имен ден празнуват няколко красиви женски имена...

Днес имен ден празнуват: Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкевa Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много поместни църкви...

Попълнете празното пространство: Той е на ... години!

Чуандо Тан ще накара всички български мъже да се замислят какво не правят правилно в живота си...

Звездите вещаят: Изобилие от изненади очаква Овните тази седмица

Овен Изобилие от изненади очаква Овните през тази седмица. Отпуснете се и им се насладете, защото определено ще бъдат от приятните. Вие сте пионери...

Когато си с гръб към слънцето, не виждаш друго, освен сянката си – светли мисли за всеки ден

1. Щастието няма дълги ръце. То прегръща оня, който се доближи до него. – Сенека2. Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки. – св.Франц...

Стрелци, денят ще ви донесе романтика. Риби, може би ви очаква ново запознанство.

Овен- Намирате се в състояние на напрежение и безпокойство. Възможно е да се пресекат интересите ви с тези на някой друг. Не прибързвайте в нищо. Влож...

Време за четене: "Игра на омраза"

В резултат на влошените икономически условия издателствата „Гамин Пъблишинг“ и „Бексли Букс“ са принудени да сключат брак по с...

Минималистични кино татуировки

Имате любима сцена от “Леон”? Или харесвате пишещата машина от “Сиянието”? Може да ги “имате” завинаги, ако се до...

“Аскетика”: между философията и поезията. Където Бог е глагол, а човекът – “направен от кал и сънища” (ревю и избрани цитати)

Корицата на “Аскетика”, дело на художника Дамян Дамянов Какво (не) е “Аскетика” Далеч по-лесно ми е да определя какво не е ...

Истинските принцеси и техните приказни сватби

Когато говорим за сватбите на кралските семейства, тогава никога не става дума само за едно прекрасно семейно събитие. В такива случаи целият свят е п...

3 начина да се разберем със слънцето

Слънцето е наш приятел, определено. Напоследък обаче, отвсякъде и с излишно плашещ тон се тръби как трябва да избягваме слънцето, какви последствия но...