Предисторията на "Много шум за нищо"

Има ли по-велик драматург от Шекспир? Има ли съвременна авторка, която пише по-увлекателно за Италия и Ренесанса от Марина Фиорато? А сега си представете как Фиорато пише предисторията на една от най-любимите комедии на Шекспир Много шум за нищо".


Авторката на исторически романси, позната у нас с романите Стъкларят от Мурано", Тайната на Ботичели", Мадоната на бадемите", Дъщерята на Сиена" и Венецианският договор" (ИК Кръгозор"), разказва как е започнал романсът между двамата шекспирови герои в новата си книга Беатриче и Бенедикт".

Фиорато познава изключително добре творчеството на Шекспир. Дисертацията й е посветена на това, доколко неговите пиеси могат да бъдат достоверен исторически източник, като се фокусира върху ценностите на брака и ухажването. Беатриче и Бенедикт интригуват въображението ми през последните две години и често съм се питала дали техният съюз би издържал с години. Мисля, че отговорът е да".

В Много шум за нищо" отношенията на Беатриче и Бенедикт, които се срещат и се женят в разгара на горещото сицилианско лято, се основават на ясното осъзнаване на недостатъците на другия. Ухажването им е преминало в яростни спорове; жлъчната война на думи прикрива дълбоките им чувства. Всеки от тях използват недостатъците на другия в своите словесни обиди и е видно, че отлично познават характерите си. В брака им няма да има грозни изненади, няма да има очакване за съвършенство. Освен това Беатриче и Бенедикт не са неопитни младоци. Вероятно са някъде около трийсетте. Научили са вече своите любовни уроди.

Харесва ми, че Беатриче и Бенедикт са толкова забавни, дръзки, модерни. Те очароват публиката от векове и всички знаем как завършва историята им. Но се запитах как е започнала?"



Месина, Сицилия, 1588 г.


Беатриче е изпратена от баща си - княза на Вилафранка ди Верона, в безопастност - далеч от избухналата ожесточена вражда между знатни фамилии, и е доведена в двора на чичо си Леонато, за да бъде довереница на дъщеря му Херо. През същото лято испанският принц Дон Педро пристига в дома на Леонато със своята свита. Сред спътниците му е и младият благородник Бенедикт от Падуа.
Момичетата се вълнуват дали сред тази пищна процесия от злато, буйни арабски коне и мъже със загорели лица и безгрижни сърца не е техният бъдещ избраник.

Но това не е обикновено посещение - испанците имат свой замисъл, за който знае само Дон Педро. И този замисъл не включва любовта.

Бенедикт и Беатриче започват словесен дуел с хапливи забележки, но всеки открива у другия нещо повече и се влюбват силно един в друг. Скоро обаче младата двойка е разделена от интриги и политически игри. Бенедикт отплава към Англия с испанската армада, а Беатриче се връща в замъка Вилафранка и е сгодена против волята си.

Бенедикт трябва всеки ден да се бори за своето оцеляване, а Беатриче - да спечели свободата си от този уговорен брак...

***

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
ВТОРА СЦЕНА


Маскен бал в градините на Леонато


Беатриче: Когато зърнах синьор Бенедикт, прихнах да се смея и се смях, докато стомахът не ме заболя.
А имах толкова добри намерения! Чувствах се искрено разкаяна заради начина, по който се бях отнесла към него снощи на вечеря, и тази вечер се бях натъкмила подобаващо, за да му направя добро впечатление.

Градината също беше натъкмена по превъзходен начин. Нощта беше все още топла и безброй свещи, чиито пламъци се усилваха от полирани оловни ореоли, стояха във всяка ниша и алпинеум като ангелчета на пост. Между дърветата бяха опънати нанизи с фенери, а в земята, в нестройни редове покрай всички малки и големи пътеки, бяха подредени факли. Навсякъде из градината се разхождаха музиканти, така че, завивайки зад някой ъгъл на лабиринта или насочвайки се към беседка, човек можеше да попадне на флейтист или на виолист, акомпаниращи на гамата на общия разговор. На различни места из градината, напълно голи, с изключение на препаските около кръста и боядисани в бяло като статуи, стояха в различни пози кастрати1. Когато към тях се зададеше някой гост, те започваха да пеят и чистите им, звънки гласове се понасяха към звездите. Ефектът беше магически.
Двете с Херо бяхме получили задачата да посрещаме гостите и да ги отвеждаме до мястото, където ги чакаха маските. Тъй като от присъстващите на маскен бал се очакваше да се облекат като всеки друг, само не и като себе си, Херо бе предложила тя да облече рокля в моето любимо синьо, а аз да облека една огнена рокля от берберска коприна, която й беше купена в Триполи, но й беше твърде дълга. Роклята се оказа много хубава, а ярката коприна - прохладна и спускаща се на дипли от всички страни. За бижу си бях избрала наниз от жълти диаманти и топаз, които се спускаха върху горната част на роклята ми като водопад от пламъци, като лавата, бликаща от вулкана. Една хитро вмъкната вътрешна платка на кръста и дипли при бедрата правеха талията ми да изглежда съвсем миниатюрна. Вътрешните ми течности отговаряха напълно на роклята, пламтящи от възбуда.
Чичо беше поръчал от Венеция най-изящните маски и цял следобед градинарите му ги бяха окачвали по клоните на големите черници в центъра на моравата, за да могат гостите да си ги берат като плодове. И сега в мрака боядисаните им лица надничаха измежду фенерите с блестящите си, подобни на скъпоценни камъни цветове - пауни, лъвове, коломбини2, шутове. Имаше и небесни лица - луни, обсипани с перли на прах, звезди, напръскани с блестящи диаманти, и слънца, увенчани с позлатени лъчи. Сред маските зърнах и лица от някои от картите за скопа - един крал, една кралица и едно вале3. Развързах връзките на кралицата и поставих лицето й върху моето. Запитах се дали синьор Бенедикт би избрал да бъде кралят.
Или валето.
И точно тогава го видях. Вървеше по алеята откъм къщата, придружаван от едната страна от принца, а от другата - от младия Клавдио. И по устните ми заигра усмивка. Защото той действително се бе облякъл не като себе си - зелената гъсеница се беше превърнала в храбра аленочервена пеперуда.
Беше облечен в ливреята на свети Яков, с испански дублет с разцепени отгоре и отдолу ръкави и двоен нагръдник, изрязан като ябълков пай. Ръкавите, впити от лакътя до китката му, се издуваха в горната част като оръдия. Косата над ушите му беше подстригана и като цяло укротена с помада, която усещах дори от мястото си, сресана на страничен път и извита на огромна къдрица, лепната върху челото. Крачеше гордо и надуто, по-висок от всякога в ботуши с главозамайващо високи токове. Наболата по лицето му брада очевидно бе отишла за пълнеж на топки за тенис, а от мустаците над устната му беше останала само бледа сянка, но в замяна на малка триъгълна брадичка отдолу. С други думи, той се беше превърнал в Дон Педро.
Херо направи реверанс на принца и на Клавдио, които се поклониха, след което тя ги отведе до дървото с маските, за да си изберат самоличност за вечерта. Видях как чичо ми веднага започва да им се подмазва и да подвиква: Господа, изберете визьорите си!", като същевременно им помагаше да се доберат до най-скъпите плодове. Бенедикт изостана малко, а после се приближи към мен и ми се поклони с многократно завъртане на ръката.
Въпреки че не беше с броня, очевидно беше готов за всичко - защото от презрамника му висеше рапира, от колана му надничаше кама, а в долния му колан, подобно на колан на касапин, бяха напъхани няколко малки испански ножа.
- Синьор Бенедикт - изрекох, едва сдържайки кикота си, - да не сте дошли да ме посечете?
- Облечен съм така, както подобава на новата ми професия - отговори и се огледа, сякаш по черниците растяха не листа, а уши. - Но това е много голяма тайна! - и ме изгледа многозначително, при което забелязах, че дори веждите му бяха оформени по друг начин. - Не искате ли да знаете каква е тя?
- Да изглеждате колкото е възможно по-глупаво, може би?
Той настръхна и аз моментално се смилих над него.
- От медала на свети Яков на врата ви допускам - изрекох по-мило, - че сте минали под испанското знаме и сте приели работа в армията на Дон Педро.
- Това е така, но ролята ми ще бъде много по-важна от това!
- Снощи нямахте никакво желание да влизате в армии.
- Човек няма ли право да промени мнението си?
- Очевидно има - срязах го аз. - Но, синьор Бенедикт, войнишките медали се печелят на бойното поле, а най-храбрите дела често носят най-обикновените дрехи - започнах да обикалям около него, за да го огледам от всички страни. - Сойката не е по-добра от славея, защото перата й са по-пъстри, нито пепелянката от змиорката заради изрисуваната си кожа. - Застанах отново пред ...

Още от Интересно

Как една учителка дала увереност на учениците си за цял живот

Една учителка по математика от Минесота е успяла за цял живот да даде увереност и вяра на своите ученици чрез едно упражнениe. Веднъж тя им възложила ...

Кое, какво и как по време на детокс'

Какво и кога да консумираме, когато искаме да прочистим организма от натрупаните токсини? Това са продуктите, на които да залагате......

Лицемерната набожност, осмяна в пиесата "Тартюф"

Миналият месец театър "Българска армия" представи премиерата на "Тартюф" на 17 и 18 ноември. Този месец можете да гледате постановката на 20 декември....

Номерът на китайката дава заето!

Не знам от къде точно е дошъл този израз, но съм го чувала още в детството си. Обикновено в случаи, когато искаш да извъртиш някакъв номер или на те...

7 женени двойки разказват как са запазили любовта между себе си

В свят пълен с приложения за срещи и хора на лов за поредния човек, с когото да спят, идеята да прекараме живота си с някого, когото наистина обичам...

Най-глупавите неща, за които жените се сърдят

Добре, нека си признаем, всички понякога сме се сърдили за глупости или просто за спорта. Със сигурност на мъжете до нас не им е много лесно, но женск...

Дневен хороскоп за сряда, 7 декември

Добро утро, прекрасни  Вижте какво ви очаква в студената сряда ТУК. –––>>> Към хороскопа ...

7 женени двойки разказват как са запазили любовта по между си

В свят пълен с приложения за срещи и хора на лов за поредния човек, с когото да спят, идеята да прекараме живота си с някого, когото наистина обичам...

Никулденски шаран с гарнитура

Необходими продукти: 1 измит и подсушен шаран 1 кофичка цедено кисело мляко масло 1 с.л брашно 1 с.л. сол 1 с.л червен пипер 1 с.л. черен пипер ...