5 любими цитата: "Шест години" на Харлан Коубън

Изгубена любов Съдбовни тайни Романът "Шест години" на Харлан Коубън грабва вниманието на читателите още с първите изречения, за да го насочи към ювелирно създаден съспенс.

Авторът, роден през 1962 година, е издал още няколко образцови психологически трилъри, отличени с литературни награди и продавани по целия свят. Нещо повече - той е един от 50-те най-добри криминални писателя на всички времена!

Ето защо тъкмо негова творба ще разгърнем днес в рамките на рубриката ни "Любими цитати". В него е използвана умерена доза необикновено чувство за хумор и, разбира се, има намесена жена.

Джейк Фишър и Натали са били заедно някога. Тя обаче се омъжва за новия си възлюбен - Тод. И Джейк й обещава да изчезне от живота й.

Когато вижда некролога на Тод обаче, той не издържа на изкушението и отива да потърси Натали. Която сякаш никога не е съществувала!

Усетете атмосферата в този съвременен трилър чрез следните 5 цитата...

--------------------

"- Здравей, Джейк.

Извърнах се към познатия ми глас. Натали беше на не повече от десетина метра от мен. Моментално потърсих с поглед халката на левия й безименен пръст. А тя като че разчете мислите ми и вдигна ръка да ми я покаже.

- Моите поздравления - рекох. - Страшно се радвам за теб.

Тя пропусна забележката ми покрай ушите си.

- Не мога да повярвам, че си дошъл.
- Разчу се, че щяло да има страхотни ордьоври - разперих ръце. - А знаеш, че умирам за тях.
- Много смешно.

Свих рамене, а в това време сърцето ми се превърна в прах и бе отнесено от вятъра.

- Всички се обзалагаха, че няма да се появиш - каза Натали. - Единствено аз бях убедена в противното.
- Не съм престанал да те обичам.
- Знам.
- А и ти все още ме обичаш.
- Не си прав, Джейк. Не виждаш ли?

И размаха халката пред носа ми.

- Съкровище? - появи се иззад ъгъла Тод заедно с четината си. Съзря ме и се смръщи. - Кой е този?

Личеше му обаче, че знае кой съм.

- Джейк Фишър - представих му се. - Моите поздравления по случай бракосъчетанието ви.
- Не се ли познаваме от по-рано?

Предоставих на Натали възможността да се занимае с темата. А тя положи успокоително длан върху рамото му и каза:

- Често го ползваме за модел. Предполагам, че си го виждал на някои наши творби.

Но той не преставаше да се мръщи. Натали се принуди да застане отпреде му и да го помоли:

- Дай ни само една секунда, ако обичаш. Веднага идвам.

Тод ме изгледа косо. Не помръднах. Не отстъпих дори една крачка. Не отклоних поглед.

- Хубаво - съгласи се с неохота той. - Но не се бави.

Изгледа ме мръсно още веднъж, после свърна покрай църквата. Натали ми хвърли едно око. А аз посочих по посоката, в която беше изчезнал Тод.

- Голям веселяк, нали?
- За какво си дошъл?
- Изпитвах нуждата да ти кажа, че те обичам. И че никога няма да престана да те обичам.
- Всичко приключи, Джейк. Ще ти мине. Ще се оправиш.

Не й отговорих.

- Джейк?
- Слушам те.

Тя килна леко глава. Много добре знаеше как ми въздейства тази нейна поза.

- Обещай ми да ни оставиш на мира.

Не помръднах от мястото си.

- Обещай ми, че няма да ни преследваш, няма да ни търсиш по телефона и няма дори имейли да ни пращаш.

Болката в гърдите ми се усилваше. Превръщаше се в нещо остро и тежко.

- Обещай ми, Джейк. Обещай ми да ни оставиш на мира.

И закова с поглед очите ми.

- Окей - рекох. - Обещавам."

--------------------

"Вечерите с колегите усамотили се писатели не носеха кой знае какво разнообразие. Всичките бяха самовлюбени псевдоинтелектуалци, създаващи следващия велик американски роман, та когато споменах темата на моята небелетристична дисертация, тя направо шляпна върху старата кухненска маса със звука на стоварило се отгоре й магарешко изпражнение. От време на време присъстващите велики американски майстори на перото устройваха художествени четения на творбите си. А творбите им до една бяха префърцунени, утомителни самовглъбени дришни в стил "Виж ме кой съм! Погледни ме, моля ти се!". Аз, разбира се, и за миг не изказах подобни мисли на глас. Докато четяха, седях със замръзнало на лицето ми най-старателно изражение на захлас, като сегиз-тогиз кимах, хем за да изглеждам мъдър и ангажиран, хем да не взема наистина да задряма. Един от писателите, на име Ларс, създаваше поема в размер на шестстотин стра...

Още от Интересно

6 чудодейни домашни лека срещу главоболие

Главоболието е нещо, което засяга много хора по света. Болката е остра, пронизваща или пулсираща и винаги е признак на някаква болест или реакция на о...

Ето кои са номинираните за наградите Златен глобус 2018!

Наградите Златен глобус, връчени за пръв път през 1944 г., се присъждат от около 90 членове на Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд. Отличият...

Притча: На човек му трябва не много... трябва му достатъчно

Понякога искаме много от живота, искаме всичко.  Но много често просто не знаем колко точно ни е нужно.  Не ни трябват замък, за да се поч...

Модел падна от 20-ия етаж по време на купон

Мъртвата Ивана е намерена 7 часа след инцидента и то чисто гола...

Новите екзотични моделки на Victoria's Secret

Новите модели на бельо са с определено интересна визия. Това е то - времето на доскоро класическите модели на бельо на Victoria's Secret явно...

Как да разберете дали детето ви пуши трева?

Пубертетът е много труден период. За родителите, разбира се, децата си растат и си правят техните си пубертетски неща, точно както ние по тяхното врем...

Телци, не проявявайте инат днес!

Какво вещаят звездите за днес?...

Как да подредим коледната трапеза - няколко великолепни идеи!

Каквото и да си говорим остават точно 13 дена до Коледа. Моловете са пълни със забързани хора, които носят торби с покупки, хаотично гледайки във витр...

Съвременната жена - материалистка с мечти за богиня... Защо никога някои от нас няма да бъдат щастливи всъщност?

За любов няма да ви пиша. Напоследък гледам да не мисля много много за това какво се случва след като се влюбиш. Не защото очаквам лоши неща, а и...

Откъс от “Жените на Варшава” на Георги Марков

От днес се радваме на ново издание, с твърди корици и предговор от Георги Господинов, на „Жените на Варшава“ на Георги Марков. Преди да запише своите...