Развързаните обувки на вдъхновението

Излязох. Зад гърба ми се затвори тeжката метална врата. Току-що боядисана, сива и скучна.

"Лепенето на стикери и обяви е забранено" се набива пред погледа ми. Добре, сякаш ми пука. И без това нямам какво да залепя, още по-малко да обявявам.

Часът е 6:45 в зимното утро на трети декември. Това е часът, в който един симпатичен, начетен и спокоен старец отваря малката будка на гърба на трафопоста... Хм - колко стари думи.

Дали 12-годишната ми дъщеря знае значението им, и колко от тях могат да паснат на мол понятията, чрез които общуваме днес?

В мислите си се връщам пред будката зад трафопоста. Той смята бързо, подава вестниците и списанията, пожелава "Приятен ден" и предлага връзка магданоз от домашната градина. Винаги ме кара да се усмихвам.

В това мразовито утро обаче, всичко изглеждаше различно. Местното копие на Карло Колоди бе там, но зад гърба му надничаше разплакано хлапе, което виждах само аз. Следите от опита да изтрие сълзите си с похабената от игри блуза подсказваха, че потокът на разочарованието ще рукне отново. Раздърпаните ръкави издаваха произход от няколко поколения назад, когато каки и батковци са израствали същите дрехи. На хлапето не му пукаше. В очите му напираха сълзи, нови вълни на тъга по загубените мечти и надежди. Сякаш поредното писмо до Дядо Коледа просто се бе загубило в зимната виелица.

Вглеждам се в тъмните и тъжни очи и искрицата, която се топи под натиска на битовото ежедневие, ми изглежда някак позната.

В малката ръчичка, доскоро попивала сълзите, виждам собствения си отпечатък. Не е ли това моето вдъхновение?

Обидено, то ми обръща гръб. Всичките ми детски мечти сърдито тропат с краче, огорчени от това, че пораснах. Изоставени, бършат сълзите си и очакват окончателното ми решение. Вярват, че ще се върна.

Вярват, че там, някъде в сърцето ми, танцува онази хулиганка, която още играе на ластик и ръбче, която не иска да порасне и не спира да мечтае.

Вярват, че след като хлопне скучната сива врата, ще подскоча и ще прегърна вдъхновението си, което поклаща развързаните си обувки на пейката в градинката.

Моето детско вдъхновение се усмихва тъжно, помахва с ръка и ми пожелава щастлив живот. Живот, в които не то, а аз да не порасна. Защото не аз, а то пише развълнуваните стихове и реди незабравимите преживявания по белите листа на нашето житие.

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfocompany.bg.

Още от Интересно

Днес имен ден имат всички, които носят имената...

Преп. Ксения Римлянка била дъщеря на сенатор и носила името Евсевия, което означавало "благочестива". Нейните родители я сгодили за един се...

Притча: Изречението, с което ще постигнем душевен мир

Понякога имаме склоността да се палим бързо, да бъдем агресивни, да обвиняваме всички около нас за собствените ни несполуки. Точно в такива моменти тр...

Марк Леви или защо свободата на личния избор няма заместител

Да поискаш да разкажеш живота си на напълно непознат човек. Случвало ли ви се е да изпитате такова желание? Мили и Агата стават спътнички по неволя...

Песните, които ще върнат доброто ви настроение, когато сте тъжни

Поредният работен ден в офиса - едва началото на седмицата е, а вече си мислите как ще се забавлявате уикенда или си представяте как спите цял ден, бе...

"Не искам никой повече да ме обича. От много обичи приличам на решето..."

Понякога любовта идва, за да ни научи на нещо и да си тръгне. Тя не всеки път е завинаги и не всеки път е правилната за нас, но винаги оставя следва в...

Кейт Мидълтън отново с български тоалет

За първото си официално събитие през 2017-а година Кейт Мидълтън се появи в елегантно палто тип рокля в кралско синьо, дело на българския дизайне...

Дневен хороскоп за вторник, 24 януари 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Вашият афинитет към културни събития и артефакти е доста силен...

Вижте българските двойници на световноизвестните знаменитости

Жана Бергендорф и Мила Йовович Дали сте съгласни или не, ние със сигурност смятаме, че българската певица с уникален глас Жана Бергендорф и сексапи...

"Оскари" 2017: номинациите са ясни

2016 определено не беше най-добрата година за киното, особено като се има предвид какви сериали излязоха. Филми като La La Land, Moonlight и Manchest...

Жените подир сенките на политиката

Маргарита Попова Вицето стоеше плътно зад държавния глава Росен Плевнелиев, толкова плътно, че на моменти се получаваше, както биха се изразили ф...