Чадъра си забравих, дано не завали

Ставам с нормално, добро настроение. Както казва един познат (не чак приятел): Светлето си е най-добре. Като се замисля не се оплаквам, нито пък се хваля. Имам си и семейство, и работа. И двете аз съм си ги избрала и си ги обичам.

Опитвам да се държа нормално с хората, така както искам да се държат и те с мен. Извинявам се. Благодаря. Понякога забравям. А когато не ми е добре, или пък преодолявам поредната пречка (а нищо в този живот не ми се е случило лесно, предполагам и на повечето от вас в нашата мила Родина), пак се старая да не натоварвам хората. Оплакването за мен е вид самосъжаление. Човек няма нужда от това, според мен.

Е, не съм и от онези, на които усмивката им е като тик на лицето, или от другите, които се оглеждат в огледалото и настройват физиономията на положителното си "аз". После носят това изкуствено, друго "аз", цял ден. Просто се старая да не преигравам.

Но, да се върна в началото.

Ставам с нормално, добро настроение. Оставям телевизора да ми говори, докато правя разни други домашни неща и пия кафе. Имам час да се приготвя за излизане. Ще подписвам договор и други документи. Имам среща и със счетоводителката ми. Покрай това още няколко неща, свързани с работа.

Подготвям ново DVD за йога, ще подписвам договор и за него и т.н. За какво ви говоря всичко това?

Докато пия кафе и съм в леко приповдигнато настроение, защото обичам да имам какво да правя, се заслушвам в един астролог. Звездите му говорели, че сме в ретрограден Меркурий. Особено ретрограден бил за моята зодия.

Родена съм на границата на две зодии, което винаги ме е устройвало - чувайки, без да искам, по някоя медия, че на едната ми зодия нямало днес да ѝ върви, обикновено с другата се компенсира. Естествено, избирам да съм тази в по-добрата ситуация. Обаче човекът от екрана ми казва, че и двете ми зодии са най-силно засегнати от безпощадния Меркурий. Нещо повече. Че шест дълги месеца не трябвало нищо да подписвам, да захващам, да правя и да поправям, защото нямало да ми върви. Мисля си, че как ще ми върви нещо, което не правя. А не-правенето на нещо не е ли равно на самоунищожение?

Решавам да не го слушам, но малко или много тази прокоба няма как да не ти остане в главата. Също като със суеверията. Когато започнат всички да ти повтарят, че не трябва да им подаваш солницата, за да не се скарате, искаш-не искаш се научаваш да я оставяш на масата. Или другото - с черната котка. Имах едни познати, които я пускаха навън с думите: "Хайде, отивай да си вършиш работата", т.е. да минаваш на хората път.

Глупавото е, че ретроградният Меркурий е тема, която се дъвче не само в това предаване, което гледах, а имам чувството, че във всяко второ. Естествено, и това ще отмине, като слуховете за края на света. Но още по-глупавото е, че в малката ни държава, бедна на добри новини, се наслояват много лесно лошите. Пълнят не само пространството на медиите, а и главите на хората.

Вярвах, че астрологията е сериозна наука. Като математиката, като физиката, като химията и като медицината, ако щете. Спомням си, че когато бях бременна, все ми се забиваше в главата, че жената не може да ражда със секцио, защото така обърквала кармата на детето си. Ами, ако детето избере да се роди в недобра за развитието му карма според звездите? Не е ли по-добре да му помогнем, като изберем по-добрата дата и следователно по-щастливата звезда, под която да е родено?

И така. Последно се връщам към Меркурий, който виси наред с други планети в детската стая. Тази мъничка планета вече ми се струва като тежко бреме. Гледам да не ми падне на главата. Мисля си, че ако някой от документите, които подписах днес, не ми донесе очакваното, планетката от тавана ще падне в коша за боклук. Не, няма да го направя. И знаете ли защо? Защото не искам да си търся оправдания.

Чували ли сте този израз: Оправданието е като задник (моля за извинение!). Всеки си го носи.

Като се замисля, така е. Но вместо да търсим оправдания, по-добре да намерим причината, поради която нещо се е развалило, или да си признаем, че сме сбъркали, забравили, закъснели. Да поискаме прошка - нищо, че не е Сирни Заговезни. Да запалим свещ - нищо, че не е празник, да подарим цветя - нищо, че е минал 8 март.

P.S: В едно съм сигурна. Че, ако днес вали и пак си забравя чадъра, няма да е защото не съм от точната зодия Дева, която е подготвена за всичко, а защото мразя чадъри и просто ми се иска да намокря.

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfocompany.bg.

Още от Интересно

Връзките зависят от детството ни

„Това как ще се развиват връзките ни и нашето отношение към партньора зависи от детството ни .”, каза Милена Родригес в  ру...

Пет тематични книги, задължителни за всяка дама

Любовта към литературата или е вродена, или се изгражда с годините. Веднъж влюбите ли се в книгите, никога няма да загубите интереса си, дори да нямат...

Дизайнерска носия вместо булчинска рокля през 2017 г.

Една от woman-ките се сгоди преди броени месеци и поради това в последно време в офиса темите за избора на булчинска рокля и подготовката за сватбата ...

Два литра вода на ден през зимата помагат да борим вирусите

По данни на Националния център по заразни и паразитни болести, близо 1200 души на ден остават повалени от грип и остри респираторни заболявания у нас....

За една идея повече щастие всеки ден

Могат ли действията ви да ви направят щастливи? Разбира се, че да! Особено танците ще ви накарат да се чувствате заредени с енергия и позитивизъм...

Любовен хороскоп за 21-ви януари

И днес Луната остава в Скорпион. Тя образува добър аспект с Плутон и Венера. Това прави деня наситен с емоции и приятни моменти. Необходимост от посто...

Защо „чукаме на дърво” за късмет ?

За някои хора просто самото споменаване, че нещо може да се обърка задейства почти инстинктивната нужда да почукаме на най-близката дървена повърхно...

Дантели и панделки по мъжкото бельо. Вече да!

Ние жените често залитаме по дантелено бельо, щедро декорирано с дантели и панделки, камъчета и розички. Досега това с*кси облекло бе запазена територ...

Тест: Един лесен въпрос може да определи кое е най-важното нещо в живота ви

Винаги е забавно да надникнем в живота си от ъгъла на психологията и да опитваме да разберем повече за себе си чрез едни малко по-научни подходи. Имен...

"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

Днес се навършват 13 години от смъртта на големия български писател. Ако се чувстваш поне малко българин, то няма как да не си чел Йордан Радичк...