Чадъра си забравих, дано не завали

Ставам с нормално, добро настроение. Както казва един познат (не чак приятел): Светлето си е най-добре. Като се замисля не се оплаквам, нито пък се хваля. Имам си и семейство, и работа. И двете аз съм си ги избрала и си ги обичам.

Опитвам да се държа нормално с хората, така както искам да се държат и те с мен. Извинявам се. Благодаря. Понякога забравям. А когато не ми е добре, или пък преодолявам поредната пречка (а нищо в този живот не ми се е случило лесно, предполагам и на повечето от вас в нашата мила Родина), пак се старая да не натоварвам хората. Оплакването за мен е вид самосъжаление. Човек няма нужда от това, според мен.

Е, не съм и от онези, на които усмивката им е като тик на лицето, или от другите, които се оглеждат в огледалото и настройват физиономията на положителното си "аз". После носят това изкуствено, друго "аз", цял ден. Просто се старая да не преигравам.

Но, да се върна в началото.

Ставам с нормално, добро настроение. Оставям телевизора да ми говори, докато правя разни други домашни неща и пия кафе. Имам час да се приготвя за излизане. Ще подписвам договор и други документи. Имам среща и със счетоводителката ми. Покрай това още няколко неща, свързани с работа.

Подготвям ново DVD за йога, ще подписвам договор и за него и т.н. За какво ви говоря всичко това?

Докато пия кафе и съм в леко приповдигнато настроение, защото обичам да имам какво да правя, се заслушвам в един астролог. Звездите му говорели, че сме в ретрограден Меркурий. Особено ретрограден бил за моята зодия.

Родена съм на границата на две зодии, което винаги ме е устройвало - чувайки, без да искам, по някоя медия, че на едната ми зодия нямало днес да ѝ върви, обикновено с другата се компенсира. Естествено, избирам да съм тази в по-добрата ситуация. Обаче човекът от екрана ми казва, че и двете ми зодии са най-силно засегнати от безпощадния Меркурий. Нещо повече. Че шест дълги месеца не трябвало нищо да подписвам, да захващам, да правя и да поправям, защото нямало да ми върви. Мисля си, че как ще ми върви нещо, което не правя. А не-правенето на нещо не е ли равно на самоунищожение?

Решавам да не го слушам, но малко или много тази прокоба няма как да не ти остане в главата. Също като със суеверията. Когато започнат всички д...