Ново издание на „Граф Монте Кристо“ в два тома

Един от най-ярките литературни персонажи - този на Едмон Дантес, известен като големия граф Монте Кристо - оживява на страниците на новото издание на Граф Монте Кристо" (ИК Изток-Запад"). Двата тома на книгата на видния представител на френската литература от XIX век Александър Дюма-баща излизат в колекция Върхове".

Граф Монте Кристо е един от най-известните и любими на мнозина по света литературни персонажи, вдъхновили редица кино, театрални и литературни творци от XIX век до наши дни. Първата филмова адаптация на Граф Монте Кристо" на Александър Дюма-баща е едноименен ням филм, датиращ от 1922 г., а в ролята на Едмон Дантес е американецът Джон Гилбърт.

Оттогава пленяващата история на младия Дантес претърпява десетки екранизации, като една от най-известните е сериалът от 1998 г., където френското филмово величие Жерар Депардийо е в главната роля.

Първоначално Александър Дюма-баща публикува романа в осемнайсет подлистника във вестник Journal des Dbats в периода август 1844-януари 1846 г. Този ход носи на автора нечувана популярност, тъй като читателите тръпнат в очакване на всеки следващ брой, за да разберат пред какво поредно изпитание се изправя всеобщият любимец Едмон Дантес. Малко след това произведението е публикувано под формата на книга първоначално в цели осемнайсет части, а впоследствие и в познатия ни вид.

Сега читателят може да се наслади на емблематичната история на Едмон Дантес в новото илюстровано издание в два тома на Граф Монте Кристо".



Преводът от френски език е на Невяна Розева и Атанас Далчев, а илюстрациите - на Петър Станимиров. Книгата е част от колекция Върхове", в която до момента срещаме имената на Едгар Алан По, Чарлз Дикенс, Джонатан Суифт, Алфонс Доде, Стендал, Марк Твен и др.



Александър Дюма-баща е едно от лицата на френската литература от XIX век. Роден е през 1802 г. във Вийер Котре, департамент Ен, Франция, в семейството на френския генерал и последовател на Наполеон Томас-Александър Дюма и Мария-Луиза Елисавета Лабуре - дъщеря на гостилничар. Интересен факт е, че Александър Дюма-баща е квартерон: баща му е мулат, а майка му - бяла. Баща му умира когато писателят е едва на четири години, но въпреки липсата на средства момчето проявява интерес към книгите от малко и чете постоянно още в детска възраст. През 1840 г. Дюма сключва брак с Ида Ферие, но бохемския му начин на живот спомага за не една и две извънбрачни връзки, от които на Дюма се раждат няколко извънбрачни деца. Едно от тях е Александър Дюма-син (след като и той започва да пише се налага да прибавят към името му син, иначе няма как да разграничат единия от другия).

Дюма-баща остава в историята като най-четеният и продаван френски автор. Освен множеството художествени произведения, с които днес се слави, той е автор и на редица пиеси (именно те му носят първоначалната слава през 1829 г.), пътеписи, исторически статии и есета, но най-известните и ярки негови творби безспорно са Граф Монте Кристо" и Тримата мускетари" - и двете дошли на бял свят с помощта на писателя Огюст Маке.







Откъс от Граф Монте Кристо", Александър Дюма-баща


ЗАВЕЩАНИЕТО


Когато Бароа излизаше, Ноартие погледна Валантин с лукаво любопитство, което предвещаваше твърде много. Девойката разбра този поглед, Вилфор също, защото лицето му се помрачи и той се навъси.
Взе си стол, настани се в стаята на парализирания и зачака.
Ноартие го наблюдаваше с пълно безразличие; но с крайчеца на окото си предупреди Валантин да не се тревожи и също да остане.
След четиридесет и пет минути прислужникът се върна заедно с нотариуса.
- Господине - започна Вилфор след поздравленията, - вика ви господин Ноартие дьо Вилфор, който е пред вас; пълна парализа го лиши от възможността да се движи и да говори, така че само ние успяваме с голяма мъка да доловим откъслечно какво мисли.
Ноартие направи с очи знак на Валантин така загрижено и повелително, че тя веднага отговори:
- Аз, господине, разбирам всичко, което дядо ми иска да каже.
- Вярно е - добави Бароа, - всичко, абсолютно всичко, както вече казах на господина, докато идвахме насам.
- Позволете, господине, и вие, госпожице - обърна се нотариусът към Вилфор и Валантин, - но при случай като този един държавен чиновник не може да действа необмислено, защото поема опасна отговорност. Първото необходимо условие за валидността на един документ е нотариусът да е напълно убеден, че е предал точно волята на този, който му я диктува. А сам аз не мога да бъда уверен в одобрението или неодобрението на един доверител, който не говори; и тъй като поради неговото онемяване обектът на желанията и нежеланията му не може да ми бъде ясно доказан, аз бих извършил едно незаконно и съвършено безполезно служебно действие.
Нотариусът направи крачка да си тръгне. Едва уловима победоносна усмивка пробягна по устните на кралския прокурор. А Ноартие погледна Валантин с израз на такава мъка, че тя препречи пътя на нотариуса.
- Господине - каза девойката, - езикът, на който разговарям с дядо си, е много лесен и аз мога да ви науча в няколко минути да го разбирате така добре, както го разбирам сама. Да видим, господине: какво е необходимо за пълното успокоение на съвестта ви?
- Всичко онова, което е необходимо, за да бъдат действията ми валидни, госпожице - отговори нотариусът, - с други думи, трябва да съм уверен в одобрението или неодобрението на доверителя. Един телесно болен човек може да завещава, стига да е душевно здрав.
- Е добре, господине, два знака ще ви уверят, че дядо ми никога не се е радвал по-пълно на умствените си способности. Господин Ноартие, който не може нито да говори, нито да се движи, си затваря очите, когато иска да каже да, и примигва няколко пъти, когато иска да каже не. Знаете вече достатъчно, за да можете да разговаряте с господин Ноартие. Опитайте.
Погледът, отправен от стареца към Валантин, беше така овлажнял от умиление и признателност, че самият нотариус го разбра.
- Дали чухте и разбрахте какво каза внучката ви, господине? - запита нотариусът.
Ноартие затвори полека очи и след един миг отново ги отвори.
- И одобрявате казаното от нея? С други думи, наистина ли изразявате мислите си чрез посочените от нея знаци?
- Да - потвърди старецът.
- Вие ли ме повикахте?
- Да.
- За да направите завещание?
- Да.
- И не желаете да си отида, преди да напиша това завещание?
Парализираният примига бързо няколко пъти.
- Е добре, господине - попита девойката, - разбрахте ли сега, успокои ли се съвестта ви?
Но преди нотариусът да ѝ отговори, Вилфор го дръпна настрана:
- Господине - каза той, - смятате ли, че един човек може да понесе безнаказано такова страшно физическо сътресение като изпитаното от господин Ноартие дьо Вилфор, без да е било тежко засегнато и душевното му състояние?
- Не това ме тревожи, господине - отговори нотариусът, - но питам се, как ще можем да отгатваме мислите, за да получим отговорите?
- Сам виждате, че е невъзможно - каза Вилфор.
Валантин и старецът слушаха този разговор. Ноартие загледа Валантин така втренчено и твърдо, щото погледът му изискваше очевидно отговор.
- Господине - каза тя, - не се тревожете; колкото и да е, или по-точно, да ви се струва мъчно да откриете мисълта на дядо ми, аз ще ви я откривам така, че не ще се съмнявате ни най-малко в нея. От шест години насам съм при господин Ноартие и нека сам той каже дали през тия шест години някое негово желание е останало неотгатнато, защото не съм могла да го разбера.
- Не - отговори старецът.
- Да опитаме тогава - каза нотариусът, - приемате ли госпожицата за тълкувател на мислите ви?
Парализираният направи знак, че е съгласен.
- Добре, да видим сега, господине, какво искате от мен и какъв документ желаете да съставите?
Валантин изброи всички букви от азбуката до буквата З. При тая буква бе спряна от красноречивия поглед на Ноартие.
- Господинът желае буквата з - каза нотариусът. - Съвсем ясно.
- Почакайте - каза Валантин; после се обърна към дядо си: - За...
Старецът веднага я спря.
Валантин взе речника и започна да прелиства страниците пред внимаващия нотариус.
- Завещание - посочи пръстът ѝ, спрян от погледа на Ноартие.
- Завещание! - извика нотариусът. - Ясно, господинът желае да направи завещание.
- Да - повтори няколко пъти Ноартие.
- Ще се съгласите, господине, че това е наистина странно - каза нотариусът на смаяния Вилфор.
- Вярно е - отвърна той; - а още по-странно ще бъде завещанието; защото все пак не мисля, че думите ще могат да се наредят върху хартията без съзнателно внушение от страна на дъщеря ми. А Валантин е може би премного заинтересована от това завещание, та не може да бъде подходящ тълкувател на неясните намерения на господин Ноартие дьо Вилфор.
- Не, не! - отвърна парализираният.
- Какво! - запита господин Дьо Вилфор. - Нима Валантин не е заинтересована от вашето завещание?
- Не - потвърди Ноартие.
- Господине - каза нотариусът, който беше възхитен от тази странна случка и си обещаваше да я разкаже подробно на своите познати, - това, което само преди няколко минути ми се струваше невъзможно, е сега съвсем лесно: това завещание ще бъде чисто и просто едно духовно завещание, предвидено и позволено от закона, при условие че е било прочетено пред седем души свидетели, одобрено пред тях от завещателя и пак пред тях запечатано от нотариуса. Колкото до необходимото време, то едва ли ще бъде по-дълго от това за обикновено завещание; имаме най-напред неизменните установени формули, а повечето подробности ще получим от самото състояние на делата на завещателя и от вас, който ги познавате, защото сте ги ръководили. Освен това, за да бъде документът неатакуем, ние ще му придадем пълна достоверност; един мой колега ще ми бъде помощник и, противно на обичая, ще присъства при диктуването. Доволен ли сте, господине? - продължи нотариусът, като се обърна към стареца.
- Да - отвърна Ноартие, сияещ, че са го разбрали.

Още от Интересно

Защо щастливите хора не боледуват?

"Щастливите хора не се разболяват от тази болест." 8 мита за рака на гърдата Още преди 150 години са изказани предположения за същест...

Как да избегнем самоубийството през януари?

Но знаете ли какво открих? Януари и февруари били месеците с най–много самоубийства и жестокости в цялата година. И това не ме учудва. Едно...

Победата над рака – мисията възможна

"Щастливите хора не се разболяват от тази болест." 8 мита за рака на гърдата Още преди 150 години са изказани предположения за същест...

Наградите "Изборът на публиката": много блясък и сериозен полъх от миналото

Вчера в Лос Анджелис бяха раздадени 43-ти награди "Изборът на публиката". Церемонията беше бляскава и изпълнена със звезди от всякакъв ...

Какво говори сексуалният ни стил за нас?

Вашите лични мотиви да правите секс не само подсказват как ще го правите, но и кого ще привлечете като сексуален партньор. Има най-различни мотиви за...

Нещата, които смятаме за истина заради Холивуд

Холивуд е лицето на Америка пред света. Всичко, което се поставя на големия екран, олицетворява начина, по който светът възприема Съединените щати. Ам...

"Заспива ми се някъде далече..."

Има хора, които идват в живота ни просто ей така, случайно, полека, без гръм и трясък. И понякога точно тези хора се оказват най-важните, те променят ...

Вечният и неповторим Дамян Дамянов

Каквото и да кажем за Дамян Дамянов, все ще е малко. Той е човекът, който накара няколко поколение да се влюбят в неговата поезия и да открият се...

Грешки, свързани с любовния ви живот, които да избягвате

Ако искате ново начало, първата стъпка е да промените някои неща в любовния си живот. Време е да направите някои подобрения, промени и да се откажете ...

Калин Терзийски профукал парите от "Фермата"

Калин Терзийски е похарчил целия хонорар, който е получил в риалити шоуто "Фермата". "Нямам специално отношение към парите. Ако имам пари, черпя н...