Ден, който няма никога да забравя

Разказ на един таксиметров шофьор

"Истинските мигове най-често ни намират неподготвени"

Пристигнах на адреса и натиснах клаксона. След като почаках няколко минути го натиснах отново. Това беше последният курс за смяната ми и си помислих просто да си тръгна, но вместо това отбих и паркирах колата. Слязох, отидох до вратата и почуках. "Само минутка", отговори крехък, слаб гласец на възрастна жена. Зад вратата се чуваше как някой влачи нещо по пода.

След дълга пауза вратата се отвори. Дребна жена на около деветдесет години се изправи пред мен. Беше облечена в рокля с шарки и носеше кръгла, плоска шапчица без козирка, със закачен къс воал на нея. Като извадена от някой филм през 1940-та.

До нея имаше малък, обикновен куфар. Апартаментът изглеждаше сякаш никой не беше живял в него от години. Всички мебели бяха с покривало. Нямаше часовници по стените, нито фигурки, дрънкулки или дори съдове по рафтовете.

В ъгъла имаше кашонче, пълно със снимки и стъкларии. "Ще занесете ли чантата ми до колата?" - попита тя. Занесох куфарчето до таксито, после се върнах да помогна на жената. Тя пое ръката ми и заедно закрачихме бавно по тротоара. Продължаваше отново и отново да ми благодари за моята учтивост. "За нищо" - отвърнах й аз - "Просто се опитвам да се отнасям с пътниците си така, както бих искал да се отнасят с майка ми."

"О, ти си такова добро момче!" - отвърна тя. Когато се качихме в таксито тя ми даде адрес и после попита - "Може ли да минеш през центъра?"

"Това не е най-краткият път" - отговорих бързо.. "О, аз нямам нищо против това" - допълни тя - "Аз не бързам, тъй като съм на път за хоспис."

Погледнах в огледалото за обратно виждане - очите й проблясваха, пълни със сълзи. Тя продължи с мек глас: "Не остана никой от семейството ми и докторът казва, че не ми остава много време."

Тихо се пресегнах, изключих брояча и попитах: "По кой път искате да минем?"
В следващите два часа пътувахме през града. Тя ми показа сградата, където едно време е работила като асансьорен оператор.

Карахме през квартала, в койт...

Още от Живот

„България Ер“ със 72-часови оферти на самолетни билети от днес до 1 април

От днес националният превозвач „България Ер“ пуска примамливи промоции на самолетни билети. До 1 април включително, авиокомпанията ще...

Мисъл на деня от Катрин Деньов

„Възможностите често са неща, които не сте забелязали още от първия път.“ Катрин Деньов е една от най-забележителните френски филмови актриси. Родена ...

Признаците, че сватбата може да е грешка

Като имаме предвид важността на решението да сключим брак, когато сватбата наближи, често се появява притеснение и уплаха. В някои случаи това е н...

5 съвета да бъдем успешни на работното място

За да бъдем успешни и продуктивни на работното място, се изисква повече от просто участие в работния процес. Много е важно да бъдем инициативни. Н...

Хороскопът ви за 19 март

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Миниатюри, пресъздаващи прецизно града и улицата (галерия)

  Галерия Реалистични миниатюрни макети на градската среда 13 снимки Гледката позната ли ви е? Така изглеждат не само бл...

„Докато аз и ти сме едно. От зачатието до раждането“

Знанието на Запада и мъдростта на Изтока са съчетани в книгата дневник „Докато аз и ти сме едно. От зачатието до раждането“. „Да се ...

15 позитивни мисли за всеки ден

Щастието е вдъхновение, увереност, сила, любов, вяра, надежда... Всеки от нас е щастлив по свой собствен начин. В хубавите моменти се нуждаем от близк...

Holiday Heroes стартира кампанията „Избери, купи, дари“

За четвърта поредна година Holiday Heroes стартира кампанията „Избери, купи, дари“ съвместно с Kaufland България. Мащабната акция за дирек...

Да рисуваш върху тялото си: Заболяване, превърнато в изкуство

Мнозина използваме социалните мрежи като средство за споделяне на любопитни неща, които подчертават красотата по различен начин в името на позитив...