Ден, който няма никога да забравя

Разказ на един таксиметров шофьор

"Истинските мигове най-често ни намират неподготвени"

Пристигнах на адреса и натиснах клаксона. След като почаках няколко минути го натиснах отново. Това беше последният курс за смяната ми и си помислих просто да си тръгна, но вместо това отбих и паркирах колата. Слязох, отидох до вратата и почуках. "Само минутка", отговори крехък, слаб гласец на възрастна жена. Зад вратата се чуваше как някой влачи нещо по пода.

След дълга пауза вратата се отвори. Дребна жена на около деветдесет години се изправи пред мен. Беше облечена в рокля с шарки и носеше кръгла, плоска шапчица без козирка, със закачен къс воал на нея. Като извадена от някой филм през 1940-та.

До нея имаше малък, обикновен куфар. Апартаментът изглеждаше сякаш никой не беше живял в него от години. Всички мебели бяха с покривало. Нямаше часовници по стените, нито фигурки, дрънкулки или дори съдове по рафтовете.

В ъгъла имаше кашонче, пълно със снимки и стъкларии. "Ще занесете ли чантата ми до колата?" - попита тя. Занесох куфарчето до таксито, после се върнах да помогна на жената. Тя пое ръката ми и заедно закрачихме бавно по тротоара. Продължаваше отново и отново да ми благодари за моята учтивост. "За нищо" - отвърнах й аз - "Просто се опитвам да се отнасям с пътниците си така, както бих искал да се отнасят с майка ми."

"О, ти си такова добро момче!" - отвърна тя. Когато се качихме в таксито тя ми даде адрес и после попита - "Може ли да минеш през центъра?"

"Това не е най-краткият път" - отговорих бързо.. "О, аз нямам нищо против това" - допълни тя - "Аз не бързам, тъй като съм на път за хоспис."

Погледнах в огледалото за обратно виждане - очите й проблясваха, пълни със сълзи. Тя продължи с мек глас: "Не остана никой от семейството ми и докторът казва, че не ми остава много време."

Тихо се пресегнах, изключих брояча и попитах: "По кой път искате да минем?"
В следващите два часа пътувахме през града. Тя ми показа сградата, където едно време е работила като асансьорен оператор.

Карахме през квартала, в койт...

Още от Живот

10 начина да преодолеете страха си от самолет

Обичате ли да пътувате и опознавате нови дестинации и светове? Навярно отговорът е положителен. А имате ли страх от самолети? Доказано е, че приблизит...

Хороскопът ви за 5 декември

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Любовта е наркотик, при раздяла – най-тежко

Учени изясниха, че при продължителни взаимоотношения се променя биохимията на мозъка, съобщи Лайф. Въз основа на продължителното наблюдаване на ня...

Кокосови снежни топки

Тази бърза и лесна рецепта от Clovesandvanilla.com гарантирано ще се хареса на всички любители на кокоса и на нестандартните бисквити. Тези леки и...

12 добри навици за пътувания, които трябва да си изградите

Всички се учим, докато сме живи. Това се отнася и за пътуванията. Колкото повече пътуваме, толкова повече осъзнаваме грешките, които допускаме и начин...

Хороскопът ви за 4 декември

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...