Ден, който няма никога да забравя

Разказ на един таксиметров шофьор

"Истинските мигове най-често ни намират неподготвени"

Пристигнах на адреса и натиснах клаксона. След като почаках няколко минути го натиснах отново. Това беше последният курс за смяната ми и си помислих просто да си тръгна, но вместо това отбих и паркирах колата. Слязох, отидох до вратата и почуках. "Само минутка", отговори крехък, слаб гласец на възрастна жена. Зад вратата се чуваше как някой влачи нещо по пода.

След дълга пауза вратата се отвори. Дребна жена на около деветдесет години се изправи пред мен. Беше облечена в рокля с шарки и носеше кръгла, плоска шапчица без козирка, със закачен къс воал на нея. Като извадена от някой филм през 1940-та.

До нея имаше малък, обикновен куфар. Апартаментът изглеждаше сякаш никой не беше живял в него от години. Всички мебели бяха с покривало. Нямаше часовници по стените, нито фигурки, дрънкулки или дори съдове по рафтовете.

В ъгъла имаше кашонче, пълно със снимки и стъкларии. "Ще занесете ли чантата ми до колата?" - попита тя. Занесох куфарчето до таксито, после се върнах да помогна на жената. Тя пое ръката ми и заедно закрачихме бавно по тротоара. Продължаваше отново и отново да ми благодари за моята учтивост. "За нищо" - отвърнах й аз - "Просто се опитвам да се отнасям с пътниците си така, както бих искал да се отнасят с майка ми."

"О, ти си такова добро момче!" - отвърна тя. Когато се качихме в таксито тя ми даде адрес и после попита - "Може ли да минеш през центъра?"

"Това не е най-краткият път" - отговорих бързо.. "О, аз нямам нищо против това" - допълни тя - "Аз не бързам, тъй като съм на път за хоспис."

Погледнах в огледалото за обратно виждане - очите й проблясваха, пълни със сълзи. Тя продължи с мек глас: "Не остана никой от семейството ми и докторът казва, че не ми остава много време."

Тихо се пресегнах, изключих брояча и попитах: "По кой път искате да минем?"
В следващите два часа пътувахме през града. Тя ми показа сградата, където едно време е работила като асансьорен оператор.

Карахме през квартала, в койт...

Още от Живот

Знаете ли, че... хората от различните раси лъжат по различен начин?

Няма човек, който да не лъже по някакъв повод в живота си. За едни лъжите са ежедневие и начин на живот, за други неприятно обстоятелство, с което им ...

Разликите между обикновения и мъдрия родител

Да бъдеш родител е сложна задача. Повечето хора се опитват да следват правила за родителството, страхувайки се от грешки и техните последици, и сякаш ...

Нана отново ще се бори с рака на гърдата

Телевизионната водеща на предаването "Съдебен спор" Нана Гладуиш отново ще се бори с коварната болест рак на гърдата. Това съобщи самата тя в предаван...

Някои от тайните на сенчестата паралелна власт в България

Тайните на задкулисието винаги са вълнували хората. Кукловоди, фамозни милионери, фалшиви управници, лъжегерои и психопати населяват сенките на парале...

15 тайни трика да пътуваш като местен

Ако си от типа хора, които обичат да се разхождат в нов град в група (със сходни облекла), водена от човек, развяващ знаме, няма нищо лошо в това. Но,...

Истории за любовта, но лишени от патоса на влюбването

Излезе от печат „Близки срещи със смесени чувства“ – един вълнуващ сборник с есета, статии, импресии и „бележки под линия&ldqu...

Хвърли сутиена: Звездите, които освободиха гърдите си

От известно време насам откриваме една тенденция, която меко казано не може да остане незабелязана. Най-големите звезди от модната, музикалната ...

Франция – една истинска приказка (галерия)

Галерия Красотите на Франция 27 снимки Франция е една от най-посещаваните държави в Европа. Тя е популярна туристическа дестин...

Искаме да бъдем по-продуктивни – да мечтаем

Според изследователи умът ни се рее в мечти през около 50% от времето. Оказва се обаче, че това не трябва непременно да бъде нещо лошо. В данни на...

Безумни, но хитри начини да намерим прохлада

Вече официално сме в сезона на жегите, които засягат милиони хора по света, като всеки си има своя начин да се справи с тях. Е, някои хора определ...