Ден, който няма никога да забравя

Разказ на един таксиметров шофьор

"Истинските мигове най-често ни намират неподготвени"

Пристигнах на адреса и натиснах клаксона. След като почаках няколко минути го натиснах отново. Това беше последният курс за смяната ми и си помислих просто да си тръгна, но вместо това отбих и паркирах колата. Слязох, отидох до вратата и почуках. "Само минутка", отговори крехък, слаб гласец на възрастна жена. Зад вратата се чуваше как някой влачи нещо по пода.

След дълга пауза вратата се отвори. Дребна жена на около деветдесет години се изправи пред мен. Беше облечена в рокля с шарки и носеше кръгла, плоска шапчица без козирка, със закачен къс воал на нея. Като извадена от някой филм през 1940-та.

До нея имаше малък, обикновен куфар. Апартаментът изглеждаше сякаш никой не беше живял в него от години. Всички мебели бяха с покривало. Нямаше часовници по стените, нито фигурки, дрънкулки или дори съдове по рафтовете.

В ъгъла имаше кашонче, пълно със снимки и стъкларии. "Ще занесете ли чантата ми до колата?" - попита тя. Занесох куфарчето до таксито, после се върнах да помогна на жената. Тя пое ръката ми и заедно закрачихме бавно по тротоара. Продължаваше отново и отново да ми благодари за моята учтивост. "За нищо" - отвърнах й аз - "Просто се опитвам да се отнасям с пътниците си така, както бих искал да се отнасят с майка ми."

"О, ти си такова добро момче!" - отвърна тя. Когато се качихме в таксито тя ми даде адрес и после попита - "Може ли да минеш през центъра?"

"Това не е най-краткият път" - отговорих бързо.. "О, аз нямам нищо против това" - допълни тя - "Аз не бързам, тъй като съм на път за хоспис."

Погледнах в огледалото за обратно виждане - очите й проблясваха, пълни със сълзи. Тя продължи с мек глас: "Не остана никой от семейството ми и докторът казва, че не ми остава много време."

Тихо се пресегнах, изключих брояча и попитах: "По кой път искате да минем?"
В следващите два часа пътувахме през града. Тя ми показа сградата, където едно време е работила като асансьорен оператор.

Карахме през квартала, в койт...

Още от Живот

Житейски уроци, които децата няма да забравят

„Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.&...

Хороскоп за 30 ноември

Последният ден от месеца, ще ни напомни, че трябва да бъдем по-бдителни, когато боравим с документи и финанси. Ето на какво трябва да обърнат внимание...

Коледна магия ( видео)

Коледната нощ събира всички ни край трапезата. Ухание на канелени сладки, топла напитка и снежинки за разкош. Пред дома ни в снега има пътека от стъпк...

Най-добрите места за пътуване за тези, които боготворят храната

Ако обичате да пътувате не само заради гледките, културата и цялата възвисяваща енергия, която Ви дават  те, а и за да похапвате вкусотии, то зна...

Хороскопът ви за 30 ноември

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Коледна магия (видео)

Посрещаме декември в очакване на Коледа. Имаме куп желания, които искам е да се сбъднат в коледната нощ. Надежди за нова любов, по-добро ново начало, ...

Месечният ви хороскоп за декември

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Как да промените лошите навици според Далай Лама

Как се чувствате напоследък? Може би уморени, отегчени, липсва ви мотивация, виждате само отрицателното в събитията и не разбирате защо е така. Истина...

Седмичен хороскоп за 28 ноември – 4 декември

Новата седмица започва сравнително спокойно. Проблеми няма да липсват, но ще има и много поводи за радост. Какво ви очаква, вижте в седмичния ни хорос...

Първият ноемврийски сняг в Токио от 54 години насам

Снегът е този, който осмисля зимата. Превръща я в бяла приказка. Когато снежинките покрият земята и тя стане цяла-целеничка бяла, няма как човек да не...