И ний сме дали нещо на света…- част IV

Д-р Стамен Григоров  и неговата бактерия

 Българският лекар и биолог д-р Стамен Григоров   се  нарежда сред най-големите  световни учени.  За съжаление, обаче, най-голямото му откритие е потънало в забвение. Той е първият учен, описал бактериятаLactobacillus bulgaricus,  един от микроорганизмите, предизвикващ образуването на киселото  мляко.

Стамен Григоров е роден в село Студен извор, Трънско, на 27.10.1878 година. След началните ученически години в родния си град,  той заминава за София, където завършва гимназия с много висок успех.  За будния младеж  научава френският пълномощен министър у нас и той му съдейства да замине за Монпелие, където да учи биология в Института по естествени науки. Младият българин, обаче, е изкушен от медицината. Късметът му отново проработва, когато  богат трънчанин го подпомага финансово, за да може да замине да учи в Медицинския факултет в Женева.  Тогава там преподава бактериология известният професор Леон Масол. Той оценява ерудицията на младия българин, насочва го  в научните му занимания и му осигурява му достъп до модерни лаборатории.

По това време - през 1903 г. , руският учен Иля Мечников публикува своите изследвания върху човешкото стареене. Според него,  старостта е болест, която трябва да се лекува като всяка друга. Той прави изследвания в 36 страни и проучването му показва, че най-много столетници има в България. На хиляда души се падали по четирима. Мечников изказва тезата, че вероятно българското кисело мляко се противопоставя на гниенето в червата, което причинява преждевременно стареене.

Изследванията на Мечников карат професор Масол  да насърчи любознателния си студент Стамен Григоров да изследва киселото мляко, което му изпраща от България съпругата му Даринка.

През 1905 г. ученият за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Оригиналната библиография  на първооткривателската публикация е: Grigoroff, Stamen,  Étude sur une lait fermenté comestible. Le “Kissélo mléko” de Bulgarie.

В нея той описва българската млечнокисела пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус”, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“.

Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Revue Medicale de la Suisse Romande“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия институт по микробиология в Париж. Ръководството на института възлага на бъдещия лауреат на Нобелова награда за медицина и физиология, Иля Мечников , да потвърди докладваните данни. Той  потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето.

През 1906 година пък  д-р Стамен Григоров, докладва пред заседанието на академичния съвет на медицинското списание "Ла прес медикал"  в Париж, че  пеницилиновите гъбички могат да се използват  за лечение на някои инфекциозни болести и по-специално - туберкулозата. Съобщението е подкрепено с резултати от опити върху хора. На този  доклад е дадена висока оценка.Бългринът  за пръв път в света  доказва, че пеницилиновите гъбички могат да се използват като лечебно средство и това се случва 20 години преди откритието на Александър Флеминг.

На д-р Стамен Григоров са предложени редица престижни постове - професор в Женевския университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той обаче отказва и се връща в България. Започва работа, като околийски лекар и управител на болницата в Трън  - днес тя носи неговото име.

След завръщането си ученият  започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза на 29 декември 1906 година  в парижкото списание „La presse medicale“. Подобен успех неминуемо му гарантира важно място в човешката история, но,  уви,  съдбата е отредила друго. Малко преди да публикува  статията по темата обаче,  двама французи - Албер Калмет и Камий Герен, също изобретяват ваксина. Тя е известната БЦЖ, която се прилага и до днес.

Доктор Григоров обаче  прави нещо наистина велико - "убита ваксина", която е по-безопасна. Той експериментира с морски свинчета и зайци и доказва, че ваксината му действа безотказно в девет от десет случая - при това и за лечение, докато БЦЖ е само за профилактика.

Тъй  като  микробите на туберкулозата имат дебела обвивка от мазнини и восъци, която трудно се пробива,  имунизирането е трудно. Д-р Стамен Григоров  открива микроорганизъм, който убива тази обвивка. Но за да се  започне  прилагане на ваксината на хора, опитите на учения  трябва да бъдат потвърдени от водещите в науката и  ако откритието се потвърди,  тогава да се  направи клиничното й  приложение.  Резултатите са потвърдени, но  страната ни не подпомага по никакъв начин учения и на него се пада задачата сам да популяризира откритието си. За жалост  и до днес то остава на заден план и  въпреки предимствата си, ваксината на Григоров и до днес остава в сянката на БЦЖ.

През Балканската война  д-р Григоров заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън. През Първата световна война той отново е военен лекар на фронта. В Петричко  се бори с избухналата холерна епидемия . Награден е с “Орден за храброст"  и  Златен медал “Червен кръст”.

След като се връща от войната Григоров открива в Трън болница за лечение на туберкулозни. Започва да прилага ваксината си в санаториумите в Искрец и Трявна, както и в клиниката за лечение на рак в Александровската болница. По-късно лекува във Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна.

През 1935 г.  д-р Григоров е поканен на работа в Италия, където лекува в три санаториума  болни от туберкулоза. Лечението на белодробна и костна туберкулоза с  откритата   от него ваксина дава високи резултати. В пресата на Апенините се появяват материали за Григоров и неговото невероятно „българско лечение".

Д-р  Стамен Григоров се връща в България през 1944 г., а работата му в Италия продължава неговият син -  Александър Григоров. По време на бомбардировките  Григоров е евакуиран със семейството си в гр. Новоселци (днешният Елин Пелин). Остава там до рождения си ден на 27 октомври 1945 г., когато внезапно умира.

На 30 октомври всички големи европейски радиостанции съобщават  новината за смъртта на известния учен, който,  като че ли и до днес,  остава по-известен в чужбина,  отколкото в родината си.

Още от Интересно

Ето кои красиви имена имат празник днес...

На 21 януари църквата почита паметта на свети мъченик Неофит – небесен закрилник на патриарх Неофит. На днешната дата имен ден празнуват В...

Любовната прогноза на звездите за днес - 19-ти януари

Днес пред вас е един специфичен ден. Луната е без курс през почти целия ден - от 10:56 до 24:00 часа. Това забавя деня и го прави особено непродуктиве...

Дами, бягайте далече от мамини синчета!

Общоприето е, че жените са едни изключително сложни същества, които никога и по никакъв начин не могат да бъдат разбрани, никой не може да стигне до з...

Връзките зависят от детството ни

„Това как ще се развиват връзките ни и нашето отношение към партньора зависи от детството ни .”, каза Милена Родригес в  ру...

Маги Желязкова в тандем с Устата за Балканския бал на 2 март

Иван Динев-Устата и Маги Желязкова са водещите на Балканския бал, който ще изригне в столичната “Арена Армеец” на 2 март. Рапърът с актьор...

Как тази млада дама спечели битката с анорексията

Днес обръщаме поглед към историята на една млада дама, сблъскала се и, за щастие, преборила анорексията. Тя се казва Кати Хог.  Мъките ѝ запо...

Самодостатъчна – това звучи гордо

„Ами как ще си намериш мъж, като изглеждаш самодостатъчна?“, директно ми хвърлят обвинението. „Ъъъ, моля?, опулвам се аз. „А...

Как няколко минути донесоха „Оскар“ на шест актьора

Никол Кидман Никол Кидман ни смая с уникалното си превъплъщение в образа на писателката Вирджиния Улф във филма "Часовете" от 2002 г. ...

Благодаря ти, мамо!

За това, че попиваш сълзите ми когато съм тъжна.За това, че ми вдъхваш самоувереност.За това, че когато бях малка ми разказваше приказки.За това, че в...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг… и красив, ако Фредрик Бакман ви води по него

 Любимият Фредрик Бакман се завърна с нова топла и “човечна” история. Новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг” (ИК „...