За да не мразя

Имам една приятелка.

Тя е много интересен човек. Не я познавам.

Мога само да гадая за това - какво представлява тя. И казвайки тия думи, аз се заливам в горчив смях и смехът ми стига до небесата. И се смея на всички хора; и най-вече на тия сред тях, които си въобразяват, че са умни.

Та нима има дори един човек, за когото мога да кажа: Аз знам какво представлява той?

Който каже, че познава някого - казва най-глупавото нещо на света. И в същото време - ние именно на това разчитаме. На това непознаване, което наричаме познаване. Даже за някого казваме: Познавам и кътните му зъби.

А душата му познаваме ли? - питам веднага аз. - Ами митохондриите му?

Та нима във всяка негова клетка няма множество мънички митохондрии? А във всяка от тях - цял куп ДНК? Познавам ли ги аз тези негови мънички митохондрии, като казвам, че познавам този човек? Ами познавам ли тъмните кътчета на душата му, които и той сам не познава? А ако не ги познавам - митохондриите и кътчетата - тогава, да го вземат дяволите, какво по-точно познавам?

Но ние си дрънкаме най-безотговорно: Познавам тоя, познавам оня. Нищо, нищо. Хора сме. Всяка глупост ни е простена.

И така. Имам една приятелка. Мило момиче. Малко мрачно. Много вдъхновено. Живее в крайморско градче. Има вечни самоубийствени мисли. Има повече жажда за живот от повечето, които (ха-ха-ха) познавам. Ето - пак с това познаване. Тя има сили и жизнерадост. И чести отчаяния. И силни главоболия. И любов към природата. И страх от хората. И стремеж към хората. И разочарования от хората. И глутница бездомни кучета, които гледа в дома си. И няма дом, а живее на квартира и сменя тая квартира през месец. И има книги. И няма книги, защото винаги тези, които е събрала, остават в квартирата, която е напуснала. Тя е велика читателка и природозащитник. Превързва счупени крила на гарвани и чете "Гарванът" на Едгар Алан По. Превързва навехнати крачета на зайци и чете "Заеко, бягай" на Джон Хоуйър Ъпдайк.

Тя ме обича, така казва винаги в писмата си. Заради моите книги. Те съставляваха важна част от библиотеката ѝ. Така мисля. Тя ми даваше да разбера, че е така. Като че ли - наистина беше така.

Тя ми пишеше във вездесъщия "Фейсбук", където (ние знаем това) природозащитникът среща фабриканта, а лъвът поляга до агнето. М-да. Първо - преди три години - в продължение на половин година просто ми пишеше разхвърляни поетични мисли. После стана по-конкретна. Всъщност - разбрах, че чете и харесва книгите ми чак след една година. Някой би казал: Леко лудичка, а?

Но аз съм бил психиатър в детството си (простете за нелепите шеги, но ми е тъжно) и знам горе-долу кой е луд и кой - не. Тя по-скоро беше просто доста умна. Даже, като че ли, много умна; и неразбрана, и тъжна от това. В малкото си градче. От което често ми се оплакваше. Колко е еснафско, колко е пълно с кебапчета и чалга. И как всички местни хора са заразени от туристическата далавера и говорят единствено за имоти и парцели. А тя искаше да направи за тях отдел за съвременна българска литература - в местната библиотека - със свои средства, със своите си книги.

Отдел за съвременна българска литература! - представяте ли си? Но те - смях. Присмех. И смърдящи, зли подигравки. Мухъл и отровна плесен има по ъглите на България. Бездушие и злобна нищожност. Знам аз тая работа. А и в сърцето вече има. Вече. А може би - открай време? Ех!

И така. Тя живее там - в това еснафско свое градче, което обаче често ми описва и като райско кътче. Заради вечното дишащо и шумящо море, заради тов...

Още от Живот

Поезия – прекрасен подарък за Свети Валентин

Миг като вечност Още преди да те срещна в живота си – теб съм обичал. В древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба, в шумни площади и пра...

Честваме 155 години от рождението на Алеко Константинов

На 15 януари Столична община организира честване по повод 155 години от рождението на Алеко Константинов. Големият български писател и общественик е р...

Под точката на замръзване: Най-студеното място на света

Добре дошли в Оймякон – селото, където учениците трябва да посещават часовете, докато температурите достигнат -52°C. Руското село се счита за най...

Кои са най-материалистичните зодии?

Няма нищо лошо в това да си угаждаме от време на време. Хора сме в крайна сметка, а и се нуждаем от пари, за да живеем, колкото и да не ни се иска...

“Нокаут или всичко, което тя написа“ – свеж полъх в новото българско кино

По кината вече тръгна най-новият филмов проект на Ники Илиев – „Нокаут или всичко, което тя написа“. В киносалоните из цялата страна...

Термометърът в най-студеното село на света се счупи на -62 градуса

Галерия Как живеят хората в най-студеното село на света 17 снимки Точно преди една година ви запознахме със селото, считано ...

След инцидент в Тадж Махал: Индия ограничава броя на посетителите

Индия ще ограничи броя на ежедневните посетители на Тадж Махал, за да запази емблематичния паметник на любовта от 17-ти век – най-голямата туристи...

Между приятелки: Кендъл Дженър пред Кара Делевин

Виждали сме супермодели да дават интервюта за много известни редактори, за много известни медии. Но сега имаме удоволствието да проследим нещо на...

5 прости начина да бъдем щастливи всеки ден

Всички го търсим, въпреки че то е край нас. Щастието – различно измеримо за различните хора. Онази подправка, без която не можем, но онзи огън, ...

Певицата Магда роди момиченце

Новата 2018-а година започва вълнуващо за певицата Магда. Днес тя дари с живот малката Никол, която проплака в в 12:06 в столичната специализирана ...