За да не мразя

Имам една приятелка.

Тя е много интересен човек. Не я познавам.

Мога само да гадая за това - какво представлява тя. И казвайки тия думи, аз се заливам в горчив смях и смехът ми стига до небесата. И се смея на всички хора; и най-вече на тия сред тях, които си въобразяват, че са умни.

Та нима има дори един човек, за когото мога да кажа: Аз знам какво представлява той?

Който каже, че познава някого - казва най-глупавото нещо на света. И в същото време - ние именно на това разчитаме. На това непознаване, което наричаме познаване. Даже за някого казваме: Познавам и кътните му зъби.

А душата му познаваме ли? - питам веднага аз. - Ами митохондриите му?

Та нима във всяка негова клетка няма множество мънички митохондрии? А във всяка от тях - цял куп ДНК? Познавам ли ги аз тези негови мънички митохондрии, като казвам, че познавам този човек? Ами познавам ли тъмните кътчета на душата му, които и той сам не познава? А ако не ги познавам - митохондриите и кътчетата - тогава, да го вземат дяволите, какво по-точно познавам?

Но ние си дрънкаме най-безотговорно: Познавам тоя, познавам оня. Нищо, нищо. Хора сме. Всяка глупост ни е простена.

И така. Имам една приятелка. Мило момиче. Малко мрачно. Много вдъхновено. Живее в крайморско градче. Има вечни самоубийствени мисли. Има повече жажда за живот от повечето, които (ха-ха-ха) познавам. Ето - пак с това познаване. Тя има сили и жизнерадост. И чести отчаяния. И силни главоболия. И любов към природата. И страх от хората. И стремеж към хората. И разочарования от хората. И глутница бездомни кучета, които гледа в дома си. И няма дом, а живее на квартира и сменя тая квартира през месец. И има книги. И няма книги, защото винаги тези, които е събрала, остават в квартирата, която е напуснала. Тя е велика читателка и природозащитник. Превързва счупени крила на гарвани и чете "Гарванът" на Едгар Алан По. Превързва навехнати крачета на зайци и чете "Заеко, бягай" на Джон Хоуйър Ъпдайк.

Тя ме обича, така казва винаги в писмата си. Заради моите книги. Те съставляваха важна част от библиотеката ѝ. Така мисля. Тя ми даваше да разбера, че е така. Като че ли - наистина беше така.

Тя ми пишеше във вездесъщия "Фейсбук", където (ние знаем това) природозащитникът среща фабриканта, а лъвът поляга до агнето. М-да. Първо - преди три години - в продължение на половин година просто ми пишеше разхвърляни поетични мисли. После стана по-конкретна. Всъщност - разбрах, че чете и харесва книгите ми чак след една година. Някой би казал: Леко лудичка, а?

Но аз съм бил психиатър в детството си (простете за нелепите шеги, но ми е тъжно) и знам горе-долу кой е луд и кой - не. Тя по-скоро беше просто доста умна. Даже, като че ли, много умна; и неразбрана, и тъжна от това. В малкото си градче. От което често ми се оплакваше. Колко е еснафско, колко е пълно с кебапчета и чалга. И как всички местни хора са заразени от туристическата далавера и говорят единствено за имоти и парцели. А тя искаше да направи за тях отдел за съвременна българска литература - в местната библиотека - със свои средства, със своите си книги.

Отдел за съвременна българска литература! - представяте ли си? Но те - смях. Присмех. И смърдящи, зли подигравки. Мухъл и отровна плесен има по ъглите на България. Бездушие и злобна нищожност. Знам аз тая работа. А и в сърцето вече има. Вече. А може би - открай време? Ех!

И така. Тя живее там - в това еснафско свое градче, което обаче често ми описва и като райско кътче. Заради вечното дишащо и шумящо море, заради тов...

Още от Живот

Как мандала танците ни помагат да преоткрием женствеността си?

Обичате ли танците? А знаете ли, че те ни помагат да бъдем по-здрави, красиви и позитивно настроени към живота? В любимото сутрешно предаване „Д...

Една жена, на юг от разума, в Антарктида

По думите на проф. Христо Пимпирев „На юг от разума“ е книга изповед за една сбъдната мечта – мечтата да попаднеш на място толкова д...

Коледна магия - 19 дни до Коледа

На Коледа подаръци получават само послушните. Вие слушахте ли тази година и дали Дядо Коледа ще дойде при вас с пълен чувал? Отворете коледната ни маг...

Никулден е!

На 6 декември Православната църква почита паметта на свети Николай Мирликийски Чудотворец. Николай се родил през втората половина на III в. в Патра, г...

За какво да внимаваме, когато търсим работа?

Имате тревоги в работата, намразили сте я, шефът ви е умопомрачително отвратителен и ви мачка непрекъснато, а заплатата ви непрекъснато не стига &ndas...

Напиши писмо до Дядо Коледа

Остава по-малко от месец до най-светлия християнски празник – Рождество Христово. Празничното настроение вече се усеща във въздуха, а блестящите...

6 знака, че шефът ви е впечатлен от вас

Повечето хора са убедени, че за да постигнат успех в кариерата, трябва да влязат под кожата на шефа си и това може би е вярно. Все пак мениджърът ...

9 знака, че сте супер служител

Повечето хора не са самонадеяни. Ето защо не са много онези, които се идентифицират като забележителни служители. Никой не иска в службата да го с...

Цвети Радойчева: Външната красота е отражение на вътрешната

Излъчването ѝ е пленяващо, също толкова колкото ѝ гласът ѝ. Днес в рубриката ни „Тя, звездата“ ви представяме поп певицата Цвети Радойчева...

6 неща, които вашите деца ще помнят за вас

Всеки човек си спомня някакви моменти от детството си и редица мигове, прекарани с родителите си. Има някои специфични неща, които почти всеки въз...