За да не мразя

Имам една приятелка.

Тя е много интересен човек. Не я познавам.

Мога само да гадая за това - какво представлява тя. И казвайки тия думи, аз се заливам в горчив смях и смехът ми стига до небесата. И се смея на всички хора; и най-вече на тия сред тях, които си въобразяват, че са умни.

Та нима има дори един човек, за когото мога да кажа: Аз знам какво представлява той?

Който каже, че познава някого - казва най-глупавото нещо на света. И в същото време - ние именно на това разчитаме. На това непознаване, което наричаме познаване. Даже за някого казваме: Познавам и кътните му зъби.

А душата му познаваме ли? - питам веднага аз. - Ами митохондриите му?

Та нима във всяка негова клетка няма множество мънички митохондрии? А във всяка от тях - цял куп ДНК? Познавам ли ги аз тези негови мънички митохондрии, като казвам, че познавам този човек? Ами познавам ли тъмните кътчета на душата му, които и той сам не познава? А ако не ги познавам - митохондриите и кътчетата - тогава, да го вземат дяволите, какво по-точно познавам?

Но ние си дрънкаме най-безотговорно: Познавам тоя, познавам оня. Нищо, нищо. Хора сме. Всяка глупост ни е простена.

И така. Имам една приятелка. Мило момиче. Малко мрачно. Много вдъхновено. Живее в крайморско градче. Има вечни самоубийствени мисли. Има повече жажда за живот от повечето, които (ха-ха-ха) познавам. Ето - пак с това познаване. Тя има сили и жизнерадост. И чести отчаяния. И силни главоболия. И любов към природата. И страх от хората. И стремеж към хората. И разочарования от хората. И глутница бездомни кучета, които гледа в дома си. И няма дом, а живее на квартира и сменя тая квартира през месец. И има книги. И няма книги, защото винаги тези, които е събрала, остават в квартирата, която е напуснала. Тя е велика читателка и природозащитник. Превързва счупени крила на гарвани и чете "Гарванът" на Едгар Алан По. Превързва навехнати крачета на зайци и чете "Заеко, бягай" на Джон Хоуйър Ъпдайк.

Тя ме обича, така казва винаги в писмата си. Заради моите книги. Те съставляваха важна част от библиотеката ѝ. Така мисля. Тя ми даваше да разбера, че е така. Като че ли - наистина беше така.

Тя ми пишеше във вездесъщия "Фейсбук", където (ние знаем това) природозащитникът среща фабриканта, а лъвът поляга до агнето. М-да. Първо - преди три години - в продължение на половин година просто ми пишеше разхвърляни поетични мисли. После стана по-конкретна. Всъщност - разбрах, че чете и харесва книгите ми чак след една година. Някой би казал: Леко лудичка, а?

Но аз съм бил психиатър в детството си (простете за нелепите шеги, но ми е тъжно) и знам горе-долу кой е луд и кой - не. Тя по-скоро беше просто доста умна. Даже, като че ли, много умна; и неразбрана, и тъжна от това. В малкото си градче. От което често ми се оплакваше. Колко е еснафско, колко е пълно с кебапчета и чалга. И как всички местни хора са заразени от туристическата далавера и говорят единствено за имоти и парцели. А тя искаше да направи за тях отдел за съвременна българска литература - в местната библиотека - със свои средства, със своите си книги.

Отдел за съвременна българска литература! - представяте ли си? Но те - смях. Присмех. И смърдящи, зли подигравки. Мухъл и отровна плесен има по ъглите на България. Бездушие и злобна нищожност. Знам аз тая работа. А и в сърцето вече има. Вече. А може би - открай време? Ех!

И така. Тя живее там - в това еснафско свое градче, което обаче често ми описва и като райско кътче. Заради вечното дишащо и шумящо море, заради това зеленокожо чудовище с дъх на свежи водорасли и вечен живот. Заради гората, напираща към морето. И заради потайните животинки, криещи се в нея. О, колко е хубаво морето! - често ми пишеше тя. Често тя ми пишеше и: Обичам те, батко ми! И денят ми се изпълваше с тъжна увереност, с красива увереност, със сладка увереност и със смела увереност - че това, което правя, е добро за някого. И че трябва да продължа напред. Да пиша и да експериментирам с мислите си. Да дълбая в душата си и като честен миньор да изнасям всеки сапфир и всяка вкаменелост - на повърхността.

Тя четеше Кърт Вонегът, Тери Пратчет, Рей Бредбъри, Фьодор Достоевски - всички мои братя и чичовци и родни хора - и живееше тъжно, гневно, упорито, самотно и смело в своето самотно градче. Издържаше се с чистене на домове на руснаци и богати българи. Мразеше тоя беден и нечист живот. Мечтаеше за чист. Без кошчета с остатъци от непълноценни нощни малки оргии. Без косми, сперма, мухъл, белина, мръсни погледи, дребни пари, дребна проституция, петна от конфитюр и съмнителни спринцовки. Тя искаше чист живот.

Спасяваше животинки. Издирваше нови писатели и книги, които да открие за себе си. Живееше. Бедно, смело, отчаяно, вдъхновено - в самота.

Вчера си писахме пак. И аз ѝ написах за довиждане - набързо: Отивам на едно мероприятие. Там ще награждават народен будител. Поканен съм. Защото и аз участвам в една инициатива. И нашият човек, тоя, който даде парите за нея, един богат бизнесмен, е номиниран като будител. Хайде, побягвам. Така ѝ бях написал.

И когато мероприятието мина, аз отново отворих профила си и прочетох. Писмо от нея. "Кого пробудихте? Самотните бабички и отчаяните млади хора? Които нямат никаква друга наслада и утеха, освен да си почетат пред печката, с преценени до грам дърва? Или зомбомилионерите, които си правят ей такива мазни награди и си ги подаряват един на друг и после отиват на сафари в Африка или на секс туризъм в Тайланд? И ти ходиш по тия светски места и се лигавиш с богаташите" и така нататък

Писмото ѝ завършваше: Не си ми вече приятел. Не те обичам. Всичко е било вятър. Тук е ад. А вие там си играете на рай. Фалшива работа. И така.

Първо аз се ядосах. Защитна реакция. Когато те обвиняват - ядосваш се, за да се подготвиш за защита. Но после усетих, че нямам право да се защитавам.

Но от друга страна: Трябва ли да мразя всички богати и успели хора, дори и когато помагат на други, и то - за просвета и култура? Само защото са богати? И дали всички от тях ходят на сафари в Африка и секс туризъм в Тайланд?

А после си помислих и така: Когато си богат, не се ли превръща дори и най-обикновеният твой обяд в едно неимоверно и нагло разточителство? Става въпрос - не изглежда ли така в очите на бедните? Не става ли дори разходката ти в гората едно нагло сафари в Африка? В очите на бедните? Когато си богат, не е ли твоят сън нагло хъркане? И твоята любов - мръсна похот? В очите на бедните?

Не става ли всяка твоя стъпка грозна, само защото си богат? И мразен? Има ли начин богатите да не бъдат мразени? Така се запитах и бях покрусен.

И се запитах: Всъщност аз имам ли някакъв смислен и мъдър ход в тая ситуация? Имам ли такъв ход, че да не пренебрегна моята приятелка с нейната омраза, за да оправдая богатите? И да не намразя богатите - заради съчувствие и солидарност с моята приятелка? Имам ли някакъв изход от тази главоблъсканица?

Засега Засега отговорът ми е Христос. Прошка за всички. Засега отговорът ми е Буда. Прошка за всички. И лека, снизходителна усмивка.

Ще видим за по-нататък.

Ом.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfocompany.bg.

Още от Живот

Нов закон в Швейцария: Който махне презерватива е изнасилвач

Наказателният съд в Лозана, Швейцария, взе историческо решение. Съдиите постановиха, че ако по време на сексуален акт мъжът реши да свали презерва...

Нова мода: Бански от кадифе

Звездите налагат нова мода и тя е носенето на бански костюми и бельо от кадифе. Това всъщност е една тенденция от 90-те години, която знаменитости...

Цитати на Пол Нюман, с които да започнете седмицата

Пол Нюман – актьор, автомобилен състезател, филантроп, пионер в производството на органик храните, романтик и една от най-интересните личности н...

Бившите жени на Доналд Тръмп ще присъстват на клетвата му

Двете бивши съпруги на Доналд Тръмп, Ивана Тръмп и Марла Мейпълс, ще присъстват на церемонията по встъпването му в длъжност, която ще се проведе днес ...

Хороскопът ви за 15 януари

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Ейърс рок – свещеното място на аборигените (галерия)

В северната част на централна Австралия се издига величествено скално образувание. През 1873 година за първи път учени посещават мястото, картографира...

„България Ер“ със зимна кампания – Рим, Мадрид, Лондон и Прага на специални цени

За поредна година „България Ер“ стартира зимната си кампания с полети на атрактивни цени. До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни ...

Мръсните хотелски тайни, които персоналът няма да ви каже

Плащате много пари за хотела, препоръчан от сайтове, приятели и куп други места. Разбира се, че очаквате да получите най-доброто без значение кой ...

5 златни правила за перфектно CV

Съставянето на CV се оказва не чак толкова лесна задача. Понякога допускаме грешки, пишем прекалено много неща или омаловажаваме важните, така да се к...

Морските фарове – изгубени във времето (галерия)

  Галерия Романтичното излъчване на морските фарове 21 снимки Морските фарове – едни отдавна забравени и призрачни...