Дарът на забравата

На едно литературно четене преди време, момиче от публиката ме попита: "Може ли любовта между двама души да е вечна?". Много ме изненада този въпрос и на свой ред казах: "А защо искаш да знаеш точно това?". "Притеснява ме, че май не е".

"Добре, защо това те притеснява, вместо да те радва?". Тя се сепна: "А! Не го бях поглеждала от тази гледна точка". Сякаш малко ѝ олекна, защото много се беше напрегнала от идеята да има "вечни отношения".

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



ГРИМ ЗА ЖЕНИ С ОЧИЛА – ЧАСТ 2



БЪЛГАРСКИТЕ МЪЖЕ – СРЕДНО НАДАРЕНИ



КАКВО ИЗДАВАТ БЕДРАТА НА ЖЕНАТА ЗА СЕКСУАЛНИЯ Ѝ ЖИВОТ



ГЕН НИ ОБРИЧА НА САМОТА

На свой ред се замислих кога самата аз усещам любовта си като вечна и кога въобще не чувствам, че тая работа ще изтрае до следващия петък. Усещам я като вечна винаги, когато я видя в очите, когато се отпусна в прегръдка.

Ключовата дума тук не е "прегръдка", а "отпускам се". Доверието ми допада. Усещам вечността дори в онези милисекунди, в които бързата целувка, събрала недоизказаността на хиляди вселени, усмихва цялото ми тяло. Обичам красотата на тези изживявания. Никога и нищо не е било в състояние да ги възпре да се генерират циклично. Което означава, че единственото вечно нещо е онова, което никога не можеш да задържиш. Точно както разтърсващият оргазъм.

Именно в този контекст, винаги съм се чувствала безкрайно нелепо, когато трябва да правя нещо, за да запазвам, изграждам, надграждам, структурирам връзката си. Знам, че е парадоксално да градиш представите си за вечност върху изплъзващи се мигове на взаимно вдъхновение. Но това е дъската на сърфа, върху която усещам ветровете на промяната, която задвижва любовта.

Приела съм идеята, че е по-удобно да плуваш в това море с лодка, яхта или кораб. Изпитвам дълбока почит към двойки, които се заемат упорито със създаването на тези устойчиви конструкции, които като един митичен Ноев ковчег, могат да надживеят и всемирен потоп. Сигурно нещо такова е имало предвид момичето, което зададе въпроса за вечните връзки. Аз, обаче, не съм от този тип мисионери. ...

Още от Интересно

От 7 до 10 вечерта съм домакиня. Но след 11 ставам любовница!

Аз съм от добрите жени. Обичам мъжа си и се наслаждавам на всеки един миг, когато сме заедно у дома. Но най-любимо ми е времето вечер, след работа. ...

Как да се справите с посрещането на гости по време на празниците (2 част)

Всеки обича празничните семейни събирания- освен може би този, който е домакин. Коледните празници са най-прекрасното време от годината и няма по-хуба...

Адам Драйвър - злодеят секссимвол от "Междузвездни войни"

"Лицето ми прилича на оригами", смята актьорът...

От сън спомени няма

Силвия Плат Една от любимите ни писателки се е борила години наред с ужаса на безсънието, като дори написва поема, наречена "Страдащ от безсъни...

Седмичен хороскоп за 11-17 декември: очаква ни напрегната седмица, която ще завърши с добра новина

И тази седмица няма да пропуснем да споделим с вас новия ни седмичен хороскоп, който знаем, че следите с интерес. Така че със сигурност няма да изнев...

Съветите на един столетник, които ще променят живота ви завинаги

Днес ще ви разкажем историята на един обикновен човек, живял скромно и бедно, но разбрал много повече за същността на живота от всички онези хора, кои...

Ако си направил добро – скрий…

Ако си направил добро – скрий, ако са ти направили добро – разкажи Арабска поговорка ...

“Островът на феята” на Едгар Алан По (из “Измамата като точна наука. Непревеждани разкази”)

„Измамата като точна наука” е великолепен сборник с непревеждани досега разкази от американския писател, поет, редактор и литературен критик Едгар Ал...