Вечност завинаги? Не, моля, само временно...

Надявам се да не се обезкуражите много и сапикясате в една епоха на тъй голяма позитивност, негарантирана депозитност, разногледо-кривоглед, събраха ми се очите, плурализъм и здравомислие всякакво, да взема, че да ви приподнеса за размисъл и спа релакс смесната китка, за чудо и приказ, на българските греховце, които аз ще изброя вкратце, ала, обещавам, со кротце, и съвсем без опрощение всех грехов.

Един от най-страшните грехове ще да е инстинктивната ратайска непоносимост към чистотата на образеца и умилна многотърпеливост към сурогата. Ерзациране, но не многоловко, което отгледа куп персонажи с политическа, телевизионна и дори аристократическа, претенция. Всички следят със затаен дъх и малко страх новоизлюпените чудовища, ала отбягват да се замислят за механизма им на отдалечаваща се от образеца същност.

Тази непоносимост се подпомага от сестрите на Пепеляшка - Шизофренната сдвоеност на нормативното и на това, как нещата вървели от само себе си, ей така. Открива се тук необозримо поле за шикалкавене. Самозабвенно предопределеност преминава в спонтанност на играещи си дечурлига. После може и да се стрелят - следва криминална превъзбуда и медийно преекспониране. Нещата не трябва да бъдат разбирани, а суфлирани и инсинуирани

Ей на как съвсем "естествено" иде:

Кратковременност на построенията при мегалидея за древност. Неспособност за преоформяне на кое да е значимо наследство на миналото в проект. Всякакви преходности и временности се лансират, а ресурсът на българската вечност се оказва запечатан. Шефка на галерия, плюла Мърквичка, а отпосле привидяла в него величина, е събрала двадесет изкукуригали бабички, за да ги въведе в перспективата на голямото минало, в което сградата на царския дворец нямала никаква стойност, освен че в недрата ѝ се помещавала килията на Левски. Поривът ѝ към записки от подземието, не щеш ли, дезавуира само робската ѝ психика пред Високата порта на културните блянове в юбилеен социалистически вариант.

Друг пък твърди, че историческият център на София бил незначителен спрямо археологическите находки в основите му. Поривът към недрата обаче води до геология, а не генеалогия. Възниква въпросът, историческият виенски необароков център на София, едно истинско урбанистично ядро, не е ли единствено обитаем, ако не сме решили да живеем в останките на амфитеатъра, но все пак ползвайки кетеринга на "Арена ди Сердика". Кьопавост на непроумяното минало. Временна вечност.

Нещо много страшно и непреодолимо:

Корупционна несъстоятелност на хипертрофиралото политическо. Избори, партийни превращения и инвалидност на политическия проект, несъразмерен на потенциала на страната ни, угодливо продажен спрямо чужди интереси и внушаващ на гражданството, че е напълно пренебрежимо извън функцията му на електорат и статист в политическо шоу.

Както и, ох, аман, аман -несъстоятелност на концепта за европейско. И двете се оказват спекуларни величини. Западната мисловност и изкуство поддържат сложни и фантасмагорични конструкции, за да се съзерцава нещо безизкусно просто, ала неуловимо и недоставимо с натиск. Тук усилия се прахосват да се зачудим на построението, превръщащо се в лабиринт, в който непременно да се загубим. И политическото се оказва лабиринт, в който нищо не се съзерцава, там я има само ерекция на досег с потайно задкулисие.

Следва, простете:

Пренебрежение към вещното при имитативно развити метафизични нагласи. Зле разбран снобизъм. Това не било онова. Вещното какво било в "държавата на духа"! Спиритуализъм и суеверие Модерно еретичество.

В лествицата на греховете, лествица на нарастваща недостоверност, много злокобно е:

Перифразирането на естетическото. То се оказва гарнитура, украса и е "за разкош" там, где съзерцание няма стойност, а обскурно не вълнува.

Много актуални и шикарни грехове:

Биг-брадърната обсебеност от чуждия поглед. Ние едва ли не съществуваме, за да бъдем следени Дори се самопроследяваме със селфита. Гледаме се през погледа на чужденците и себе си дори отчуждаваме и се гледаме като чужденци и другоселци. Идиотизъм на несвойското. Парализирана свойщина.

Наскоро с ужас проследих телевизионна дискусия за Самуил, в която с много езикови аргументи се установи, че понятието "Българоубиец" не е толкова страшно, а е един вид деликатност на придворния византийски език на хрониките. Друг многоучен ми обясни колко заслужени били англоамериканските бомби над София в края на войната, защото България нагло обявила война на Англия и САЩ. В същата парадигма българите по това време съществуват, единствено и само, за да спасят евреите.

А също и:

Толерирането на инфантилизма. Вечен екзерсис. Триумф на посредствеността - острият ум, неинструментализиран за далавера и гешефт, е подсъден. Посредствеността предявява съдебен иск, че ѝ е сторено докачение чрез неподобаващо сложна мисъл. Дори и изкуството се оказва в плен на диво естество. Актьор ме апострофира, че съм говорел сложно и неестествено. Давам знак, че многото писане дава този ефект, но нима актьорството е триумф на естеството? Сцената естествено построение ли е? Отговорът - театърът бил чисто естество!

Окайна е и липсата на усет за мащаб. Не нещо малко, но добре поддържано, а гигантическо и което подлежи на запустение.

Един демократичен грях - склонността към постоянно и в крайна сметка безплодно алтериране. При това при девалвирал концепт за другост. Алтерациите са все отсамни, отвъдното е подсъдно.

Последствията:

Разхитителност и всепоядност. Всичко се приема временно при едно условие - да не се засегне болезнената тема за липсващата традиция. Равноредно и обезопасено всепосягане към всевъзможни мисловни построения без екзистенциално основание и нагласа.

Фарисейщина. Всяческо избягване на екзистенциалното основание. Така нашенското се оказва сурогатна величина на гузността. Това не е онова, което е, а онова, което остава, когато решим какво няма да го бъде, поради раздразнителност, докачение, сръдливост и инат.

Пишете на Любомир Милчев Dandy на edna@netinfocompany.bg.

Още от Живот

Хороскопът ви за 20 февруари

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Мисъл на деня

„Не планирах да се влюбя в теб и се съмнявам ти да си го планирала. Но в момента, в който се срещнахме беше ясно, че нито един от нас няма да контроли...

Анджела Недялкова прикова погледите с къса рокля на Берлинале

За първи път българската актриса Анджела Недялкова се появи в компанията на режисьора Дани Бойл, звездата Юън Макгрегър и останалите от екипа на &...

Програмата на Театър „София“ за март 2017

Откриването на Софийски театрален салон 2017 ще бъде на 16 март със спектакъла „Анна Каренина“ по Л. Н. Толстой, драматизация и режисура Н...

Седмичният ви хороскоп

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Седмичният ви хороскоп

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Дневен хороскоп за 14 февруари

Във вторник внимателни с делата и финансите трябва да бъдат Козирозите и Рибите. Козирог Малките промени ще предизвикат големи грижи. Свързани са с в...

Дневен хороскоп за 15 февруари

Сряда ще бъде късметлийски ден за Везните и Стрелците. Ето какви успехи ги очакват. Везни Доста късметлийски ден. С каквото и да се захванете ще успе...

Никол Кидман е била сгодена за Лени Кравиц

Никол Кидман разкри дълго пазена тайна, а именно, че е била сгодена за рокаджията Лени Кравиц. Преди да се омъжи за съпруга си Кийт Ърбан, актрисата е...

Харесваме се, но защо той нищо не прави?

Здравейте, мили читатели и читателки. Казвам се Кристина Баркова и работя в Германия. Работя във фирма за пилета. Преди една година се влюбих в Иван...