Пролетна история

Настъпваше си пролетта, без значение чакана ли беше или не. Боровете около Телевизионната кула започваха полека-лека да си правят компания с разлистващите се край тях люляци и сливи. Във въздуха витаеше петрикор, а дробовете не можеха да спрат да дишат дълбоко. Добромир караше сивото си Пежо към работа. По радиото слушаше българска музика, тананикаше и леко почукваше с пръсти по волана в такт. Живееше в Осеново, работеше във Варна.

Така че през двадесетте минути до работа можеше да се наслади както на изгрева отляво, така и на пролетта, която тихомълком се прокрадваше. Разсея се леко по баира надолу, така и така колоната от коли пъплеше с 30, та се порадва и няколко секунди на варненския залив - син и прекрасен. След няколко светофара потъна отново в сивотата на града, притиснат от делничната сутрин, нареден за закуска с айрян. Пристигна в офиса точно на време - пет минути преди осем. Настани се удобно зад бюрото си, написа името, паролата си. Докато чакаше компютъра да зареди, си направи кафе и си сипа чаша вода.

Някои от колегите на Добромир вече бяха пристигнали, други тепърва влизаха. Цялата осем-етажна сграда беше на чуждестранна корпорация с няколко големи бизнеса. Плащаха на Добромир и колегите му средни за града заплати, така че хем да не мрънкат много, хем да си работят своята работа без излишно суетене.

Самата работа не беше сложна, но изискваше разбиране, постоянство и съсредоточеност. От понеделник до петък, всеки ден между осем без десет и осем и пет, всички влизаха и поздравяваха, закачаха връхните си дрехи и сядаха всеки с малкия си ритуал за започване на деня. Девойката вдясно от него всяка сутрин чистеше бюрото си до последната прашинка, друга пред него бъркаше бавно здравословен чай, а колегата от страната на прозореца преглеждаше резултатите от вчерашните футболни срещи.

Добромир не изгаряше от желание да работи в точно тази компания, точно тази работа. Така се бяха стекли обстоятелствата просто, а и беше свикнал. Не му липсваше спокойствие, както и сигурност. Можеше да си почива, както и с цената на известни лишения да заделя по малко, за да прекарва отпуските си извън града или дори извън страната. Вечер се прибираше, вечеряше сам или с приятелката си, излизаше да поиграе футбол с приятели или да участва в някое състезание. Толкова обичаше състезанията. Беше любознателен и четеше много, интересуваше се от най-различни теми - спорт, изкуство, география, история, литература и всичко, за което се сетеше. Разбира се, имаше и свои любими теми, в които беше експерт и разбира се, най-любим му беше футболът, а днес беше четвъртък. В четвъртък сутрин винаги с останалите колеги от мъжката част на колектива, обсъждаха на две на три мачовете от Шампионската лига.

Стаята се намираше на осмия етаж, с изглед към крановете на Варненското пристанище. Добромир работеше в екип от 20 души, всеки от които седящ и монотонно кликащ с мишката си из разните бази от данни и големи екселски таблици. В почивките си, често стояха на прозореца и обсъждаха спрелите коли долу на паркинга под тях. Ту се смееха на някой колега как е спрял неправилно, ту се радваха, ако някой сменеше автомобила си с по-нов.

Да, Добромир харесваше работата си. На колегите му обаче често им доскучаваше и започваха бъбриви разговори. По време на тиймбилдинга от по-миналата година, беше станало ясно, че Добромир не пие и не просто не пие алкохол, а и никога, ама никога в живота си не се е напивал. Тази мисъл, така силно се вряза в съзнанието на колектива, създаде така неописуем смут, че колегата му през две бюра започна да го закача. Важно е да се уточни, че всички в екипа на Добромир бяха българи, а в българската народопсихология така някак натрапчиво е залегнала мисълта за алкохолизма.

Пиенето до такава степен е изнесено в култ към битието, че се смяташ за бъдещ гост на карлуковската болница, ако всяка вечер не си наливаш по сто грама ракия, ей така за здраве. Та колегата през две бюра го наричаше "алкохолик". Понякога му сипваше тайно водка в чая, за да му се посмеят всички. Друг път му оставяха снимки на бутилки, измежду документите за обработване. Ако забравеше да заключи компютъра си, когато излизаше от стаята, му сменяха картинката на екрана с шишета и чаши.

Добромир приемаше шегите за забавни, но понякога нямаше настроение и започваше да се дразни. Беше един от най-интелигентните хора в стаята, а може би дори в самата сграда. Знаеше, че във всеки екип винаги има по един, на когото групата да се смее. Просто му беше неприятно, където и да отиде, да бъде той. От детската градина още му се смееха и го биеха, защото беше единственият с очила. Дълго плачеше по пътя за вкъщи, прикривайки надраните си ръце и синини, опъвайки ръкавите на блузата си надолу.

В първи клас с трепет в сърцето о...

Още от Интересно

Ето как да се изтриете окончателно от Интернет

В последните години супер хитът от преди десетилетие Матрицата изглежда все повече като действителност, а не като научна фантастика. Истината е, че чо...

Супер точен африкански хороскоп

Африканският цивилизация е една от първите, които се е интересувала от звездите. Още от древни времена африканците са разчитали на планетите, за да ...

Mamma mia, не купувайте тези неща, ако раждате

Диди и Меги от канала Mamma Mia на Vbox7.com ще ви помогнат да купите така необходимите покупки, когато чакате бебе. Но от какво всъщност имате нужда ...

20 неща, които показват, че наистина те обича

1. Планира почивките си с т&#...

3 начина да се превърнете в звезда на коледното парти

И така. Наближава Коледа. И следва цялата суматоха по приготвянето на 63 манджи за Бъдни вечер, да се влачи елха (голяма, мамооооо, а тия бащи за к&#...

Kaufland България със специален комплимент за служителите си на Коледа

Kaufland България тази година е подготвил специален комплимент за своите служители в цялата страна. Компанията дава допълнителен почивен ден на персон...

Какъв новогодишен късмет ще се падне на всяка зодия

Наближава новата 2017-а година, а с нея... и новият късмет, който ще ни споходи през следващите 12 месеца. Всеки зодиакален знак ще се радва на прекр...

Лицемерната набожност, осмяна в пиесата "Тартюф"

Миналият месец театър "Българска армия" представи премиерата на "Тартюф" на 17 и 18 ноември. Този месец можете да гледате постановката на 20 декември....

16 хитови песни „преведени“ от комикси „буквалисти“

С какво свързвате любимите си песни? Изникват ли някакви картини в главата ви, докато си ги тананикате? Изглежда, че с исландския илюстратор Hugleiku...