Пролетна история

Настъпваше си пролетта, без значение чакана ли беше или не. Боровете около Телевизионната кула започваха полека-лека да си правят компания с разлистващите се край тях люляци и сливи. Във въздуха витаеше петрикор, а дробовете не можеха да спрат да дишат дълбоко. Добромир караше сивото си Пежо към работа. По радиото слушаше българска музика, тананикаше и леко почукваше с пръсти по волана в такт. Живееше в Осеново, работеше във Варна.

Така че през двадесетте минути до работа можеше да се наслади както на изгрева отляво, така и на пролетта, която тихомълком се прокрадваше. Разсея се леко по баира надолу, така и така колоната от коли пъплеше с 30, та се порадва и няколко секунди на варненския залив - син и прекрасен. След няколко светофара потъна отново в сивотата на града, притиснат от делничната сутрин, нареден за закуска с айрян. Пристигна в офиса точно на време - пет минути преди осем. Настани се удобно зад бюрото си, написа името, паролата си. Докато чакаше компютъра да зареди, си направи кафе и си сипа чаша вода.

Някои от колегите на Добромир вече бяха пристигнали, други тепърва влизаха. Цялата осем-етажна сграда беше на чуждестранна корпорация с няколко големи бизнеса. Плащаха на Добромир и колегите му средни за града заплати, така че хем да не мрънкат много, хем да си работят своята работа без излишно суетене.

Самата работа не беше сложна, но изискваше разбиране, постоянство и съсредоточеност. От понеделник до петък, всеки ден между осем без десет и осем и пет, всички влизаха и поздравяваха, закачаха връхните си дрехи и сядаха всеки с малкия си ритуал за започване на деня. Девойката вдясно от него всяка сутрин чистеше бюрото си до последната прашинка, друга пред него бъркаше бавно здравословен чай, а колегата от страната на прозореца преглеждаше резултатите от вчерашните футболни срещи.

Добромир не изгаряше от желание да работи в точно тази компания, точно тази работа. Така се бяха стекли обстоятелствата просто, а и беше свикнал. Не му липсваше спокойствие, както и сигурност. Можеше да си почива, както и с цената на известни лишения да заделя по малко, за да прекарва отпуските си извън града или дори извън страната. Вечер се прибираше, вечеряше сам или с приятелката си, излизаше да поиграе футбол с приятели или да участва в някое състезание. Толкова обичаше състезанията. Беше любознателен и четеше много, интересуваше се от най-различни теми - спорт, изкуство, география, история, литература и всичко, за което се сетеше. Разбира се, имаше и свои любими теми, в които беше експерт и разбира се, най-любим му беше футболът, а днес беше четвъртък. В четвъртък сутрин винаги с останалите колеги от мъжката част на колектива, обсъждаха на две на три мачовете от Шампионската лига.

Стаята се намираше на осмия етаж, с изглед към крановете на Варненското пристанище. Добромир работеше в екип от 20 души, всеки от които седящ и монотонно кликащ с мишката си из разните бази от данни и големи екселски таблици. В почивките си, често стояха на прозореца и обсъждаха спрелите коли долу на паркинга под тях. Ту се смееха на някой колега как е спрял неправилно, ту се радваха, ако някой сменеше автомобила си с по-нов.

Да, Добромир харесваше работата си. На колегите му обаче често им доскучаваше и започваха бъбриви разговори. По време на тиймбилдинга от по-миналата година, беше станало ясно, че Добромир не пие и не просто не пие алкохол, а и никога, ама никога в живота си не се е напивал. Тази мисъл, така силно се вряза в съзнанието на колектива, създаде така неописуем смут, че колегата му през две бюра започна да го закача. Важно е да се уточни, че всички в екипа на Добромир бяха българи, а в българската народопсихология така някак натрапчиво е залегнала мисълта за алкохолизма.

Пиенето до такава степен е изнесено в култ към битието, че се смяташ за бъдещ гост на карлуковската болница, ако всяка вечер не си наливаш по сто грама ракия, ей така за здраве. Та колегата през две бюра го наричаше "алкохолик". Понякога му сипваше тайно водка в чая, за да му се посмеят всички. Друг път му оставяха снимки на бутилки, измежду документите за обработване. Ако забравеше да заключи компютъра си, когато излизаше от стаята, му сменяха картинката на екрана с шишета и чаши.

Добромир приемаше шегите за забавни, но понякога нямаше настроение и започваше да се дразни. Беше един от най-интелигентните хора в стаята, а може би дори в самата сграда. Знаеше, че във всеки екип винаги има по един, на когото групата да се смее. Просто му беше неприятно, където и да отиде, да бъде той. От детската градина още му се смееха и го биеха, защото беше единственият с очила. Дълго плачеше по пътя за вкъщи, прикривайки надраните си ръце и синини, опъвайки ръкавите на блузата си надолу.

В първи клас с трепет в сърцето о...

Още от Интересно

Плюсове и минуси на различните видове раждане

Естествено раждане Предимства: Безспорно сред позитивите от раждането по нормален път е по-малкият риск от вредни странични ефекти върху бебето. О...

10 съвета за спокоен сън в летните горещини

Спокойният сън в летните горещини е непостижим за много хора. Как да си набавим така необходимата нощна почивка в непоносимите жеги? Отговор на тоз...

ТЕСТ: Изберете ключ и ще ви разкрием какво се крие в подсъзнанието ви

Тестът, който Ви предлагаме, ще покаже много за вас и за това, което мислите, чувствате и желаете. Ключът, който изберете, ще покаже какво се крие зад...

Дневен хороскоп за петък, 23 юни 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп в страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Можете да се движите по-бързо днес, без да се притеснявате, че...

Нека залагаме: На колко години е тази дизайнерка?

Четете още: Откривате ли нещо странно в тази двойка? Лур препоръчва на жените да овлажняват кожата си всеки ден, защото "щом кожата ти е добре ...

Винаги оставаме в онази възраст, в която най-много не ни е достигала любов...

Според психолозите често се срещат хора, които са на 20, 30, 40 години, но това е външно. А там вътре те като че ли са останали в ран...

Най-добрите зодии в любовта са...

Нека си признаем - всички ...

Не се омъжвай преди да си зададеш тези важни въпроси!

Бракът е един от най-големите ангажименти, които можеш да поемеш към нкой друг - и тук не става дума за лоши ангажименти - не, напротив - това е нещо ...

Бионсе и Джей Зи кръстиха близнаците на... себе си

Седмица след раждането на близнаците на Бионсе и Джей Зи, вече са ясни и техните имена. Близки до двойката разкриват, че бебетата се казват...