Пролетна история

Настъпваше си пролетта, без значение чакана ли беше или не. Боровете около Телевизионната кула започваха полека-лека да си правят компания с разлистващите се край тях люляци и сливи. Във въздуха витаеше петрикор, а дробовете не можеха да спрат да дишат дълбоко. Добромир караше сивото си Пежо към работа. По радиото слушаше българска музика, тананикаше и леко почукваше с пръсти по волана в такт. Живееше в Осеново, работеше във Варна.

Така че през двадесетте минути до работа можеше да се наслади както на изгрева отляво, така и на пролетта, която тихомълком се прокрадваше. Разсея се леко по баира надолу, така и така колоната от коли пъплеше с 30, та се порадва и няколко секунди на варненския залив - син и прекрасен. След няколко светофара потъна отново в сивотата на града, притиснат от делничната сутрин, нареден за закуска с айрян. Пристигна в офиса точно на време - пет минути преди осем. Настани се удобно зад бюрото си, написа името, паролата си. Докато чакаше компютъра да зареди, си направи кафе и си сипа чаша вода.

Някои от колегите на Добромир вече бяха пристигнали, други тепърва влизаха. Цялата осем-етажна сграда беше на чуждестранна корпорация с няколко големи бизнеса. Плащаха на Добромир и колегите му средни за града заплати, така че хем да не мрънкат много, хем да си работят своята работа без излишно суетене.

Самата работа не беше сложна, но изискваше разбиране, постоянство и съсредоточеност. От понеделник до петък, всеки ден между осем без десет и осем и пет, всички влизаха и поздравяваха, закачаха връхните си дрехи и сядаха всеки с малкия си ритуал за започване на деня. Девойката вдясно от него всяка сутрин чистеше бюрото си до последната прашинка, друга пред него бъркаше бавно здравословен чай, а колегата от страната на прозореца преглеждаше резултатите от вчерашните футболни срещи.

Добромир не изгаряше от желание да работи в точно тази компания, точно тази работа. Така се бяха стекли обстоятелствата просто, а и беше свикнал. Не му липсваше спокойствие, както и сигурност. Можеше да си почива, както и с цената на известни лишения да заделя по малко, за да прекарва отпуските си извън града или дори извън страната. Вечер се прибираше, вечеряше сам или с приятелката си, излизаше да поиграе футбол с приятели или да участва в някое състезание. Толкова обичаше състезанията. Беше любознателен и четеше много, интересуваше се от най-различни теми - спорт, изкуство, география, история, литература и всичко, за което се сетеше. Разбира се, имаше и свои любими теми, в които беше експерт и разбира се, най-любим му беше футболът, а днес беше четвъртък. В четвъртък сутрин винаги с останалите колеги от мъжката част на колектива, обсъждаха на две на три мачовете от Шампионската лига.

Стаята се намираше на осмия етаж, с изглед към крановете на Варненското пристанище. Добромир работеше в екип от 20 души, всеки от които седящ и монотонно кликащ с мишката си из разните бази от данни и големи екселски таблици. В почивките си, често стояха на прозореца и обсъждаха спрелите коли долу на паркинга под тях. Ту се смееха на някой колега как е спрял неправилно, ту се радваха, ако някой сменеше автомобила си с по-нов.

Да, Добромир харесваше работата си. На колегите му обаче често им доскучаваше и започваха бъбриви разговори. По време на тиймбилдинга от по-миналата година, беше станало ясно, че Добромир не пие и не просто не пие алкохол, а и никога, ама никога в живота си не се е напивал. Тази мисъл, така силно се вряза в съзнанието на колектива, създаде така неописуем смут, че колегата му през две бюра започна да го закача. Важно е да се уточни, че всички в екипа на Добромир бяха българи, а в българската народопсихология така някак натрапчиво е залегнала мисълта за алкохолизма.

Пиенето до такава степен е изнесено в култ към битието, че се смяташ за бъдещ гост на карлуковската болница, ако всяка вечер не си наливаш по сто грама ракия, ей така за здраве. Та колегата през две бюра го наричаше "алкохолик". Понякога му сипваше тайно водка в чая, за да му се посмеят всички. Друг път му оставяха снимки на бутилки, измежду документите за обработване. Ако забравеше да заключи компютъра си, когато излизаше от стаята, му сменяха картинката на екрана с шишета и чаши.

Добромир приемаше шегите за забавни, но понякога нямаше настроение и започваше да се дразни. Беше един от най-интелигентните хора в стаята, а може би дори в самата сграда. Знаеше, че във всеки екип винаги има по един, на когото групата да се смее. Просто му беше неприятно, където и да отиде, да бъде той. От детската градина още му се смееха и го биеха, защото беше единственият с очила. Дълго плачеше по пътя за вкъщи, прикривайки надраните си ръце и синини, опъвайки ръкавите на блузата си надолу.

В първи клас с трепет в сърцето о...

Още от Интересно

Трогателно писмо от една остаряваща майка до нейната дъщеря

Всички ще остареем някой ден, едни по-рано, други по-късно, но никога не бива да забравяме откъде сме тръгнали, кой ни е държал за ръка, когато сме пр...

Няколко полезни съвета за собствениците на домашни любимци

Ще ви дадем няколко съвета, които ще направят живота ви и този на домашния ви любимец по-лесен. Можете да направите сами място, на което котката да то...

Днес сънищата са пророчески

Намаляваща Луна в знак Водолей. Стрелците да съблюдават щадяща диета, да се откажат от силен чай или кафе и да се чувстват максимално свободни. Же...

Как успешните хора завършват деня си

Въпреки че е прието, че началото на деня е най-важно, защото каквато бъде сутринта, такъв ще бъде целият ден, вечерта е не по-малко важна. Вижте какво...

Внимание! Венера отново е ретроградна

Овен Със сигурност ще сте по-емоционални през този период. От това ще пострадат приятелските и романтичните отношения, ако не сте достатъчно внимат...

Изложба G.B.P. (THE GREAT BEAUTY | PROJECT)

Продаваема ли е красотата и каква е цената й ? Загубила ли е стойността, която е притежавала  през вековете? Отговорите на тези въпроси все...

Реставрираният Божи гроб в Ерусалим - готов за молитви и хиляди поклонници

Божи гроб в храма "Възкресение Христово" в Ерусалим беше открит за посещения след 9-месечна реставрация. Висши сановници на различните...

Отхвърляйки бащата…

При първата среща (момче на 6 години, тежко невротично разстройство): – С кой живееш? – С мама. – А татко? – Него го изгонихме. – Как така? – Разведох...

Провокативното ново видео на италианеца Джанлука Вачи, което беше изтрито след минути

През изминалата година много хора станаха звезди в интернет пространството, но един от тях се открои видимо. Говорим именно за италианеца-милионер Дж...

Откъс от “Българско радио” на Иво Сиромахов

От днес в книжарниците е  „Българско радио“  на известния сценарист, писател, драматург  и телевизионен водещ Иво Сиромахов, а ние нямаме търпение да ...