Пленителен разказ за ритуални убийства, извършени в България

"Погледна звездите, представи си бавното им кръгово движение. Вятърът облиза тялото му и почти видя как го побутва и търкаля по скалната повърхност като изоставен пашкул, повдига го и го понася над планината, към Млечния път. Знаеше, че ще умре. Страхуваше се и съжаляваше, че краят му ще е толкова неприличен. Да, неприличен. Какъв грозен труп ще е само, с тези рани по лицето. Грозна работа. Скандална. Представи си заглавията и новините, и коментарите отдолу, представи си шокираните и злоради физиономии на някогашните си колеги, представи си как двама от тях се побутват на погребението - той знаеше кои точно щяха да са те - и си шепнат: "Представяш ли си, да го убият с обикновен железен нож?".

Едно брутално убийство, извършено на древно тракийско светилище, е последвано от още няколко. Димана Трънкова изгражда в "Усмивката на Кучето" (изд. Colibri) повествование, което повежда читателите на неочаквано пътешествие из дебрите на археологията и иманярството.

Полицията не може да открие никаква информация и само се лута безрезултатно сред купчината от странни улики. Двама журналисти обаче решават да разплетат цялата тази история.

Джон - американец, дошъл в България със съпругата си Емилия на гости на нейното семейство.

Мая - самотна, но амбициозна млада дама с труден характер.

Двамата сляпо следват интуицията на единия и историческите познания на другия, само и само да се докопат до малко повече информация, свързана с престъпленията. Това импровизирано разследване обаче ще ги сблъска с организираната престъпност в България и с липсата на морал в обществото.

От друга страна авторката не подминава и детайлите от взаимоотношения между героите - подход, който доближава максимално книгата до реалността, съответно и до съзнанието на читателите.

"Пий по-малко", напомни си Джон и си сипа още салата.

- Вкусни са, нали? - каза една от лелите. - Не са пластмасови като вашите.
- Много са хубави.

Беше пил достатъчно, за да не му пука колко е лош българският му.

- Добре се справяш. Ако имаш нужда, ще превеждам.

Братовчедката Катя се усмихна срещу него и той й благодари, макар че нещо в нея (погледът? деколтето? усмивката?) му казваше да внимава.

- Благодаря - смънка Джон и погледна Емилия, но тя беше прекалено заета да обяснява нещо за наемите.
- Много хубаво стана, че се оженихте тъкмо сега.

Катя набоде късче пържола.

- Не разбирам - каза Джон.
- Оженихте се тъкмо преди да й изтече визата. - Катя подпря вилицата на чинията си. - И понеже тя не можа да си намери постоянна работа, щеше да й бъде доста трудно да остане в Щатите и си помислих, че тя извади такъв късмет
- Кате, защо не ядеш? Не ти ли харесва? - намеси се Мария, майката на Емилия. - И за какво си говорите?
- За това, как Джон е започнал да учи български - отвърна Катя, без да откъсва поглед от него.
- Хванахме се на бас, ама май ще го загубя - каза той на български и понеже не знаеше какво друго да каже или да направи, се извини и отиде на терасата.

Иван вече беше там. Беше загърбил светлината и шумотевицата на дневната и се подпираше на парапета, изложил лице на нощния ветрец, който Витоша праща към задъхващата се София.

- Побъркаха ли те вече? - попита Иван.
- Почти.

Джон зарови из джобовете си за запалка.

- Разбираемо е. - Иван му подаде своята. - Очакваха го, но все пак се вълнуват.
- Какво са очаквали?
- Когато Еми замина, нашите хем искаха да остане там и да си уреди живота, хем се надяваха да се върне тук и да си уреди живота. Както направих аз например.
- И ти ли си учил в чужбина?

Джон се облегна до Иван. Вятърът беше приятен, в прозорците на отсрещните блокове се мяркаха силуетите на други хора, които водеха други разговори.

- Не съм - каза Иван. - По мое време не беше толкова лесно.
- Предполагам, че скоро ще ме викнеш да си говорим и ще ме напиеш, за да разбереш дали ще се грижа за сестра ти, или скоро ще започна да я бия и да изневерявам.

Иван се изправи, смачка фаса си в претъпкания пепелник и чак тогава каза:

- При други обстоятелства след това, дето го каза току-що, вече щеше да се разправяш с един много агресивен брат.
- Съжалявам. Понякога си мисля, че съм много духовит - промърмори Джон и залитна, когато Иван го потупа по рамото.
- Като свикнеш, ще си поприказваме - каза братът и се прибра в дневната."

Определян като "археологически трилър", този роман е способен да предизвика интерес у вас, дори да не сте любители на историята. Достатъчно е да се увличате по романи, в които има известна доза мистика. И в които не всичко се назовава еднозначно.

"Усмивката на Кучето" ще развихри въображението ви и ще събуди асоциативното ви мислене. Благодарение на тази творба ще прекарате няколко часа в събиране на улики, като същевременно с това ще осъзнаете неразривната връзка между настоящето и миналото. Тръгнете по стъпките на убийства, извършени на уникални места из България, и извървете сами пътя до истината.

За още ревюта на книги станете част от Jenite.bg във Facebook!

Още от Интересно

Утре са Месни заговезни - какви са обичаите и традициите за деня

Утре отбелязваме Месни заговезни. Празникът е винаги осем седмици преди Великден.   На трапезата днес трябва да има месни ястия. ...

От "пълен загубеняк" в секссимвол - как се промениха красавците на Холивуд

Запомнете едно - никога не бързайте да пренебрегвате онези срамежливи, тихи момчета с очила, които не са особено популярни, защото имаме нагледни дока...

За дъщеря си: Татко се вдъхнови от „Красавицата и звярът“

Фотограф от американския щат Юта създал проект, в стила на мюзикъла „Красавицата и звярът“ на Дисни за своята тригодишна дъщеря, пише ...

Пако Рабан - мъжът, който даде аромат на света

Пако Рабан е роден в Испания през 1934 г. Днес ексцентричният моден дизайнер празнува своя 83-ти рожден ден. С възпитанието му се занимавали май...

Днес е Голяма Задушница - какви са обичаите и как се приготвя вареното жито

През годината има 3 големи задушници в църковния календар: Голяма (Месопусна) - в събота срещу Месни заговезни; ...

Изберете интериор, който ще ви прави щастливи

Домът е нашата крепост и трябва да се отнасяме с внимание към всяко кътче в него, за да ни зарежда със здраве и позитивна енергия...

С това изпитано упражнение ще повдигнете самочуствието си

Едно изпитано упражнение от психолога доктор Дженис Вилхауър ще ви помогне да повдигнете самочувствието си. В 15-годишната му практика този ритуал е д...

10 (не)обичайни знака, че бракът може да завърши с развод

Не 100% от браковете завършват с развод, но със сигурност 100% от разводите започват с брак. Факт е, че причините, които могат да доведат до край на ...

9 мисли, които минават през главата ни, когато алармата звънне

Никой не обича сутрин да става и иска да поспи още малко! За щастие днес няма нужда да навивате аларми и да се съобразявате с тях. Но през делничните ...

Светлана Хънт: В България са много по-хуманни към кучетата, отколкото в САЩ

Светлана Хънт е родена в Киев през 1969 г., а от 1975 г. живее в САЩ. Завършила е легендарната френска кулинарна академия Cordon Bleu Culinary и има т...