5 любими цитата: "Безцветният Цукуру Тадзаки" на Мураками

Едно от най-приятните занимания, когато навън е студено, е четенето на книга у дома. Уют, топлина и храна за душата - така най-лесно се преживяват мразовитите дни.

Вероятно в много от случаите, когато се чудите каква книга да започнете, залагате на класически произведения, всепризнати за велики. Сред съвременните автори обаче има майстори на перото, които често биват пренебрегвани. Когато става дума за литература, някои от новите заглавия също заслужават внимание.

Ето защо стартираме поредицата "Любими цитати", в която ще поставяме акцент върху книги, публикувани през последните години.

Вече ви разказахме накратко за болезнено меланхоличния свят на безцветния Цукуру. Отново ще се върнем на романа "Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване" на Харуки Мураками, за да споделим с вас петте момента от тази книга, които са ни наистина любими.

--------------------

"Макар да не притежаваше ярка индивидуалност и отличителни черти и въпреки че проявяваше склонност към златната среда, у него имаше - като че ли - нещо, отличаващо го леко от околните; нещо, което не можепе да се нарече "обикновено". В отделни моменти от жизнения му път - от младенческа възраст до трийсет и шестата година - това съдържащо противоречие съзнание го объркваше и хвърляше в паника. Понякога съвсем слаба, понякога - силна и дълбока."

--------------------

"Ревността - така както я схвана в съня си - бе най-мрачният затвор на света. Защото арестантът сам се затваря в него. Не е вкаран там насила. Влязъл е сам, заключил се е отвътре и е запокитил ключа навън през решетките. И никой на този свят не знае, че е затворен в тази тъмница. Би могъл, разбира се, да излезе, стига да пожелае. Защото затворът е в душата му. Но той не може да вземе решение. Сърцето му е твърдо като каменен зид. Това е дълбоката същност на ревността."

--------------------

"Повечето преминаващи покрай кафенето бяха двойки. Изглеждаха истински щастливи, устремили се към специално място, поели нанякъде, където ги очаква радост. Цукуру ги наблюдаваше и сърцето му се превръщаше все повече и повече в нещо безмълвно и неподвижно. Като вледенено самотно дърво в безветрена зимна нощ. Но в това нямаше болка. С годините Цукуру свикна с подобни въображаеми образи до степен да не изпитва особена болка."

--------------------

"Докато чакаше на пресечката светофарът да се смени, Цукуру си помисли, че навярно никога повече няма да срещне Ао. Трийсетте минути бяха твърде малко за среща със стар приятел след цели шестнайсет години. Не можаха да си кажат куп неща, но в същото време Цукуру осъзнаваше, че не остана нищо съществено и важно, което да не споделиха един с друг."

--------------------

"- Както знаеш, Нагоя е един от големите японски градове, ала в същото време е и много малък. Голямо население, процъфтяваща промишленост, благоденствие, но изненадващо малко възможности за избор. За хора като нас тук не е чак толкова просто да сме честни пред себе си и свободни Не виждаш ли в това огромен парадокс? Откриваме постепенно кои сме, какви сме и колкото по-добре го разбираме, толкова повече губим себе си."

--------------------

За да следите рубриката ни "Любими цитати", станете част от Jenite.bg във Facebook!

Още от Интересно

61-годишен модел направо блести в рекламна кампания на бански костюми

Рекламите на бански костюми често са силно сексуални, но както можете да видите от тези невероятни снимки, това не  е небоходимо. Нито пък е &n...

Бети Уайт стана 95 и все още работи: "Аз просто няма да си отида"

Иконата Бети Уайт стана на  95-годишна възраст вчера (17.01) и преди големия си ден, тя се срещна със специалния кореспондент на „Yahoo&r...

Колко често трябва да миете косата си?

Независимо, че имаме достъп до цялата информация относно красота и грим в интернет, много от нас решават да импровизират и намират рутина, която изг...

Да се справим с постоянното чувство на глад

Апетитът е нещо чудесно, но не и за отслабващите дами, които се стремят да свалят онези излишни 5 килограма преди лятото. Когато изпитваме постоянна ...

Как да преборим настинката още в самото начало

До лятото остават още 156 дни, което означава, че настинка дебне от всеки ъгъл, а е хубаво да се пазим от подобни неприятности, за да живеем по-леко и...

Атанасовден ден е! Зимата започва да си отива от днес

Днес почитаме Свети Атанасий Велики, който е роден през 295 г. в Александрия. Почитаме го заедно с архиепископ Кирил, двамата спасили християнств...

Фитнес в обедната почивка: новата мода на работното място

Преди да си си казала „кой ти има време за каквото и да е било през обедната почивка“, си помисли колко непродуктивна можеш да бъдеш, когато си изморе...

Нещата, за които трябва да сте подготвени, ако имате близнаци

Да имаш две деца по едно и също време е чудо! Това е още по-голям комплимент от Господ! Но е и отговорност. Винаги съм си мечтаела да имам близнаци и ...

Лунните лица на Козирога - II част

Почти няма човек, който да не знае коя зодия е – знакът, в който се е намирало Слънцето в момента на раждането му. Много важен за описанието на...