Небесните феникси

Дни след като за първи път чрез мисията „Розета" човечеството стигна до повърхността на комета, е време да ви припомним какво всъщност представляват и защо са важни тези внушителни небесни обекти.



За мене първото голямо чудо,

загадка първа в неизвестността,
неземна, недосежна,
ти в малкия старинен град у мен събуди
към величавото копнежа,
към вечното страстта.

Елисавета Багряна

Стихотворението „Комета" Елисавета Багряна пише, след като от Сливен наблюдава Халеевата комета, която минава край Земята през 1910 г. Какво знаем за тези редки, но впечатляващи космически явления?



Голямата комета, така както е изглеждала на 12 ноември 1577 г. над Прага. Гравюра на чешкия майстор Иржи Дашицки

ЧАРОВНИ

И СТРАШНИ

Кометите - чаровните, но и страшни небесни гостенки, са вълнували хората от незапомнени времена. Названието им е от старогръцки - κομήτης (с коса), т.е. те са дългокоси звезди. Първото писмено сведение е от 2296 г. пр.Хр. А китайските астрономи са наблюдавали Халеевата комета още през 240 г. пр.Хр.

Древните звездобройци добре познавали движението на звездите и планетите. Но кометите ги учудвали – те не се подчинявали на известните им закони, появявали се съвсем неочаквано. Учени и философи опитвали да разгадаят тяхната тайна. Диоген и Анаксагор твърдели, че са „скупчени планети, които изпускат пламък". Епикур смятал „опашатите звезди" за небесни тела, които по неизвестни причини започват да се движат, спускат се към Земята и стават видими. Аристотел бил на друго мнение – че са огнени образувания във високите части на атмосферата, защото иначе би бил нарушен строгият порядък във Вселената.
Хората масово вярвали, че кометите оказват силно влияние върху техния живот – предимно негативно. Съществувала цяла „наука" – кометомантия. Аристотел свързва голямата комета от 373-372 г. пр.Хр. със силното земетресение в Ахайе. Войни, чума и суши също са приписвани на „опашатите звезди".

Приближилата се през 451 г. Халеева комета е обвинена за опустошителните набези на хуните. Византийският писател Прокопий Кесарийски свързва появата на комета знамение през 539 г. с мощно българско навлизане в империята, при което са отведени над 120 000 пленници. През 1456 г. Халеевата комета засилила ужаса на европейците от турско нашествие – извитата й опашка им приличала на ятаган.

Императорът на ацтеките Монтесума наказал със смърт придворните звездобройци - те не само не предсказали появата на комета през 1519 г., но и не могли да я разтълкуват убедително. През същата година Кортес завладява Мексико, а Монтесума е убит.

Кралят на Португалия Алфонс VI се опитал да прогони с изстрели ярката комета от 1664 г. Луи XIV реагирал по-разумно - събрал всички известни астрономи, за да обсъдят събитието. Това се оказва и първият международен астрономически конгрес.

През 1682 г. Халеевата комета отново била нарочена за носителка на бедствия. Папа Инокентий XI я проклел и наредил да бият всички камбани, за да я прогонят. Интересно е, че този път тя подплашила и турците – те видели в небесното знамение християнски кръст и причина за провала на нашествието им в Западна Европа.

Тази паника не изчезнала дори в доста по-ново време. Страхът от завръщането на Халеевата комета през 1910 г. бил повсеместен – астрономите открили отровния газ цианид в огромната й опашка, а Земята трябвало да премине точно през нея. Паника е имало и в България, въпреки че астрономите опитвали да успокоят народа. В очакване на края много хора се отдали на живот, бирата в София и Пловдив свършила.

Веществото в кометните опашки е много разредено, ненапразно ги наричат „видимото нищо". Затова никакво отравяне не е имало, но страхът взел поне две жертви - френски вестник от онова време съобщава, че притеснена майка се хвърлила в кладенец с бебето си.

При последното си преминаване край Слънцето през 1986 г. Халеевата комета не беше ярка и страшна. Багряна бе щастлива да я види за втори път през живота си. Когато успя да я зърне през малкото телескопче на някогашната Благоевска обсерватория, тя промълви: „Такава мъничка, такава слабичка..."

Въпреки хилядолетните наблюдения оставало неясно дори дали кометите са космически, или атмосферни образувания. Първият пробив е през 1585 г., когато се появява не особено ярка „опашата звезда". Тихо Брахе организира едновременни наблюдения от отдалечени точки и става ясно, че тя се проектира на едно и също място. Така се доказва, че кометите са далечни обекти.

РАЗБУЛВАНЕ
НА ТАЙНИТЕ



Законите за движението им обаче остават загадка още век, докато с проблема не се заема Едмънд Халей от Гринуич. С помощта на Касини, директор на Парижката обсерватория, той събира информация за кометите от 1337 до 1680 г. Обръща се за помощ и към Исак Нютон, който му обяснява, че кометите се движат около Слънцето или по силно сплеснати елипси, или по параболи. Халей обработва събраните наблюдения и забелязва, че 3 от 24-те описани комети - през 1531, 1607 и 1682 г., имат подобни орбити (последната е наблюдавана лично от него). Заключението му е, че става дума за една и съща комета, която се връща към Слънцето през 75-76 години – следователно трябва да се появи отново през 1758 г.

Халей и Нютон не доживяват да видят правилността на това предсказание. В края на 1758 г. обаче кометата действително е забелязана - блестящо потвърждение на закона за всемирното привличане. В началото на XIХ в. астрономите я наричат Халеева - така възниква традицията опашатите гостенки да носят имената на своите откриватели. Тя се спазва и досега, но се използват и други означения. Временните съдържат съответната година и някоя буква от английската азбука – а за първата забелязана комета, b за втората и т.н. Постоянни означения получават по-късно в зависимост от реда, по който са преминали през перихелия си – 1980 I, 1980 II и т.н. Пред името на периодичните се прибавя и буквата Р. Ако периодът е по-малък от 200 години, те се наричат късопериодични. Пред годината на откриването може да се запише и друга буква за поясняване – С за непериодична, D за разрушена, Х за комета с неизвестна орбита.

След годината на откриването се поставя главна английска буква от A до Y (с изключение на I). Тези букви са 24 – по две за всеки месец. Така всяка от тях показва не само месеца, но и дали кометата е била забелязана през първата, или втората му половина. Чак след това се записва поредният номер. По тази нова система означението на кометата Хякутаке, открита на 31 януари 1996 г., е C/1996 B2.

Днес е известно, че кометните орбити могат да се различават значително от тези на планетите. Повечето са параболични или хиперболични, т.е. небесните скитници едва ли ще се върнат във вътрешната част на Слънчевата система.

ПЛЕННИЦИ

При преминаване в близост до някоя планета пътищата на кометите са подложени на големи гравитационни смущения поради сравнително малката им маса. Възможно е да бъдат изхвърлени от Слънчевата система или „пленени". Така Сатурн се е сдобил със „семейство" от 12 комети около себе си, а Юпитер – с 90.



Халеевата комета, заснета от космическия апарат „Джото"

Постепенно започнало да се изяснява и какво всъщност са кометите. Фьодор Бредихин през 1877 г. прави класификация на кометните опашки, като ги разделя на три типа. Първите са тънки, прави и дълги, насочени в противоположна на Слънцето посока. Тези от втори тип са широки и леко извити в посока, обратна на движението. Третите са къси, насочени почти обратно на орбиталното движение. После добавя четвърти тип – аномални опашки, насочени към Слънцето.

Дължината на опашките може да достигне стотици милиони километри. Те обаче се развиват само близо до Слънцето. Затова кометите обикновено се наблюдават ниско над хоризонта преди изгрева или скоро след залеза му.

През 1864 г. италианският астроном Джовани Донати пръв получава спектър на кометна опашка и открива в нея въглерод. По-късно са регистрирани много органични и неорганични вещества, метали и йони. Днес е известно, че опашките от първи...

Още от Интересно

Защо не трябва да подминавате с лека ръка болките в гърба?

Осъзнайте колко всъщност седите Много хора пренебрегват съветите относно заседналия начин на живот, защото просто не осъзнават колко много седят. ...

Кой е твоят скъпоценен камък според месеца на раждане?

Скъпоценните камъни са парченца минерални кристали, познати на света от древността. И до днес се вярва, че те са носител на силна енергия и са предпо...

Дневен хороскоп за петък, 28 април 2017г.

Можете да следите дневния си хороскоп на страницата на Jenite.bg във Facebook! Овен Актуализирайте целите си, защото голяма част от списъка ви с желан...

Джесика Алба - едно талантливо момиче с империя за милиони

Актрисата Джесика Алба е родена на 28 април 1981 година в Помона, щата Калифорния, САЩ. Една от най-чаровните звезди в Холивуд обаче не разч...

Мързелив щрудел с ябълки

Необходими продукти: 1 ч.ч. брашно тип 500 1 ч.ч. захар 1 ч.ч. грис 1 кг ябълки 1 ч.ч. олио 1 пак. бакпулвер 30 г краве масло 1/2 пак. кане...

Анджелина Джоли осиновява седмо дете

Изглежда 53-годишният Брад Пит го очаква още една, предполагаме не особено приятна, изненада – Анджелина Джоли ще има седмо дете. След като с...

Няма да повярвате как е изглеждала тази заслепителна мадама като малка

И не говорим, че е била грозна като по-малка. Не бихме ви занимавали с подобни неща. Тази прелестна красавица на име Марияна Сфакианакис, по която дор...

Секссимволът на българското кино - Владо Карамазов на 38!

Днес един от най-обичаните български филмови и театрални актьори навършва 38 години! Владимир Карамазов е роден на 27 април 1979 г. в ...

14 вдъхновяващи писателки, чиито книги трябва да четем – Част 1

Виджиния Улф Започнете с "Вълните". Писането на Улф е наистина самобитно и крайно характерно, не е лъжица за всяка уста. Ако искате да се...

Красота в кибритена кутийка (илюстрации + бонус: stop motion анимацията Deep Blue Sea, a Love Story)

Обичате красотата, дори и в малки дози? Такава щедро ни подарява илюстраторката Mai Ly Degnan. Нейният творчески свят е голям и всеобхватен – о...