Просто повярвай и ще стане - не е трудно!

Здравейте, драги приятели. Аз съм момче на 19 години преди няколко месеца същата година не знаех какво да правя, накъде да поема и какво ще стане с живота ми. Тайничко се надявах, че нещо от само себе си ще се случи за да ми потръгнат нещата и да започнат да ми се случват хубави неща лека полека, но това нямаше как да стане ако си бях останал на в малкото си селце в което съм живял от малък-просто тук няма никакво развитие и освен да се превърна в превъртял млад човек или просто наркоман нямаше много други варианти.

Реших, че ще продължа да уча. Първо бях навит да уча Психология, но след като разбрах че трябва да държа някакви изпити за които нямам никакво време да се подготвя се отказах и записах Българска филология, в която влезнах с оценката от матурата и от там започна приказката.

Лятото се чудех какво да правя, пък така и така вече се бях записал в Пловдив да уча един ден бяхме на кафе с четирима приятели от стария клас и си поговорихме. И те не бяхме на по различно положение от моето, никой не знаеше какво да прави с живота си . 1 приятел предложи да поразгледаме квартири в Пловдив и да се установим там 4-мата. Разгледахме няколко квартири и набързо избрахме нашата. С парите от бала, които бях събрал, си платих първия и втория наем, в началото родителите ми дори не знаеха че ще се местя, трудно щяха да одобрят това решение защото баща ми беше категоричен че нямаше да се справя-съответно нямаше да ми позволи, а майки ми винаги ми даваше надежда, но не исках да ги тревожа излишно.

Сега като се замисля беше глупаво, че не им казах, но от друга страна се радвам.
Установихме се с приятелите и вече 4 месеца си живеем супер в големия град. Разбира се без родителите си, нямаше как да стане това, те много ни помогнаха в началото и вече ние като големи млади хора започнахме лека полека да се оправяме сами, намериха си работа 2 момчета от квартирата, другият учи редовно и за сега техните му помагат, а аз ще почвам скоро в един магазин. Много важно беше спонтанното решение което взехме, важно беше и че си повярвахме, иначе нищо нямаше да стане. Емоциите които изживяваме са прекрасни, толкова е хубаво да живееш сам, отделен от вашите с приятелите, хората които ти допадат и знаеш че няма да те оставят до последно.

Да приключа на тази тема, следва университета. Имах малко здравословни проблеми и отидох на 5-я ден от лекциите всички вече се бяха запознали и когато аз отидох ме гледаха много странно, беше ми и много неудобно, но какво да се прави. Пълно беше с момичета в курса ми, това ме радваше, сякаш бях попаднал в рая в сравнение с гимназията там бяхме мъжки клас от 25 момчета, а в моя курс имаше 68 момичета и само 7 момчета.

Първо си мислех че ще съм като черната овца на курса, щото се срамувах и да се запозная в началото, но постепенно се запознах с колегите, хареса ме, оказаха се много добри хора. Отделихме се една групичка от около 13 човека които постоянно си помагаме и на лекции и на изпити, въобще за всичко. Прекарваме доста време из града когато сме там и си живеем супер щастливо. Всеки е готов да помогне на другия с каквото може, много съм щастлив, че попаднах в такава среда, не съм и вярвал, че аз, момчето от обикновено селце в не много заможно българско семейство, ще може да бъде някакъв фактор в големия град, мислех си че ще изкарам 1 месец там и ще се върна по отчаян от всякога у дома.

Но явно дошло времето да ми се случват и хубави неща. Не искам да си спомням много за първите 10 години от живота ми, прекарах доста от тези години по болници, правиха ми доста операции, радвам се че бях малък, та повечето вече са ми мътни и ги не помня, но все пак това остави трайна следа на мен, дори и сега не всичко е розово, но вярвах, че ще дойдат такива дни в които макар и лошите неща, ще дойде нещо хубаво. Сега се връщам от време на време на село да видя родителите си и приятелите си, не мога просто така да остана там и да не се сещам за хората с които съм израснал, харесва ми да съм си у дома, но се радвам, че има и едно голямо, хубаво разнообразие .

Знам, че и за напред не всичко ще е розово, но вече имам някаква изградена психика и за повечето неща ми е все тая, не ги мисля толкова, не се притеснявам излишно и това е един вид ключът към успеха. Радвам се, че след като завърших отново имам цели, имам амбиции и имам за какво да се боря. В големия град има много повече мес...

Още от Живот

Коледна магия

Наближаващите празници ни карат да се чувстваме вълшебно. Любовта сякаш е край нас, а мигащите светлинки на украсите не спират да ни усмихват. Някои о...

Хороскопът ви за 3 декември

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Хороскопът ви за 27 ноември

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Хороскопът ви за 28 ноември

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Коледна магия ( видео)

Коледната нощ събира всички ни край трапезата. Ухание на канелени сладки, топла напитка и снежинки за разкош. Пред дома ни в снега има пътека от стъпк...

Приятелство между 3-годишен и куче трогна интернет

Тригодишният Бъди от Портланд, щата Орегон и неговото куче Риган придобиха голяма популярност в Instagram. За приятелството между мъника и четирин...

Цитати на Джордж Клуни за любимата му Амал

Те са сред най-обсъжданите холивудски двойки. Красиви, известни и успели. Вечният ерген Джордж Клуни бе пленен от една наистина забележителна жена. За...

6 съвета за по-безболезнено връщане на работа, след почивка

Винаги е натоварващо, когато се върнеш в офиса след дълга почивка. И-мейла изглежда все едно нещо е експлодирало в него, а списъкът със задачи е безкр...

Седмичният ви хороскоп

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Мисъл на деня от Зигмунд Фройд

„Въпреки моите 30-годишни изследвания на женската душа, не бях способен да отговоря на въпроса, на който никой още не е отговорил: „Какво иска една же...