Чувствам се сама. Или по-скоро самотна

Здравейте отново,

Преди време написах история за себе си и за животът ми в чужбина. Минаха няколко месеца. Вече навърших 15, но почти нищо не се е променило. В предишната си история писах за това как аз и семейството ми се преместихме в Германия и за това, как мразя това място.

Днес имах час по Английски. Едва ли някой се интересува от часовете на една тийнейджърка, но не става въпрос за самия час, а за това, което се промени в него. Имахме тема за хората имигрирали от Европа в Америка. Ставаше въпрос за това, как хората оставят всичко, за да започнат нов живот на по-добро място. Незнайно защо вдигнах ръка и разказах за това, колко ми беше трудно на мен в началото и как започнахме от нулата. След това, обаче, сякаш нещо се промени.

Имах чувството, че всички ме гледаха по различен начин. Че за първи път научават, че съм българка. Не беше така, но се чувствах все едно съм единствената, която спира този клас от това да бъде клас само на немски деца.

По-късно същия ден трябваше да се прибера с по-късен автобус и реших да прекарам свободното си време на топло в кафенето на същата улица.

Пиех чай, слушах музика и гледах през тъжния прозорец към почти празния път, докато кръвообращението в левия ми крак, кръстосан върху другия, спираше. Музиката ми напомняше за дома. А да гледам през прозореца - на тихите зимни следобеди, които прекарвах в истинския си дом. В България. Ако не преди, то в този момент, в който очите ми се напълниха със сълзи, осъзнах, че животът ми наистина се е променил.

Слънцето никога нямаше да ме огрее по същия начин, както когато се събуждах в летните утрини и излизах да се порадвам на лъчите му. Никога вече нямаше да се порадвам на танцуващите снежинки през зимата и да ме топли това, че съм с близките си. Сега към този студ изпитвам само омраза. Когато прониже нежната ми кожа, докато чакам на спирката, вече не усещам желание да се прибера, за да може денят да свърши и да започне новият.

Усещам желание единствено да си отида вкъщи и да остана там, докато не дойде време да се махна от тук. Чувствам се сама. Или по-скоро самотна. Никой не разбира какво е. Всички мислят, че щом научих езика и вече имам по-добри оценки и приятели, всичко е наред. Не е! С всеки изминал ден аз усещам как се отдалечавам от дома си и от същността си. И това е проблемът. Аз искам да си остана каквато съм. Не искам да съм като другите. Те разчитат на родителите си да получат, каквото поискат. Единствената трудност, през която е трябвало да преминат е някой тест по математика.

Много пъти съм си представяла как съм при някой терапевт. Какво щи ми каже той? Да продължа напред? А ако не искам? Има част от мен, която винаги ще се надява тези 2 години да са били просто сън и да се събудя всеки момент. Да, животът ми не винаги беше лесен, но ме направи такава, каквато съм днес. Аз се гордея с това което съм.

Но защо трябва ние българите, да емигрираме и да ни дебне страх, че няма да ни приемат, защото идваме от (икономически) бедна държава? Страна, в която престъпления се случват всеки ден. Защо се разпадна страната ни? И защо изобщо трябва да я напускаме? Аз стигнах до едно заключение. Дали е вярно или не - не знам. Мисля, че ако Левски или Ботев знаеха в какво ще се превърне държавата, за която те са дали живота си, щяха просто да си стоят вкъщи при семейството и да изживеят остатъка от дните си с него.

Не знам дали тази или предишната ми история са грабнали вниманието ви, но истината е, че чрез тях аз се почувствах по-добре. Бях откровена с "белия лист" и се освободих. Или поне до следващия път в който се натъжа, но се надявам той да не е скоро.
Както и да е, единственото, което мога да ви посъветвам, (ако изобщо решите да следвате съвета на една 15-годишна), независимо дали сте още в България или тъгувате по родината в чужбина. Не се предавайте! Българското във вас ще победи!

Още от Живот

Будапеща, обвита в мъгла (галерия)

Будапеща е една от най-красивите европейски столици. Тук живеят около 2 милиона души. Името на града е съчетание от имената „Буда“ и &bdqu...

Хороскопът ви за 12 февруари

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Илияна Илиева за ролята на родителите в Американския колеж

Доброто взаимодействие между родители, учители и ученици в системата на средното образование е изключително важно. Когато тези свързани общности работ...

Анджела Недялкова прикова погледите с къса рокля на Берлинале

За първи път българската актриса Анджела Недялкова се появи в компанията на режисьора Дани Бойл, звездата Юън Макгрегър и останалите от екипа на &...

А тя е била мъж!

Трансджендър модел за първи път застана на корицата на френското издание на Vogue, съобщава BBC. Това е бразилската манекенка Валентина Сампайо, к...

20 цитата на Тони Робинс, които ще променят живота ви

Кое е това, което ви мотивира всеки ден, което ви вдъхновява, дава ви сили в трудни моменти? Имате ли любима фраза или цитат? Днес в рубриката ни &bdq...

4 въпроса, които помагат да разкрием страстта в живота си

Какво искам да правя с живота си? Това е въпрос, който може би всеки от нас си задава в даден момент от битието. За някои отговорът се оказва лесе...

Какво е детето зодия Дева?

Те са разсъдливи, активни и бързо се учат. Какво не знаете за малките представители на зодия Дева и защо са толкова очарователни... Децата, родени под...

Хороскопът ви за 19 февруари

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Седмичен хороскоп за 13-19 февруари 2017

Предстои една спокойна седмица. Въпреки това е добре да внимаваме в делата, комуникацията и с финансите. Повече вижте в седмичния ни хороскоп. Овен К...