Чувствам се сама. Или по-скоро самотна

Здравейте отново,

Преди време написах история за себе си и за животът ми в чужбина. Минаха няколко месеца. Вече навърших 15, но почти нищо не се е променило. В предишната си история писах за това как аз и семейството ми се преместихме в Германия и за това, как мразя това място.

Днес имах час по Английски. Едва ли някой се интересува от часовете на една тийнейджърка, но не става въпрос за самия час, а за това, което се промени в него. Имахме тема за хората имигрирали от Европа в Америка. Ставаше въпрос за това, как хората оставят всичко, за да започнат нов живот на по-добро място. Незнайно защо вдигнах ръка и разказах за това, колко ми беше трудно на мен в началото и как започнахме от нулата. След това, обаче, сякаш нещо се промени.

Имах чувството, че всички ме гледаха по различен начин. Че за първи път научават, че съм българка. Не беше така, но се чувствах все едно съм единствената, която спира този клас от това да бъде клас само на немски деца.

По-късно същия ден трябваше да се прибера с по-късен автобус и реших да прекарам свободното си време на топло в кафенето на същата улица.

Пиех чай, слушах музика и гледах през тъжния прозорец към почти празния път, докато кръвообращението в левия ми крак, кръстосан върху другия, спираше. Музиката ми напомняше за дома. А да гледам през прозореца - на тихите зимни следобеди, които прекарвах в истинския си дом. В България. Ако не преди, то в този момент, в който очите ми се напълниха със сълзи, осъзнах, че животът ми наистина се е променил.

Слънцето никога нямаше да ме огрее по същия начин, както когато се събуждах в летните утрини и излизах да се порадвам на лъчите му. Никога вече нямаше да се порадвам на танцуващите снежинки през зимата и да ме топли това, че съм с близките си. Сега към този студ изпитвам само омраза. Когато прониже нежната ми кожа, докато чакам на спирката, вече не усещам желание да се прибера, за да може денят да свърши и да започне новият.

Усещам желание единствено да си отида вкъщи и да остана там, докато не дойде време да се махна от тук. Чувствам се сама. Или по-скоро самотна. Никой не разбира какво е. Всички мислят, че щом научих езика и вече имам по-добри оценки и приятели, всичко е наред. Не е! С всеки изминал ден аз усещам как се отдалечавам от дома си и от същността си. И това е проблемът. Аз искам да си остана каквато съм. Не искам да съм като другите. Те разчитат на родителите си да получат, каквото поискат. Единствената трудност, през която е трябвало да преминат е някой тест по математика.

Много пъти съм си представяла как съм при някой терапевт. Какво щи ми каже той? Да продължа напред? А ако не искам? Има част от мен, която винаги ще се надява тези 2 години да са били просто сън и да се събудя всеки момент. Да, животът ми не винаги беше лесен, но ме направи такава, каквато съм днес. Аз се гордея с това което съм.

Но защо трябва ние българите, да емигрираме и да ни дебне страх, че няма да ни приемат, защото идваме от (икономически) бедна държава? Страна, в която престъпления се случват всеки ден. Защо се разпадна страната ни? И защо изобщо трябва да я напускаме? Аз стигнах до едно заключение. Дали е вярно или не - не знам. Мисля, че ако Левски или Ботев знаеха в какво ще се превърне държавата, за която те са дали живота си, щяха просто да си стоят вкъщи при семейството и да изживеят остатъка от дните си с него.

Не знам дали тази или предишната ми история са грабнали вниманието ви, но истината е, че чрез тях аз се почувствах по-добре. Бях откровена с "белия лист" и се освободих. Или поне до следващия път в който се натъжа, но се надявам той да не е скоро.
Както и да е, единственото, което мога да ви посъветвам, (ако изобщо решите да следвате съвета на една 15-годишна), независимо дали сте още в България или тъгувате по родината в чужбина. Не се предавайте! Българското във вас ще победи!

Още от Живот

Цитати на Пол Нюман, с които да започнете седмицата

Пол Нюман – актьор, автомобилен състезател, филантроп, пионер в производството на органик храните, романтик и една от най-интересните личности н...

6 начина да изкарате 50 лева за един ден

Ако имате нужда от пари, но не работите на трудов договор (може би сте студент), измислете начин да си докарате някой лев по сравнително лесен, бъ...

Скандал и дързост в черно и бяло

Колкото и да се радваме на всякакви разнообразни вдъхновения в кампаниите, трябва да признаем едно – провокацията ни действа. Още по темата ...

Васко Василев и Ара Маликян: Бяхме бедни, но щастливи!

„Бяхме бедни, но щастливи!“ – това си припомниха Васко Василев и Ара Маликян за студентските си години, когато двамата световноизвес...

Хороскопът ви за 22 януари

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Седмичен хороскоп за 16 - 22 януари

Очаква ни една интересна и динамична седмица. Вижте какво показва звездната карта.  Овен Ще се наложи да избирате между емоции и задължения. Колк...

Първият танц на Доналд и Мелания Тръмп като президентско семейство

Доналд Тръмп даде тържествена клетва в Капитолия, Вашингтон и официално встъпи длъжност като 45-ият президент на САЩ. Първата му реч като президент и ...

Киото – древната столица на Япония

Зимата е спуснала своята бяла завеса във всяко кътче на Земята, в което по това време на годината се очаква да вали сняг. Тих и сгушен в снежна премян...

Причини да сте неуспешни

Когато чуем историята на някоя успешна личност, винаги се питаме за тайните на успеха. Дори и най-успешните хора са имали провали, редица при това. Въ...

Хороскопът ви за 18 януари

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...