"Перестройчиците нямаха общ език с индустриалната интелигенция"

Според инж. Иван Пехливанов още през 80-те индустриалците са били естественият екип, годен да поведе България по правилен път през сложните процеси на промяната. Ето няколко негови съвета, вслушването в които можеше да направи прехода ни по-различен

"Разправата с българския индустриален интелект" - под това заглавие инж. Иван Пехливанов публикува през 2007 г. във в. "Нова зора" обширен анализ, който откриваме на различни места в Мрежата под заглавие "Всеки трябва да види (знае)! България - родината, която загубихме".

В годините на социализма авторът е бил зам.-министър на машиностроенето, депутат и член на ЦК на БКП, председател на ЦКС и Българската индустриална стопанска асоциация (БИСА), а през 2005 г. издава мемоарната си книга "Свидетел на историята".

Прегледайте списъка на българските експерти в екипа на г-дата Ран и Ът - и в него няма да срещнете нито едно име, утвърдено през дългогодишния процес на индустриалното съзидание.

Перестройчиците наложиха неслучайно това разединение:

Те нямаха общ език с индустриалната интелигенция. Строгите условия на материалното производство и прецизността на точните науки изискват от индустриалния интелектуалец взискателност, самодисциплина, обективност, самостоятелност, категоричност, бързи реакции, недопускане на низкопоклонство и най-вече вътрешна чистота. Хора с такива качества щяха да пречат на перестройчиците да осъществяват поръченията си.

Тези различия имаха стратегически характер - целта на "перестройката", прикрита зад мъгляви декларации, беше ликвидацията на българската промишленост. Индустриалните интелектуалци нямаха място в такъв процес!

Неизмерима е загубата на България от това разединение!

Българските индустриалци бяха естественият екип, годен да поведе по правилен път Родината ни през сложните процеси на промяната.

Само те можеха да дадат верни съвети! Ето някои от тях:

* Пазете и развивайте индустрията! Тя крепи държавата! Защото:

Дава 80% от обществения продукт.

Създава работа на 2,2 млн. българи.

Осигурява финансово здравеопазването, образованието, културата, пенсиите на старите хора.
Тя е средата, в която се създава и развива индустриалният интелект, а той е абсолютно нужен в XXI век.

Към 80-те години Турция, Гърция и Португалия бяха изоставащи страни. За 25 години постигнаха неимоверно развитие благодарение на бързото си индустриализиране. Ако индустрията е ненужна и вредна, първи от нея щяха да се откажат богатите нации!

Ако някой ви съветва да я ликвидирате, не му вярвайте! Той мисли за личния си, а не за нашия интерес!

* Всяка индустриална форма - държавна, частна, кооперативна - има своето естествено място! Осигурете го! Защото:

Няма в света държава с едностранно развита собственост.

Ако това беше добре, първи щяха да го възприемат богатите нации.

Страна без държавно участие в собствеността на стратегическите отрасли лесно ще загуби независимостта си.

Огромната държавна индустрия беше национално богатство, което никой нямаше право да разпилява потайно.

За нейното създаване бе направен и външен дълг от 9,2 млрд. долара. Първото задължение беше именно неговото погасяване. Нямахме право да го оставим за бъдните поколения!

Задачата не беше сложна. Само от продажбата на внесеното и още немонтирано оборудване можеха да постъпят над 1 млрд. долара. Приватизацията на 50-60 добри завода от реномирани чужди фирми можеше да покрие останалия дълг. Това не стана!

Немонтираното оборудване още отлежава в сандъците, или се даде за скрап. Заводите рухнаха и се разпродават на безценица.

Другото задължение беше да се формират стабилни здравни, осигурително-пенсионни и просветни фондове, които да гарантират поносим преход. Това също не беше трудно - средствата от приватизацията на още 80-100 завода стигаха за създаване на силна финансова основа на тези фондове.

През периода 1960-1989 г. Министерството на външните работи бе изградило нужни и ненужни големи сгради за посолства, посланически резиденции, търговски представителства, хотели и жилищни блокове в близо 100 световни столици. Реалната стойност на тези сгради с терените към 1990 г. надхвърляше 3 млрд. долара. Продажбата на част от тях също можеше да осигури средства за новите фондове.

Знае ли се обаче как, на кого и за колко бе продаден хотелът в центъра на Берлин? А такива хотели имахме във Виена и в Москва. Пак в Москва, където днес имотите може би са най-скъпите в света, е и изложбено-търговският ни център, най-големият на чужда страна в Русия. Какво ли стана с него?

В индустрията имаше скъпи машини. Още в 1990 г. експертни групи трябваше да ги огледат, ненужните да се рециклират и да се продадат на добри цени. Много машиностроителни заводи можеха да извъшат това вместо да се разрушават. Поне 1 млрд. долара щяха да постъпят от такава операция, но техниката беше разпиляна или замина за жълти стотинки към Турция и Гърция.

1990 г. завари в заводите и особено в новостроящите се обекти огромно количество метали, строителна и транспортна механизация. Само в АЕЦ "Белене" те надхвърляха 500 млн. долара. Никой не се погрижи за опазването и за ефективната им продажба.

В приватизационните договори има клаузи за анулирането им при нарушения от страна на приватизаторите. Могат ли управляващите да съобщят поне един такъв случай на анулиран договор? Защо се крие, че в Чехия досега са анулирани 254 приватизационни договора?

* Не се втурвайте в 100-процентова приватизация! Защото:

Такова чудо не е осъществявано от никоя друга страна!

Опорните страни на САЩ - Турция, Израел, Южна Корея, Чили, са с най-голям дял държавна собственост. Тях никой не ги притиска за бърза и 100% приватизация.

Ричард Ран и Роналд Ът, предложили с "програмата си" да разпродадем за две години цялата си държавна собственост, като започнем от стратегическите мощнос...

Още от Интересно

Домашна торта с капка бренди

Необходими продукти: за блатовете: 220 г захар 20 г царевично нишесте 10 г бурбонска ванилова захар 5 белтъка 2 с. л. лимонов сок за крема: 400 г кра...

Любимата жена на Ди Каприо захвърли сутиена

За Нина Агдал ключът към по-щастлив и пълноценен живот е доста лесен и се крие в едно самоналожено правило – всеки ден тя опитва нещо ново, незави...

1 нещо, което прави жените неустоими

Всеки мъж обича да се закача с жените, но кое е нещото, което го кара да иска повече? След като обсъдих темата с няколко предствители на мъжкия пол, с...

Изабела Шопова: Единствените пречки по пътя към мечтите ни са тези вътре в нас

Всичко е въпрос на време и създаване на подходящия момент – не чакане, а създаване, смята покорителката на АнтарктидаОще с първите страници на н...

В неделя е Сирни заговезни - искаме прошка и блажим за последно преди Великия пост

Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като "неделя на всеопрощението". На този ден се четат Христовите думи: "Ак...

Седмичен хороскоп 27 февруари - 5 март: не се въвличайте в кризисни ситуации

И тази седмица няма да пропуснем да споделим с вас новия ни седмичен хороскоп, който знаем, че следите с интерес и очаквате в утрото на всеки понеделн...

Писмото на една необвързана жена до всички момичета, които не желаят да се омъжват!

Прочетохме това писмо в американския сайт truthinsideofyou.org. Създадено от жена, на която ѝ е писнало да бъде омаловажавана заради това, че на ...

Откровено за любовния хороскоп в астрологията: синастрията

Имаме съвпад на Слънце и Луна, неговият Марс и моята Венера са в тригон. Синастрята ни е фантастична, класика в жанра, като по учебник! Защо тогава не...

5-те принципа в живота на всяка зодия

"Не отлагай за утре това, което можеш да свършиш вдругиден!" "Романтиката е за посредствените хора." ...

Прошката – мъдрост, коронована с Любов

Днес е Сирни заговезни – последният ден преди най-продължителния пост в годината – Великденския. Неделята, известна още като Прощална. ...