Ръце, които помнят да прегръщат

Как се слагат в ред разхвърляните спомени на съзнанието? Опасяваме се да се докоснем дори до един от тях, за да не се срутят всичките. Страхуваме се да не ни отнесат като лавина от хора, места и неща. Неща, които или нарочно сме опитали да забравим, или без които не можем да продължим напред. Сложили ръце на кръста, просто се взираме във въображаемите чекмеджета, от които преливат имена и дати. "Здрасти!", казват ни, "Помниш ли ни?", питат ни.

И ако ние мълчим, то не е от заплахата, че миналото може да ни отнесе обратно към себе си, а от възможността отново да ни харесат обстоятелства, за които сега говорим уверено от висотата на придобития опит.

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



ЗА ВСИЧКО Е ВИНОВНА МАЙКАТА



КОЙ ПЕЧЕЛИ КНИГА С АВТОГРАФ?



ГОЛЯМА НАГРАДА ЗА КОЛЕГИТЕ НИ ОТ VESTI.BG



СПЕЧЕЛИ КНИГА С АВТОГРАФ ОТ ДЖОАН РОУЛИНГ

Мълчанието претегля прецизно ситуациите, които сме преживели. Учим се от грешките, които сме допуснали, а за такова познаниетишината е най-подходяща.

Пътят напред винаги е постлан с добри намерения.

От старите хора знам, че с времето спомените стават все по-ясни. Това е част от магията на живота. Затваряш очи и си спомняш неща, свързани с детството, с първата целувка, с първото предателство. Неща, които си мислил, че си заключил завинаги от самия себе си, понеже си бил убеден, че е важно само онова, което ти предстои.

Някъде, сред разхвърляните спомени, винаги остава един мост, под който двама души са се целували. Река, която в детските ни очи е изглеждала твърде голяма. Поляна, която още ухае на люляк. Слънце, което прозира през копринен шал. Там някъде са и любовните бележки, които сме разменяли в голямото междучасие.

Отрязан кичур от коса с обещание за вечност.

Снимка: Thinkstock

Оказва се, че сега аз мога да си спомня почти всичко. Почти мога да доловя присъствието. Лицето е неясно, но го има, защото някога е докосвало моето. Разбирам, че всъщност не е възможно трепетът да си отиде, защото нежността и радостта са съществували.

Осъзнаването на миналото е състояние на безтегловност, напук на гравитацията, която ни държи здраво на земята.

Като по-млади вярваме, че вероятностите са единственото сигурно убежище в този свят, защото те не налагат да упражняваме правото си на избор. Като по-възрастни разбираме, че съдбата е оправдание за решенията, които сме взели. Затова понякога е така уморително.

Когато искаш да се махнеш, завръщането е най-сигурният начин да намериш пътя към себе си. Напускането на места и хора е илюзия, че владееш ситуацията. Животът не може да бъде управляван. Животът е единственото нещо, което е извън нашия контрол. Именно това провокира в нас представата, че другаде ще бъде различно, че бъдещето ще е по-добро.

"Здрасти! Помниш ли ни?"

Снимка: Thinkstock

Да, помня и това е прекрасно. Сега "завинаги" е дума, която осмисля цялото ми съществуване в минало, което ми дава възможност за бъдеще. Защото някъде там, сред лавината от хора, места и неща още има мост, под който се целуват влюбени юноши. Защото има ръце, които не могат да бъдат забравени. Тези ръце ни прегръщат и в момента. Тези ръце никога няма да забравят как се прегръща.

Още от Интересно

Любовният хороскоп за днес - 15 януари

Днес наблюдаваме Луна в Дева, затова и денят ще е спокоен и продуктивен в професионален и личен план. Днес ще сме по-разсъдливи и рационални по отноше...

Панирани яйца по индийски

Необходими продукти: 6 сварени яйца (за 6 минути) 100 г оризово брашно (+ за овалване) 100 г брашно от нахут 1 сурово яйце 20 г корен джинджифил 2 ски...

8 илюстрации за кафето, които “усмихват” деня ни

Съветваме ви да си направите кафе. Голямо кафе. Ароматно. Както го обичате – с мляко или без, със щипка канела или чисто. Защото когато д...

Легендарните 'Бийтълс' - учебник по музика за поколения творци

На 16 януари светът отбелязва световния ден на една от най-влиятелните групи в историята на поп музиката – "Бийтълс". Датата е "з...

Защото понякога си тръгваш, макар и да обичаш...

Раздялата е приемана за нещо много лошо. Свързвана е с разбити сърца, истерични сълзи, месец лошо настроение (или липса на такова.) Но всъщност раздял...

Притча: Смисълът на живота определя посоката

Каква е разликата между резултатите и пътя, по който сме минали?  И защо понякога никой не вижда колко труд сме вложили в нещо, а само какви нед...

Ситуациите, които са много по-смущаващи, отколкото е необходимо

Знаете ситуацията и почти със сигурност ви се е случвала поне веднъж. В магазина сте. Срещате ваш познат. Спирате и поздравявате. Може дори да говорит...

Спечели двоен билет за „Тартюф“

Включи се в играта на Jenite.bg и Театър "Българска армия". Заведи любим човек на театър и започни годината с изкуство! Отговори на нашия въ...

Да поседнем преди път...

Да се събереш с някого обикновено е по-лесното решение, независимо от това колко приказки са изговорени и колко книги са изписани за това как да привл...

Ексклузивно! Показанията на Ким Кардашиян мигове след обира

"Аз бях чисто гола, по хавлия, а те ме завързаха с кабели и скоч и ме бутнаха във ваната",разказва звездата...