Ефектът на дъгата

- Сънувах едно момиче. Момичето-мечта! Беше всичко онова, което може като че ли да те споходи само в съня. Мечтаеше с моите очи, стремеше се да се цели толкова високо, че собствените ми мечти оставаха под облаците на нейните. Усмихваше се толкова нежно, че всеки път като я погледнех, не виждах света около себе си и забравях да напомня на сърцето си, че трябва да тупти... А после я оставих да си отиде, защото не повярвах, че е истинска и е до мен!

По-скоро подпираше бюрото, леко облегната на мишката, отколкото да върши някаква работа, пък била тя важна или не. Така минаваха дните, когато изпълнеше дневните си задачи по-рано. Отегчаваше се до безкрай, а и трябваше да стои кротко и тихо, както се казва "да симулира работен процес". Не виждаше защо да не си тръгне по-рано, след като беше направила дневната норма по-бързо от останалите. Часовете трябваше да се спазват.

Насълзените й от взиране в монитора очи пробягнаха вяло и апатично през стаята. Чуваше само собствените си мисли, изолирайки бъбривите разговори на колегите, шума на колите и радиото. Струваше й се, че главата й понякога ще се пръсне от напрежение, понякога от безразличие. Отвори сайт за търсене на работа за пореден път. Прегледа обявите и си набеляза няколко, към които да се насочи. Искаше й се да рисува, да твори, да се вдъхновява. Вместо това, обработваше документи, следеше цифри и се самозалъгваше, че работата й доставя удоволствие за момента. Удовлетворяваща, за момента, но вдъхновяваща ни най-малко.

От време на време поглеждаше през прозореца на седмия етаж и търсеше птиците. Наслаждаваше им се за няколко секунди, а после отново забиваше поглед в черно-белите листа. Беше си измайсторила кутия за кламери от тиксо, ластици и листа. Бюрото й беше нашарено с цветни картинки, листчета и настроение. Искаше й се като седне сутрин на стола да се чувства по-комфортно, по-уютно, като у дома. Рисунки, цветни самозалепващи бележки с послания и усмивки от колеги я караха да трепне леко всеки път, щом ги погледне.

През зимата се чувстваше комфортно, но сега, когато топлите слънчеви лъчи галеха разлистващите се дървета, сърцето й се стягаше. Усещаше болка и задушаване в гърдите. Не можеше и не искаше да понася насилственото стоене между четирите стени на офиса.

На излизане от работа, отпусната и вяла, леко прегърбена, тръгна към вкъщи. Пропусна да се огледа на една единствена малка квартална уличка. Тази недопустима грешка промени живота й завинаги. Щеше да я блъсне кола. Чу се свистене на спирачки, търкане на гуми в асфалта и силен клаксон. Прозорецът на стария Опел се отвори, а отвътре сърдит чичко, гладко обръснат и с прошарена коса я напсува гръмко. Лицето му беше изкривено и почервеняло. Тя се стресна, бързо се качи на тротоара. Огледа се. На три крачки от нея й се усмихваше момиче.

- Май, не ти се струва много смислено да живееш днес, а?
- По-скоро смятам, че утре ще е по-добре. - отвърна тя с лека усмивка.
- Е, дотогава дай да видим какво още можем да направим днес. Като гледам нямаш бърза работа. Хората, които бързат си личат отдалече.
- Май нямам. - замисли се тя. Не знаеше защо отговаря на непознатата. - А ти защо питаш?
- За да съм сигурна, че няма да ми откажеш. Хайде!

Тръгнаха по "Генерал Колев" към църквата "Света Петка". От там завиха надясно и се отправиха към Общината. Скоро тя осъзна, че щяха да отидат в Морската градина. Май нямаше нищо против. Н...

Още от Интересно

Сатурн управлява събота - как да запазим хармонията

Съботата е под управлението на Сатурн – планетата на кармичните изпитания. В нашето тяло Сатурн отговаря за зъбите, костите, слуха, коленете, но...

Стартира световното турне на LARA FABIAN

Преди броени дни започна световното турне на Lara Fabian CAMOUFLAGE, включващо над 40 държави. Премиерата беше дадена в Маями с много лично и......

Великите пости – време за покаяние, а не за диети

Днес се поставя началото на Великденския пост – най-дългият пост, който продължава до Възкресение. Той е и най-строгият. Според православния кал...

“Приказки от тоалетката” на Франц фон Байрос: еротични илюстрации от 19 в. повдигат балдахина на консервативните спални

“Не може да има неморалност в изкуството. Изкуството е винаги свещено” В думите  на Огюст Роден е вярвал, в не по-малка степен, Франц фон...

Будапеща – уморената дунавска красавица

На чужденците, особено на онези, идващи от добре изглеждащата Западна Европа, Будапеща често изглежда като град-случайност, чието място не е на изток....

И така, мила моя, когато започнеш да остаряваш…

И така, мила моя, когато започнеш да усещаш, че остаряваш... 1. Не поучавай никога, никого. Дори ако си сигурна, че си права. Спомни си как това те ...

Дневен хороскоп, 18 февруари, неделя

Днес по-добре не захващайте с никакви нови задачи – така ще има време да си починете и да се настроите за новата делова седмица, която ви предст...

Днес е Сирни заговезни - искаме прошка и блажим за последно преди Великия пост

Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като "неделя на всеопрощението". На този ден се четат Христовите думи: "Ак...

Какво е Прошката, ако не любов

Днес е Сирни заговезни – последният ден преди най-продължителния пост в годината – Великденския. Неделята, известна още като Прощална. ...

Каква диета да спазваме, ако не спортуваме редовно

За нас е удоволствие да ви запознаем с нашия нов автор д-р Райна Стоянова. Д-р Стоянова е нашият диетолог и специалист по здравословно хранене. Тя е&n...