Ние сме олигофрени... или уроците на една американска учителка

През първия ми ден като учителка всичко вървеше добре. Преподаването е песен, реших аз. Но тогава би звънецът за седмия час, последния за деня.
Докато вървях към стаята, чух силен трясък. Когато влязох, видях как едно момче налага друго на пода.

- Слушай, олигофрен такъв! - крещеше момчето на пода. - Хич не ми пука за сестра ти!

- Да не си я пипнал, чуваш ли? - заплашваше момчето отгоре.

Аз се изправих в целия си не особено голям ръст и ги помолих да престанат да се бият. Моментално 14 чифта очи се заковаха върху мен. Знам, че не изглеждах особено убедително. Мятайки гневни погледи едно към друго и към мен, двете момчета бавно отидоха по местата си. В този момент учителят от отсрещната класна стая подаде глава през вратата и изкрещя на учениците ми да сядат, да мълчат и да слушат какво им казвам. Останах да стоя там с усещането за пълна безпомощност.

Опитах се да преподам урока, който си бях подготвила, но насреща ми имаше същинско море от затворени лица. Когато класът си тръгна, задържах момчето, предизвикало боя. Ще го нарека Марк.

- Госпожо, не си хабете времето - отсече той. - Ние сме олигофрени! - и си излезе.

Онемяла, аз се свлякох на стола и се запитах защо въобще съм решила да ставам учителка. Нима единственото решение на този род проблеми е да се махнеш? Казах си, че ще остана една година, но след като се омъжа през лятото, ще си намеря нещо по-удовлетворително.

- Отчаяха ви, нали?

Беше колегата, който надникна в стаята ми по-рано. Аз кимнах.
- Не се ядосвайте - успокои ме той. - Преподавал съм на повечето от тях по време на лятното училище. Само 14 са и повечето въобще няма да завършат училище. Не си хабете времето с тези хлапета.
- Какво искате да кажете?
- Живеят в бараки на полето. Деца на мигриращи полски работници. Идват на училище, когато им скимне. Момчето на пода закачало сестрата на Марк, докато берели боб заедно. Днес на обяд пак се наложи да им се скарам. Ако ви създават неприятности, пратете ги при мен.

Докато си събирах нещата, за да се прибирам към къщи, от ума ми не излизаше изразът на лицето на Марк, когато каза:
- Ние сме олигофрени.

Олигофрени. Думата продължаваше да отеква в мозъка ми. Разбирах, че трябва да направя нещо необикновено.

На другия ден следобед помолих колегата ми да не влиза повече в моята класна стая. Исках да се справя по свой начин с тези деца. Върнах се в клас и погледнах един по един учениците в очите. След това отидох на дъската и написах СИНАЖД.

- Това е малкото ми име - рекох. - Разбрахте ли как се казвам?
Учениците отвърнаха, че името ми било шашаво" и че не са чували такова. Отидох пак на дъската и написах ДЖАНИС. Неколцина измърмориха името ми под носа си, после ме изгледаха странно.

- Да, казвам се Джанис - обясних аз. - И имам трудности с научаването на разни неща, този проблем се казва дислексия. Когато тръгнах на училище, не можех да пиша името си правилно. Не можех да пиша правилно и другите думи, а цифрите просто плуваха из главата ми. Определиха ме като умствено изостанала". Да, точно така - аз бях олигофрен". И днес продължавам да чувам онези ужасни гласове и да се срамувам.

- Как тогава сте станала учителка? - попита някой.
- Защото мразя да ми слагат етикети, не съм глупава и обичам да уча. И това ще правим в тези часове оттук нататък. Ако ви харесва да ви наричат олигофрени", значи не сте за тук. Идете в друг клас. В тази класна стая няма олигофрени.

- Няма да ви жаля - продължих аз. - Ще работим упорито, докато нав...

Още от Интересно

7 неща, които мъжете се срамуват да ви признаят

Наложено ни е мнението, че мъжете са статуи, без чувства, без емоции. Поради тази причина, мъжете се срамуват, когато излязат от тази роля на безчувст...

„Алиса в Гетоленд“ – Фърги като улична кралица

Филип Плейн избра Фърги за главно действащо лице в рекламната кампания на модната къща, носеща гръмкото име „Alice in Ghettoland“. Още по темат...

Kaufland България със специален комплимент за служителите си на Коледа

Kaufland България тази година е подготвил специален комплимент за своите служители в цялата страна. Компанията дава допълнителен почивен ден на персон...

Каква майка сте според зодията?

Всяка майка има собствен маниер, по който отглежда детето си. Това се определя до голяма степен от това каква зодия сме. Проверете и Вие какъв тип май...

Започва кампанията "Купи жива елхичка, помогни на дете"

Тази година средствата от коледни дръвчета ще бъдат дарени за лечението на петгодишно момиченце, което страда от тежко онкологично заболяване и се нуж...

Коко-Шоко веган кекс

Какво ще закусвате утре сутрин?...

Най-яките студентски бисери

Днес е 8-ми декември - празникът на всички студенти. На настоящите желаем успешна реализация в бъдеще, а на бившите студенти - да не губят младежкия с...