Есен в Атина

Пътят ми до Атина минава винаги в очакване. За срещите с морето, древните богове, сгради и легенди. С моите гръцки приятели, за които светът отдавна е едно глобално село и те, като народ, са сякаш в основата на връзките. Между хората, културите, историята, свободата на духа и ценностите на демокрацията и плурализма. И купона, разбира се.

Пътуването с кола от София до Атина ще се осъществява много лесно и приятно, но някога, през 2016 г. Така обещават отговорните фактори, от които зависи строежът на магистрала "Струма".

Дотогава ще си караме по старите и познати ни пътни артерии. Този факт няма обаче да ни спре и гръцкото море ще ни кани със синьото си съвършенство всяко лято. отново и отново.

Атина сега е моята есенна гръцка приказка. Обичам този град през всички сезони. Но есента прави атиняни по-спокойни и ведри. Липсват тълпите озверели за древна история туристи, курортисти и сезонни работници.

Само около Плака и Акропола е оживено, но там винаги е така. Октомврийското слънце е меко и галещо, но неизменните за Атина атрибути - шише с вода и шапката с козирка са си с мене.

Не съм единствената туристка, която е нахлупила шапка. Съзирам група французи бодро и шумно да крачат по Плака с еднакви шапки, сигурно раздадени им от туристическата агенция.

Ближат сладко разноцветен сладолед, който сякаш е като картина от Иван Яхнаджиев. Стича се по ръцете и лицата им и приканва околните минувачи да ги оглеждат с интерес. Явно яденето на сладолед е и социално събитие, защото врявара около него е забавна и усмихва повечето туристи наоколо.

На площад Монастираки се спирам пред прозореца на нова и модерна пекарна, в която виждам прекрасни на вид вкусотии. Влизам веднага и усещам мириса на топли тестени закуски, типични за гръцката кухня.

Отивам при облечения в бели дрехи майстор и показвам какво искам да опитам. Питам го, дали е възможно да ми даде половинка от една цяла закуска и той засмяно ме оглежда. Преценява, че не съм способна да изям толкова много храна сама и се съгласява тутакси.

Подава ми голямо и хрупкаво парче, което бе част от нещо още по-голямо и представляваше смесица между пица, баница и питка. Уникално! Пожела ми сладко ядене, намигвайки ми. Такава тестена пицо-питка с пълнежи сякаш никога досега не бях яла, още помня вкуса й.

Загубвам се из Плака. Усещането е неповторимо. Вървя напосоки, срещам непознати хора, оглеждам сгради, сергии, църкви, ресторанчета. Нямам напрежение, че не знам къде съм, напротив. Приятно ми е да бъда в тълпата, дошла да бъде част от поезията и ритъма на Плака.

Уличните художници и музиканти са си все същите бохеми, които правят атмосферата тук необичайно артистична и неповторима. Заговарям се с един художник, който предлага оригинални рисунки на атински забележителности. Смеем се, защото той си бе помислил, като ме видял, че съм австралийка, сигурно заради особената ми шапка.

Срещам цигани, които просят. Не са нахални, чистички, доволни са на цигара или малко монети. За първи път не срещам чернокожи, за да ми гледат на ръка или да ми пеят. Не ги видях и на площад Синтагма, където преди се събираха на тълпи и предлагаха разни неща за продажба.

В една от уличките попадам на магазинче за мъниста, герданчета и гривнички, направени от тях. Влизам и си харесвам веднага разни неща. Собственикът, мъж на средна възраст с артистично излъчване, ме обслужи чевръсто. Попита ме откъде съм и ми се усмихна ведро.

По-късно, когато си преглеждах покупките забелязах, че той собственоръчно и самоволно бе редуцирал броя на избраните от мене многобройни дранкулки до четното число четири, незнайно защо. Странно ми стана, но не знам как да намеря това невероятно магазинче с приказни нещица отново, за да го попитам какво е имал предвид.

Запътвам се към музея на Акропола - модерна сграда, която ме посреща с голяма тълпа чакащи туристи на входа й. Опашката минава бързо през чек терминал и лесно се озовавам във фоайе, през чийто стъклен под се виждат стари зидове, каменни очертания на постройки, скамейки, отломки от съдове.

Вися сякаш през хилядолетията и оглеждам отгоре историческото отражение на миналото. Стъпила съм върху него и се чувствам като в машина на времето. Не мога да се откъсна от гледката, армираният стъклен под е като магнит. Искам да се изкача по етажите, за да разгледам археологическите находки от миналото на Атина, но краката ми сякаш са залепнали.

Заедно с един германец снимаме под краката си гледката. Една нахакана котка невъзмутимо се излежава над миналото и се препича на слънце, опънала се като експонат върху стъкленият под.

Част от статуите на богове и богини в музея са гипсови копия, защото оригиналите са изложени в Британския музей в Лондон. Заради тези изнесени преди години от Гърция археологически находки, нашумялата адвокатка Амал Аламудин и съпруга на актьора Джоржд Клуни бе по същото време в Атина, за да съдейства на гръцките власти законово да си приберат известните светини обратно. Не я видях из града, за нея само се говореше по новините за срещите й с гръцки политици.

Лутайки се по уличките попаднах на нещо необичайно - жизнена възрастна дама в спортен екип миеше сама колата си с кофа с вода и гъба. Такова нещо не бях виждала от години, дори у нас. Явно кризата е сериозна в Гърция, щом познатите навици от миналото са се върнали.

Жената невъзмутимо лъскаше вратите и купето на старата си кола и дори ми помаха с усмивка. И аз й се усмихнах, но не й предложих помощ. Имах мой си план и той не включваше почистване на чужди коли!

С малко питане и налучкване успях да се добера до любимото си кафене на площад "Синтагма". Поръчах си гръцкото кафе глико и с първата глътка се почувствах като властелинка на времето.

То работеше за мене, за познанията ми по гръцки и за научаването на нови неща за люлката на цивилизацията на света, за хората и нравите им, за силата на природата им, за събитията, срещите и боговете. Думите: έ (калимера) - добър ден; έ (калиспера) - добър вечер; ώ (евхаристо)- благодаря са ми любими. Научих още няколко десетки и скоро ще мога да се оправям и на гръцки език.

Атина вечер е незабравима. Повечето забележителности са осветени и придават необикновена мистичност на мегаполиса. Старото и новото строителство си съжителстват приятелски, необезпокоявани от времето, хората и смока в града.

Излизаме да погуляем. Атинските ми приятели започват вечерта си обичайно към 23 часа с обиколка по заведенията. Аз се старая да съм в синхрон с техния начин на нощен живот, но скитането по града през деня си казва думата. Просто ми се спи и се насилвам да им акомпанирам.

Квартал "Псири" е мястото на купона, нещо като център на гастрономичната и музикална сплав на града. Тук се изсипват гърците и туристите, за да запълнят душите, гърлата и стомасите си, кой с каквото е намислил да прекалява!

Яде се и се пие на воля, сякаш никога и никъде не е ставало дума в Гърция за неприятни думи като криза, безработица, липса на пари, стачки и т.н. Всичко живо, което има свободен дух и е жадно за купон, е по масите в заведенията и се забавлява до зори.

Решила съм да посетя пазара в Атина. Такъв колорит не мога да пропусна. Намира се на ул. "Атинас" 42, лесно се стига до него, близко е до площад "Омония". От опита си с пазаруването от столичния Женски пазар, знам, че ранният преди обед трябва да съм там.

Ето ме, но ако си бях запушила ушите с тапи, можех спокойно да си помисля, че се намирам на някой сук, а не в центъра на Атина. Врява, гмеж от хора, стока ум да ти зайде. Оставам без дъх, чак забравям да снимам. Риба, месо, мляко и млечни произведения, зеленчуци и плодове, маслини, зехтин, цветя, подправки, сладки изкушения, дрехи и чорапи. Какво ли не?

"Варвакиос агора" работи всеки ден от 8 сутринта до 6 вечерта. Местните разказват, че най-интересната гледка е когато рибата и рибните продукти се доставят живи и се поставят по масите още през нощта. Стока, пресна, цветна, разнообразна и много.

А какви места за хапване има там, леле майко! Непретенциозни капанчета, защото името ресторантче им е много, предлагат вкусна традиционна храна. Екзалтирани от вида и мириса на вкусотиите, туристите се натискат да хапнат нещо народно.

Видях да се предлага супа, като нашата шкембе чорба, но не можах да се добера до нея. Трябваше да се боря с едни препили грамадни холандци, които от опит знаеха какво да консумират след нощния си запой. Не се напъвах много, защото знам, че в "Контеса" или "Кева" винаги ще ми предложат великолепно софийско шкембе преживяване. Нейсе, другият път!

Всеки път, като видя възрастна жена, особено по пенюар да кара скутер по атинските улици се шашкам. Първо защото възрастта им не ги спира да са жизнени и самостоятелни, второ облеклото им подсказва, че са се метнали на скутера за малко, колкото да идат до съседка или приятелка наблизо и трето, което е най-важното - не им пука от никой и нищо.

Карат си мотопедите наравно с младите и спазват правилата за движение по-добре от тях. Прииска ми се, да видя и у нас пенсионерките да яхнат по някой и друг скутер (може и този на внука си) и да се впуснат в движението, натоварили торбите с чушки и домати от пазара.

Метрото в Атина е много добре организирано за употреба от обикновения човек. Удобно е да го ползва всеки, който може да чете на английски и на гръцки, разбира се. Затова се научете да четете, преди да идете в Атина!

С него се прави директна връзка между летището и централния площад "Синтагма", както и с Монастираки. Забелязах, че хората си предават билетчетата един на друг, както е у нас.

И аз си дадох моя билет на едно младо момче, студентче, което ми благодари усмихнато. 1,20 евро струва билетът за едно пътуване и 4 евро е дневната карта. Аз по стар и мой си обичай, когато пътувам с метро в чужд град, винаги се качвам в обратната на моята посока, поне за две-три спирки.

Ей така, за настроение, адреналин и против уроки. Много е забавно, пробвайте. Откриват се нови места за разглеждане, които не са ми били в програмата. После се прехвърлям в моята си посока и всичко си е на мястото.

Времето на това мое атинско посещение е лимитирано и изтече. До скоро (ό- prosfata) Атина! Надявам се, следващият път като бродя по улиците ти, да срещна нови и още по-интересни хора, случки и преживявания!

Снимки: личен архив на автора.













































Още от Интересно

Мента, ябълка и масаж срещу пролетната умора

Ароматът на мента се бори с пристъпите на глад Пролетта е сезон, през който много често се получават пристъпи на остър глад, а често именно по вр...

21-те закона на богатството и успеха

Възпитанието, обичта към труда и постоянството са неща, които се наслояват в житейския ни опит с времето. Но има правила за привличане на богатство и...

11 причини, поради които добрите мъже не изневеряват

Всеки може да изневери - и мъжете, и жените. Но всеки си има различни поводи да го направи. И все пак, по-често се случва мъжете да си намерят причин...

Онова, дето го правиш в спалнята, не го прави на работа!

Над половината от офис служителите във Великобритания са флиртували на работното си място, пише в. "Дейли експрес", позовавайки се на р...

Ретро оттенък и много цвят на ревюто на Gucci

След Седмицата на модата в Ню Йорк и Лондон, сега е ред и на тази в Милано. Тя бе открита със зрелищно ревю на модна къща Gucci, открояващо се с ра...

Магическите илюзии на Роб Гонсалвес сливат два свята в една картина

“Кое е истинско? Как определяш кое е истинско?Ако истинското е това, което можеш да почувстваш, подушиш, опиташ или видиш, тогава „истинското” е...

Иконите на 70-те и 80-те: в удивителните портрети на Норман Сийф

Почти изключено е да не сте виждали негови кадри.Не и ако сте се вълнували от музикантите, актьорите, визионерите на 70-те и 80-те години на миналия в...

Ето защо някои хора имат нужда да пишкат непрекъснато

Макар и темата да не е много приятна, а по-скоро смущаваща,  полезно би било да знаем причините за честото посещение на тоалентата по малка нуж...

Джордж Клуни с важна награда, Амал - с бременно коремче

Популярният американски актьор и режисьор Джордж Клуни получи почетен "Сезар" на 42-рата церемония по раздаването на пре...

Спестете тези реплики на депресирания човек

Не е лесно да общуваш с депресиран човек. Чудиш се как да помогнеш, какво да кажеш, какво да направиш, а на всичкото отгоре понякога всяка стъпка се о...