Надеждата умира последна

Много хора, различни съдби, всеки с нуждите, копнежите и очакванията си, една пъстро сива тълпа. Преди да се почувстваме малки и недооценени, тъжни и самотни, можем да се "успокоим" с мисълта, че всеки има проблеми и тази безметежна алтруистичност да ни накара да продължим да се въртим в омагьосания си кръг, защото винаги ще се намери някой по-мъдър, който ще реши, че "животът е такъв", а от това непременно трябва да ни стане по-леко и да очакваме следващия риф, където ще се разбием на малки трески, а после усърдно ще се "самосглобим", защото "когато паднеш, трябва да се отупаш и да станеш".

Що за абсурд е това?

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



ПРОМЯНАТА Е В РАЗЧУПВАНЕТО НА МАТРИЦАТА



МАГИЯТА НА ЧИПРОВСКИТЕ КИЛИМИ



ИДЕИ ЗА ОРИГИНАЛНИ СВАТБЕНИ ФОТОГРАФИИ



ДОНКОВ, ТОРОСЯН И КАРАМАЗОВ ЗА НОЩТА, ТЕАТРИТЕ И ЖЕНИТЕ

Ами не, не искам да ставам! И тук долу, с разбит нос, ми е добре. И знаеш ли защо?

Защото не искам да знам колко още житейски урока ми е подготвила съдбата, докато вървя по пътя към неизменния ров. Нямам нужда. Падах, ставах, отупвах се, продължавах "напред". Между другото, кой определя кое е "напред"? Защото лично на мен това повече ми прилича на въртене в кръг.

И ако е така, не, благодаря, но няма да се изправя за пореден път, с достойнство или без, и не - отказвам да играя в безумния сценарий, крепейки като в крехка стомна великата утеха, че все пак всичките пъти съм се спънала по различен начин, защото животът е шарен.

Има моменти, когато човек е предаден или сам той е предал някого. Моменти, в които се озовава сам, моменти, в които е наказан или такива, в които провидението е решило, че трябва да го остави насаме със себе си, под карантина, след което той пак ще е способен да обича и да бъде обичан. С колкото и причини да е изпъстрена, самотата носи едно единствено усещане - болката.

Снимка: Thinkstock

Започваме да се питаме къде бъркаме, какво да правим, търсим съвети, давим се в тях, после се хвърляме в собственоръчно изковани матрици, където сюрреализмът на повтарящия се абсурд започва до такава степен да изнасилва трезвата ни преценка за нещата, че не разбираме кога всъщност се превръщаме в достойни носители на Стокхолмския синдром. От много падания и горди ставания, закичени с дежурното "браво", поемаме "напред", надявайки се, че видната вече категоричност на душевната ни разруха е абсолютна гаранция за бъдещо безапелативно щастие!

Не, мили мой, не се чувствам удовлетворена само защото докато извадя цигара и вече три различни запалки, предлагат "искрата". Имам прерогатив и той е интелектът на емоцията, който ме различава от амебата, в която искаш да ме превърнеш.

Мисля да ползвам от правото си на избор (ако не да не бъда сама) и поне да не дам шанс на поредната лъскава свалка да размъти трезвия ми разсъдък до извратения момент, в който обладана от човешкия наивитет, снизходително наречен надежда, да се спъна по още по-мъчителен начин и след падането да стана на прах.

Кой ти каза, че искам малки свежи моменти, в които да ме изкараш на повърхността, за да си поема дъх, да се усетя жива и да започна да вярвам, че не всичко е сиво? И точно когато изпитам живителното чувство на значимост, да ме накиснеш обратно, защото вече съм взела полагащата ми се доза щастие.

Снимка: Thinkstock

Не, отказвам да падам, отказвам да ставам.

Пуснах спомените от ежедневието си нарочно, уж неволно. Така, както на мен ми харесва и толкова дълго, колкото ме накара да го чакам.

Автор: Антония Кафалиева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Още от Интересно

"Любовта е да направиш място за втория в живот, който е бил за един..."

Какво точно е любовта? Това толкова сложно и същевременно толкова простичко чувство? Днешната ни доза поетично вдъхновение дава доста добър отговор: ...

Отиде си агентът от ФБР в „Туин Пийкс“ Мигел Ферер

Американският актьор Мигел Ферер почина на 62-годишна възраст, съобщава ABC. По данни на телевизионния канал, звездата си е отишъл след тежко боле...

Дами, бягайте далече от мамини синчета!

Общоприето е, че жените са едни изключително сложни същества, които никога и по никакъв начин не могат да бъдат разбрани, никой не може да стигне до з...

Всяка 2-ра жена може да се сблъска с папилома вирус един път в живота си

Всяка втора жена един път в живота си може да се сблъска с HPV вирус. Припомняме, че човешкият папилома вирус (от английски human papillomavirus (HPV...

Задават се големи промени в живота на Кейт Мидълтън и принц Уилиям

По всички личи, че 2017 ще бъде годината на промени за кралското семейство! От Двореца излязоха с официално изявление, в което споделят, че се очаква...

Благодаря ти, мамо!

За това, че попиваш сълзите ми когато съм тъжна.За това, че ми вдъхваш самоувереност.За това, че когато бях малка ми разказваше приказки.За това, че в...

За какво най-често си мислят жените по време на секс

Мъжкото его винаги кара господата да си мислят: Представих се уникално тази вечер? В очите на вашата нежна половинка обаче... нещата може би не изгле...

Мелания Тръмп отново ни остави без дъх

Вчера Мелания Тръмп отново изуми света с безпогрешния си вкус и бляскава визия. По време на встъпителната реч на новия президент на САЩ, Доналд Тръм...

Как да се справим с главоболието

Има хора, които ги боли глава, а има и хора, които страдат от главоболие. Хората във втората категория много добре знаят ужасяващите симптоми, които...

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг… и красив, ако Фредрик Бакман ви води по него

 Любимият Фредрик Бакман се завърна с нова топла и “човечна” история. Новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг” (ИК „...