Болезнено меланхоличният свят на безцветния Цукуру

Какво ли е да се чувстваш изоставен, нежелан, скучен? Да искаш да сложиш край на живота си, просто защото не виждаш смисъл от него? Безцветният Цукуру Тадзаки перфектно знае какво е. Освен цвят, той не вижда в себе си и нищо ценно. Уви, това не го прави "безценен"...

Романът на Харуки Мураками с трудното за запомняне име "Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване" (изд. Colibri) има шанс да ви се стори труден и за четене. Поне в началото. Апатията на Цукуру е заразна, а самочувствието му е толкова ниско, че действа направо вбесяващо на гледащия го отстрани читател.

Но как се е стигнало дотук? Защо един млад, умен и привлекателен мъж прекарва своите най-хубави години на житейското дъно?

"Имаше съвършено определена причина Цукуру Тадзаки да бъде толкова силно обсебен от смъртта. Един ден разбра, че четиримата приятели, с които дотогава, и то от години, бе в топли дружески отношения, не искат нито да го виждат, нито да разговарят с него. Категорично, твърдо и безкомпромисно. Освен това нямаше никаква представа какво налага подобно жестоко известие. Нито пък се осмели да попита.

Четиримата му бяха приятели от гимназията, но Цукуру беше вече напуснал родния град и следваше в един токийски университет. Затова отлъчването му от групата не беше някакво тривиално притеснение. Можеше да срещне всеки от тях на улицата, без да изпита неудобство. Само че така бе само и единствено на теория. Живееше далеч от тях и това допълнително засилваше болката и я правеше далеч по-непоносима. Отчуждението и самотата се превърнаха в дълъг няколко стотин километра кабел и гигантският рудан го намотаваше с огромна мъка. И по всяко време на денонощието по тази претоварена линия пристигаха неподдаващи се на разшифровка съобщения. Звукът наподобяваше пробиващ си път между дървета бурен вятър и променяйки силата си, пронизваше на талази ушите му.

Петимата бяха от един клас на общинско училище в предградие на Нагоя. Три момчета и две момичета. Сприятелиха се през лятото на десети клас покрай благотворителната дейност, в която участваха. Тя бе в рамките на лятното им домашно по обществени науки, но и след определеното за това време групата продължи по своя желание и съвсем спонтанно започната работа. Освен благотворителните си занимания през почивните дни излизаха заедно на екскурзии, играеха тенис, ходеха до полуостров Чита да плуват, събираха се в дома на някой от петимата и учеха за изпити. Или пък без специално да уговарят мястото - това се случваше най-често, събираха глави и разговаряха безкрайно. Не решаваха за какво точно ще си говорят, нито изчерпваха темата.

Там в свободното от работа и занимания време петимата открадваха минути за откровени разговори и опознаха мислите и характерите си. Разкриваха жела...

Още от Интересно

Седемте неща, които мрази всяка зодия

След като вече ви разкриm...

9 признака на човека със здрава психика

Задръствания, караници, ежедневни неразбории, закъсняване, неудачи.. изкарват ли ви всички тези неща извън равновесие или ги приемате по-философски? Щ...

Най-интересните клетви, които няма как да ви се върнат обратно

Да се кълне не е хубаво.  То е като да пожелаваш лошо на себе си. Старите поверия дори гласят, че прокълнеш ли някого, на теб ти се връща тройно...

Известните жени до най-богатите мъже на света (ГАЛЕРИЯ)

Те са известни. Млади и красиви, бляскави и успешни. Тяхното материално благосъстояние надминава всякакви представи за финансово благополучие. Те с...

20 сатирични илюстрации разменят места на хора и животни – в рисуван размисъл за жестокостта

Лов за удоволствие, дрехи и аксесоари от естествена кожа, научни експерименти, отглеждане по нехуманен начин за по-висока производителност… Чете...

Жената и любовта на живота ти...

- Какво? Какво се опитваш д&#...

Фолкер Шльондорф получи лично наградата "Синелибри" 2017 за цялостен принос

Големият европейски режисьор Фолкер Шльондорф се увенча с наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енерги...