Най-накрая ги видях - Испанските стълби

Не знам защо, но в продължение на няколко дни все ми се изплъзва посещението на Испанските стълби. А още от България планирах Piazza di Spagna да бъде едно от първите неща, които трябва да видя в Рим.

От момента, в който се оставих на течението, което винаги е толкова благоразположено към всеки пътешественик, случките, местата и впечатленията започнаха да ме заливат едно след друго.

Този ден бях посветила на Ватикана. Потеглих по вече добре познатия път покрай река Тибър и точно когато се готвех да завия на ляво по моста Ponte Cavour, за да се упътя към меката на католицизма, се сетих, че в една пряка на отсрещния тротоар е Августеумът. За него Елизабет Гилбърт е отделила цял пасаж в книгата си и по-конкретно в частта за Рим. Исках да го зърна, макар да знаех, че мавзолеят не прилича на себе си - изоставен, потъващ в земята година след година, обрасъл и смълчан.





Мавзолеят на Август е построен от император Октавиан Август през 28-ма година преди новата ера, но днес, за разлика от много древни паметници на римската история и култура, той е недостъпен за туристи, поради лошото състояние, в което се намира. Запуснат, но не и забравен. Докато оглеждам останките му през оградата, забелязвам, че много хора се спират тук - всеки иска да види този грохнал мавзолей. Той е нагледният пример за това в какво биха се превърнали всички паметници тук, ако римляни не се грижеха за наследството на прадедите си. Тогава Рим щеше да бъде просто Рим, а не Вечният град.



Четете още: ДЕН 1: КОЛИЗЕУМЪТ - ТОЗИ ВЕЧЕН ГИГАНТ




Непосредствено до мавзолея на Август се издига модерен и лъскав музеят Ara Pacis, в който се съхранява Олтара на мира". Олтарът е издигнат в чест на триумфалното завръщане на император Октавиан Август от Испания и Галия. Освещаването на олтара ознаменува настъпването на епохата на "римския мир" (Pax Romana). След падането на Римската империя, олтарът е залят от Тибър и стои погребан под 4 метра тиня с векове. През 1568 г. са извадени отделни скулптурни релефи от олтара, а през 1859 г. Мусолини предприема основни разкопки, за да реконструира цялостния олтар. Предназначението на днешния покрив над Ara Pacis е да защити крехките остатъци от олтара.



Докато гледах двете здания и мислех за огромната времева пропаст, която ги разделя, покрай мен премина колоездач, в чийто гръб се бе вкопчила рижава котка - толкова спокойно балансираща върху собственика си, сякаш по цял ден самот това прави. В същото време тъмноок италианец със светлосиньо сако и бежов шал забави ход минавайки покрай мен и запя някаква италианска песен... Рим, място което ти подарява странни, но толкова очарователни мигове.

Четете още: СКУТЕР ИЛИ КОЛЕЛО - ВСЕ ЕДНО. ВАЖНОТО Е ДА ГО КАРАШ СЪС СТИЛ!




След срещата с Августеумът тръгнах в посока Испанските стълби. Ватикана остана зад мен... С усмивка оповестих на самата себе си, че днес е дългочаканият ден, в който ще се срещна с Испанските стълби. Със своята разчупена форма, приличаща едновременно на ваза и пеперуда, стълбите и площадът, който се разстила пред тях, са били истинско артистично свърталище на художници, писатели, музиканти и бохеми. Тук са отсядали и живяли личности като Стендал, Андерсен, Гьоте, Вагнер.



Над стълбите се извисява църквата Тринита дей Монти (Trinita dei Monti) построена в XVI век по заповед на Крал Луи XII. Дори не успях да видя фасадата ѝ, защото в момента е в ремонт. Но ми беше напълно достатъчно да съзерцавам, а по-късно и щателно обходя, стълбите, фонтанът Barcaccia и спускащият се лъч на улица Condotti, най-лъскавата и скъпа в Рим, от двете страни на която надничат бутици на марки като Gucci, Dolce padding:2px;margin:0 auto;max-width:100%;" />

Испанските стълби са едно от местата, които трябва да се видят, независимо, че тълпата от туристи е леко изнервяща. И ако на мен стотиците хора, пръснати по стъпалата, около фонтана и по улиците надолу ме напрягат, то площадът стои непоклатимо спокоен. Той е свикнал на хорски стълкновения.



Още преди столетия тук са се събирали множество хора на изкуството и двойно повече кандидат музи. Те привличали богаташи, меценати и бохеми, които подсигурявали на площада и стълбите славата на вдъхновяващо място за творчество и срещи. От дясната страна на стъпалата (изкачвайки се нагоре) се намира и къщата на английския поет Джон Кийтс, който починал тук през 1821 година. Днес домът му е музей и спомен за едно велико поколение английски ромнатици. Кийтс умира много млад, едва на 26 години. Туберколозата го изтощава до краен предел и лекарите го съветват да напусне влажен и студен Лондон. Италия се оказва неговият втори и последен дом. Неговото последно желание е на надгробния му камък да пише: Тук лежи този, чието име е написано във водата."



Щом е блян животът, смъртта дали е сън?
Защото радостта тъй призрачно лети.
Блаженството видение е без цвят, без звън,
макар да смятаме, че смъртта най боли.

На смъртта", Джон Кийтс
В превод от англ. Димитър Дренкаров

Пред самите стълби е и Fontana della Barcaccia. Той има форма на полупотънал малък кораб и според една от легендите, свързана с фонтана, рибарска лодка била довлечена до точно това място от течението на прелялата Тибър през 16-ти век.



Някъде наоколо се намира и квартирата, която Елизабет Гилбърт наела за 4-месечния си престой в Рим, но честно казано, не успях да я намеря.

Тук има разкошна английска чайна на име Babington, в която можете да пиете най-различни чайове от цял свят, поднесени с много вкус, а при желание и финансови възможности, и с изискани кексчета. Като голям любител на чая не се сдържах и реших да вложа 10 евро в това чаено преживяване.



Поръчах си кана с билков, изстуден чай, който беше толкова ароматен и вкусен, че не му сложих никакъв подсладител. Оттук купих и сувенирче на приятеля ми, който споделя същата страст към чая - пясъчен часовник, отмерващ необходимия престой на чая в горещата вода.


Автор: Avgustina Todorova
редактор

Още от Интересно

Животът на една Риба

Не ви ли се струва, че нещо не е наред? Ами да...Дотук само позитиви. Не, няма да ги жаля. Сега ще ви разкрия малко и от подземния свят на Рибите. Оне...

Черна рокля: трябва да имаме по една, подходяща за всеки сезон

Сложна е историята на малката черна рокля: до 1800 г. черното не се приема за цвят особено за дрехи.  Използва се най-вече за траурни рокли , д...

Какво е парено тесто и как да го приготвим

Французите си приписват авторството на лекото парено тесто или, както те го наричат pâte à choux, от което се получават пухкавите и ...

За какво мислят жените, когато правят секс

Мъжкото его винаги кара господата да си мислят: "Представих се уникално тази вечер?" В очите на вашата нежна половинка обаче... нещата може...

Как да приготвим лазаня на тиган

Необходими продукти: 8 кори за лазаня 250 г пилешко филе 150 г сирене „Котидж“ 150 г сирене „Чедър“ 50 г сирене „Грана ...

Яжте плодове и зеленчуци, ще живеете 10 години повече

Зелените и жълтите зеленчуци като спанака и чушките, както и карфиолът спомагат за предотвратяването на рак. За занижаване на риска от сърдечни забо...

Изложба съблече българския мъж

Темата за голото мъжко тяло е широко застъпена в необятния свят на изкуството. Виждаме го в наследството на древните цивилизации, в стенописите на хри...

15 комикса доказват, че животните имат по-добро чувство за хумор от нас

Не сме се и съмнявали, че животните са способни на “човешки” чувства, по-силни и от нашите.Но ето какво още е открил един талантлив илюстр...

Плодова салата със сладки

Необходими продукти: за сладките: 550 г брашно 150 г захар 10 г бурбонска ванилова захар 250 мл бяло вино 100 мл зехтин 1 ч. л. бакпулвер 1 щипка сол ...

Mamma mia: Как да къпем и масажираме бебето през първите няколко месеца

В новия епизод Меги ще ви запознае с най-новия член  на Mamma Mia – Мишел. Тя ще ви покаже колко са полезни масажите за бебето и как да го...