Приказка за спомените, човека, живота и останалото

Самотата не е опасна.
Опасно е да свикнеш с нея

Тъкмо чрез този епиграф Костас Монтис поставя началото на своя единствен роман, наречен "Господарят Батистас и останалото".

И все пак тази книга не е просто роман. Тя е своеобразна автобиография, носталгичен поглед към детството, пренасящ в изключително трудните за Кипър първи десетилетия на XX век, но без да буди съжаление, а напротив - възхищение.

Ключова роля в "Господарят Батистас и останалото" играе фактът, че Костас Монтис всъщност е на първо място поет. И, въпреки че в случая си служи с "оръжията" на прозата, той в никакъв случай не е пренебрегнал лиричното като похват, който спомага читателят мислено да се пренесе в една друга реалност, да усети топлия средиземноморски бриз, носещ аромат на босилек Иначе казано, да почувства Кипър.

Всяка страница от романа е пропита с носталгия по едно отдавна отишла си приказка на миналото, към която авторът се връща отново и отново, тъкмо защото тя му дава сили да живее в недотам приказното настояще. В основата на тези спомени на Монтис стои неговата баба:

С времето разказите й придобиваха други измерения у мен, преставаха да бъдат ядки и зрънца, поникваха, разрастваха се от само себе си, допълваха се от само себе си, тълкуваха се сами и такива ще се опитам да ги предам.

Самият Господар Батистас, който е прародител на автора, е централна фигура в разказите на бабата. Така постепенно именно около него започва да се върти и своеобразното "разследване", което Монтис провежда, връщайки се назад във времето, за да потърси своите корени.

Батистас покорява със своето изначално усещане за справедливост, а пленително интересните истории за него са разказани на фона на семейни легенди за сандъци със златни монети, заключени стаи, жени с "пчелоцветни" очи, подвластни на "старомодната романтика" влюбени и странници, които обаче упорито отстояват правото си да бъдат различни, въпреки критичния и саркастичен поглед на обществото.

Изтъканата от спомени и традиции книга е пълна с малки съкровища, които биха били подобаващо оценени от лирично и романтично настроения читател.

По онова време живеехме в Скала - Ларнака, както я пишеха по картите - и трябва да съм бил около четиригодишен в началото на историята, най-малкият от шестте деца, които жужаха из къщата. Бях най-редовният посетител на баба. Изкачвах бавно и тежко като под вода стъпалата, които ме отвеждаха в нейната обител, в уединеното местенце, което сама си бе избрала.

- Харесва ми да съм тъй по-настрана, дъще, по-спокойно ми е - казваше на мама.
- Ами стълбите?
- Шест стъпала са. Ще ги изкачвам полекичка.

Забелязвали ли сте как малките деца стъпват на последното стъпало, с какъв триумф, с каква окончателност удрят краче, сякаш слагат точка, сякаш казват "пристигнахме"? (Точно така, в множествено число, "пристигнахме". Важно е множественото число.) По-късно много пъти съм пожелавал това някогашно мое пристигане, много пъти съм копнял за него, много пъти съм го търсил в хиляди други случаи, когато стигах и не стигах, когато тръгвах към стаичката на баба, но нямаше стаичка, дори наченки нямаше, и дъх нямах, нито баба, ни приказка да ме очакват (- Баба ли? Коя баба? За първи път чуваме. Приказка ли? Каква приказка? За първи път чуваме. Имате грешка.).

- Здрасти, бабо!

Като да си превзел крепост и да забиваш знамето си на бастиона, като онова "Победихме!" в Атина, която чака вест и тръпне.

Сядахме да ни разкаже за зеленоглавата птица и за миртовото зрънце, да ни изпее песните за Олеандра и за тънкоснагата девойка и властелина.

...
Сядахме да ни разкаже и за "господаря Батистас".Разбирахме, струва ми се, че є харесва да изравя нови и нови истории за прадядо си, може би защото с тях оживяваха и мигове от времето, когато не е била бедна и не е разчитала изцяло на милосърдието на татко. Пък и ние друго освен разкази за "господаря" не искахме.

Бях, както споменах, най-редовният посетител на баба, а и най-верният. Братята и сестрите ми порастваха, почваха да трупат отсъствия и един по един преставаха да се отбиват в стаичката, но аз оставах. Шляп, шляп, шляп стъпките по дървената стълба като под вода и шляяяп пристигането и побиването на знамето.

- Здрасти, бабо!

Костас Монтис (1914-2004) е сред най-прочутите писатели на Кипър. Освен романа "Господарят Батистас и останалото", е издал тридесет стихосбирки и пет сборника с разкази, а през 1999 година е предложен за Нобелова награда.

Още от Живот

Анджелина Джоли е в нервен срив заради Брад Пит

Анджелина Джоли е изпаднала в нервен срив заради раздялата със съпруга си Брад Пит. Според някои медии отвъд океана, актрисата, която сама подаде молб...

Хороскоп за 22 януари

Неделният ден предлага възможности за отдих и релакс, но не за всички зодии. Вижте какво предвещават звездите за зодии Лъв и Скорпион: Лъв Преценете с...

Хороскопът ви за 21 януари

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Медал за 14-годишния Мартин, който ще дари косата си на онкоболни

Омбудсманът на републиката Мая Манолова връчи медал на 14-годишния Мартин, който ще дари косата си за онкоболни. Осмокласник с голямо сърце, който...

Хороскопът ви за 14 януари

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Седмичният ви хороскоп

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Маги Желязкова се хвали със секси тяло на 42 години

Моделът Маги Желязкова срази своите приятели и почитатели със страхотната си физическа форма. За красавицата отдавна се знае, че обича да спортува, че...

Хороскоп за 15 януари

Вижте какво вещаят звездите за неделния ден на зодии Риби и Стрелец. Стрелец Прегледайте старите задачи. Ще откриете грешка, за чиято корекция разпола...

Хороскопът ви за 16 януари

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Тест: Дървото на желанията

Животът ни се гради на събития. Хубави, лоши. На мечти и желания, които искаме да сбъднем. Намислете си едно желание, разбира се реалистично. Вижте сн...