Присъда "Бежанка": Животът на едно 18-годишно момиче в лагера за бежанци

Дойде време за петия материал от поредицата ни Присъда "Бежанка". В случай че все още не сте прочели първите четири, можете да го направите чрез линковете по-долу.

Присъда "Бежанка": Да изгубиш най-скъпите си хора в една жестока война

Присъда "Бежанка": Скръбта на една майка в безизходица

Присъда "Бежанка": Откровеният разказ на едно арабско момиче в България

Присъда "Бежанка": В търсене на път към един обикновен и по-спокоен живот

Днес ще влезем в самата сграда на бежанския лагер в "Овча купел", за да се срещнем с бежанците в техните домове - било то и временни убежища. Ще говорим с децата. За техните мечти. За детството в бежанския лагер и съкровените желания на младото сърце.

Първоначално сме въведени в кабинета на директора, докато не ни разрешават да започнем своята разходка в лагера, придружени от охранител, който е на смяна в момента.

Христо Узунов/ Div.bg

Още е сутрин и уроците по български език за чужденците, които се провеждат два пъти седмично, са на път да започнат. Три момчета на видима възраст 7-10 години ни посрещат в коридора с учебници в ръка. С усмивка на лице едно от тях ни казва, че учи български и езикът му харесва. Дори прочита буквите, изписани на корицата - бавно и много старателно.

В съседство на стаята, в която се провеждат уроците, се намира фризьорският салон, в който срещаме няколко жени. Едната се занимава с прическите на останалите и ги учи на основни неща във фризьорството, тъй като това е била професията й в родната й държава - Ирак. Атмосферата е приятна. Нестихващи разговори на арабски и безгрижен смях се носят в стаичката, снабдена с всичко необходимо, за да се нарече фризьорски салон.

Христо Узунов/ Div.bgФризьорският салон

Именно тук срещаме следващата си събеседничка, която ще наричаме условно Лайла, понеже не иска да снимаме лицето й, нито да разкриваме името й. Момичето е само на 18 години и с охота се съгласява да поговори с нас. Директорката на лагера ни осигурява стая, в която да разговаряме на спокойствие.

Лайла сяда на стола срещу мен и признава, че леко се притеснява. Не е свикнала да дава интервюта. Идва в България с цялото си семейство, което включва три момчета (оказва се, че сме разговаряли с най-малкия от тях на идване), майка й, баща й и самата Лайла. Те са от Алепо, Сирия.

Христо Узунов/ Div.bg

"Пристигнахме в България на 8 август тази година. В периода преди заминаването ни от Сирия, живеехме за известно време в град, който се намира на сирийско-турската граница. Така че за нас беше лесно да влизаме и излизаме от едната в другата държава.

Дойде момент обаче, когато се наложи да останем за по-дълго на турска територия. Положението в Сирия ставаше все по-опасно и тогава семейството ми взе решението да не се връщаме обратно, а да тръгнем към Германия.

Плановете ни обаче не сработиха, защото не знаехме как да стигнем сами до европейската страна. Доверихме се на трафиканти, които в крайна сметка ни доведоха до България. Дори не знаехме, че ще минем през страната.

И така, полицията ни залови. Отнесоха се добре с нас. Естествено, ние не разбирахме нищо от това, което се случваше. Не разбирахме езика и правехме каквото ни наредят. Пренощувахме една нощ в близост до границата и след това ни заведоха в бежански лагер.

Не помня името му, останахме там само седмица, след което ни преместиха в София. Тогава, заедно с нас, и други бежанци бяха транспортирани до столицата. Разпределиха ни в различни лагери. Така се озовахме тук. Сега цялото ми семейство преминава през процедурата по получаване на статут и трябва просто да чакаме."

Христо Узунов/ Div.bg

Нищо в думите на Лайла не подсказва, че тя е само на 18 години. Говори уверено, въпреки първоначалното си притеснение. Моля я да ми разкаже за семейството си.

"Братята ми са по-малки от мен. И тримата учат български. Най-малкият е на 8 години и той като че ли най-трудно преживява всичко. Липсва му животът в Сирия постоянно и не спира да повтаря, че иска да се върне. Много е чувствителен. Другите ми братя са съответно на 15 и 17 години.

За разлика от тях, аз не разбирам нищо от този език. Много е труден. Все пак мисля, че ученето и практиката ще ми помогнат да го усвоя. Трудно ми е да разпознавам буквите, четенето също не е лесно.

В Сирия имахме всичко, бяхме щастливи. Учех и когато се наложи да тръгнем, все още не бях завършила гимназия. Затова сега искам да го направя, за да мога след това да отида да уча в университет." На въпроса ми какво иска да учи, Лайла отговаря: "Фармация. Обичам медицината".

Споделя плановете на семейството си за бъдещето. Ако получат статут, смятат да останат в България. "Няма да е лесно да напуснем България и да отидем някъде другаде. Но ако родителите ми не успеят да намерят работа, най-вероятно ще опитаме да стигнем до Германия. Там имаме роднини."

Христо Узунов/ Div.bgМомиче, което стои пред изписаната на български език учебна дъска

Уведомяват ни, че е време да освободим стаята, в която се намираме и трябва бързо да приключим. Лайла разказва за своите лични впечатления относно България, които е успяла да добие до момента.

"Досега не сме получили никаква пари от държавата. Получаваме само подслон и храна. От Българския червен кръст идват тук редовно и ни носят храна и други необходими неща. Помагат ни много.

Тук съм от много малко време, затова дори не мога да кажа дали България е хубава страна или не. Засега всичко е наред. Но от хората в лагера чуваме, че тук няма големи възможности - основно, когато става въпрос за работа. Ако това се окаже вярно, ще трябва да търсим бъдещето си на друго място. Всичко, което искам, е добро бъдеще - няма значение в коя държава ще го открия!"

Христо Узунов/ Div.bg

За финал казвам на Лайла, че аз също съм ученичка. Опитвам се да уча арабски, но също като нея намирам чуждия език за изключително труден. Моли ме да й кажа нещо, което съм научила, и аз й споделям на арабски, че уча езика от един месец.

Казва, че се чувства задължена да върне жеста и когато се разделяме, изрича "Довиждане" на перфектен български. Най-малкият й брат я чака пред вратата, защото уроците по български тъкмо започват. И двамата ни махат с усмивка, отправяйки се към импровизираната класна стая.

Ако тази статия ви е харесала и искате да следите останалите материали от рубриката Присъда "Бежанка", станете част от страницата на Jenite.bg във Facebook!

Още от Живот

6 подценявани качества на добрия служител

Повечето работодатели търсят да назначат служители с високи професионални качества, ефективност и умения за работа в екип. Това обаче със сигурнос...

Хороскопът ви за 22 февруари

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Новата странна тенденция в Instagram

В Instagram се появи нова тенденция. Красавици – известни и неизвестни споделят свои снимки по бански, на които се взират някъде в земята уж небре...

Топ 10 на най-впечатляващите гледки (галерия)

  Галерия Спиращи дъха гледки от цял свят 10 снимки Когато си избираме къде да пътуваме винаги мислим за перфектната гл...

Топ 10 на местата с най-кристални води в света

Никога няма да се натъкнеш на подобен проблем, ако посетиш една от 10-те дестинации, които ти представяме. Там ще откриеш най-кристалното сините и чис...

Дневен хороскоп за 16 февруари

В четвъртък внимателни с делата, новите предложения и комуникацията, трябва да бъдат Девите и Стрелците. Дева Проявете предпазливост спрямо новите по...

„Укротителят на лъвове“ – Камила Лекберг

Излезе от печат „Укротителят на лъвове“, девети поред роман от серията за Ерика и Патрик, от която по света вече са реализирани близо 10 м...

Хюга – новото име на щастието

Това е красиво практическо ръководство за датската философия на уюта, близостта с любимите хора и щастието от живота. Книгата е световен бестселър, пр...

Прочутите японски вишни цъфнаха (галерия)

Пролетта е пристигнала по-рано в японското градче Кавазу, близо до Токио. Градчето се намира на източния бряг на Япония и въпреки малките си размери н...

Мисъл на деня от Паулу Коелю

„Видях, че самотата е по-силна, когато се опитваме да се борим с нея, и отслабва, когато просто не ѝ обръщаме внимание.“ – цитат от книгата „Вещицата ...