Едно размишление за прекрасното

Вървях по Граф Игнатиев и се чудех какво да правя. Имах половин час до някаква среща. Голяма част от живота ми напоследък преминава в ходене по улиците в очакване на срещи. Това е нож с две остриета. Това е роза с два вида миризма. Единият е съмнителен.

Вървях и гледах витрините. Улавях се, че се оглеждам повече, отколкото да гледам какво има зад тези витрини. Да се радваш на външния си вид е едно от най-неприемливите неща в обикновения живот. Когато си мъж и си над двайсет и осем, да речем. Дотолкова е неприемливо, че чак се роди някаква особена категория (не в България, из целия цивилизован свят), в която да бъдат приютени тези мъже, които се интересуват от външния си вид, да бъдат защитени в нея и да не бъдат нападани. Метросексуален - така се казва май. За мъжете, които си обръщат внимание, не пускат кореми и така нататък.

Какво ли би казал по въпроса Чехов, който малко преди това е казал: "У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите." Та за каква, по дяволите, метросексуалност става въпрос?

Но някой ще каже: "Oглежда се този, който не е уверен в това, че у него всичко е прекрасно!"

И вероятно ще е прав.

Но аз на него ще отговоря: А кой, по дяволите, може да е уверен?

А) в това дали у него всичко е прекрасно, при това във всеки един момент? Та нима човек не е неясен облак газ, който в един миг е розов и благоуханен, а в другия миг - минавайки над кучешко лайно (помнете, говоря с метафори!) - не е станал кафяв и вонящ?!

Б) в това кое всъщност е прекрасно? Може ли да е уверен човек, че прекрасното е едно и само едно единствено? И то точно това, което той е решил, че е?

И не ни ли кара нашата "светла" цивилизация винаги да се съмняваме в правотата си и увереността си (особено ако започнем да ставаме нещо много доволни)?

А не ни ли кара нашият еснафско-постмодерен, попско-яхниено-православен, урбанистично-махленски морал, тоя цербер, страдащ от кучешка тения - не ни ли кара винаги да се плашим и самоукоряваме, ако не дай си Боже - се харесаме? Сами себе си?

И така де. Вървя и се оглеждам неуверено във витрините. Защото не знам дали всичко у мен е прекрасно. И всъщност - знам, че не е. Аз съм едно старо конте. Застаряващ суетник. Нищо повече.

Оф, какво жалко самопрезрение има в това изказване! Защо ли го има това самопрезрение у мен? Защо ли...?

Ами може биЗащото в социалистическото общество унищожителната самокритика беше на мода? - ще кажа аз.

А и защото във фалшивото християнство, това (измисленото, за да мачка) унищожителната самокритика също е на мода?

Чувството за вина, свързвано с християнството, е всъщност дело на зли хора, които искат да имат власт над другите, помнете ми думата. Христос няма нищо общо с това. Та не е ли така: Бог е Любов. Не укори, вини, ограничения и заплахи. (Някой многознайко ще каже: Ти пък много разбираш от Бог - и така ще си присвои правото само той да разбира.)

Но както и да е. Аз се шляя и се срамувам - по социалистическо-християнско-еснафски начин от това, че вървя и се оглеждам във витрините. И пак казвам: Християнин съм,но не мога да понасям скитащите сред нас цербери-моралопазители!

Ха! Замислям се - да си купя ли сега от тези наливни парфюми, които виждам зад една от витрините?

Хубави са, български и евтини. Не съвсем евтини, така че не е унизително. Пък и - не е ли целият ни живот евтина имитация? Така че - един парфюм повече или по малко

Но пак се включва у мен срамът от това, че прекалено си обръщам внимание!

Та нима не е редно един мъж да мисли за други неща - не за парфюми? Не трябва ли той да мисли за атомни електроцентрали? За спасяването на света, за семейството, за печалба от тотото, за бизнес със замразени свински карантии, за политика и за изтрити накладки на "Ауди" осм...

Още от Интересно

Lenovo подарява Moto смартфони

На своя нов уебсайт Lenovo Bulgaria кани потребителите да тестват виртуално новия флагман на компанията – Moto Z. Играта продължава до 9 януари,...

Дисни избраха Крисия да пее в „Замръзналото кралство: филм с музика на живо“

Една от най-обичаните продукции на Дисни се завръща у нас под съпровод на симфоничен оркестър и любими гласове именно в месеца на сбъднатите желания и...

Горда баба: Илиана Раева показа снимки от погачата на внучката си

Илиана Раева бе категорична, че не иска да показва снимки на своята внучка Илиана-Куини, но гордата и много щастлива баба не се стърпя и качи първите ...

5 емблематични коледни сладкиша от цял свят

Коледно пънче "Bûche de Noël" Няма как да не започнем с този изкусителен арт сладкиш, който олицетворява дървото, горящо в ками...

За този, когото чакаш... и който те чака

Търся някой... Търся някой, &...

Пробиотиците – Lactobacillus bulgaricus

В сезона на грипа и остри&#...

Да дам частичка от себе си - най-прекрасното нещо, което ми се случи през 2016

Текстът е изпратен като част от играта на Edna.bg "Най-прекрасното нещо, което ми се случи през 2016 година". Вижте как можете да се включит...

11 декември: Световен ден на тангото

Днес е Световният ден на ...