Едно размишление за прекрасното

Вървях по Граф Игнатиев и се чудех какво да правя. Имах половин час до някаква среща. Голяма част от живота ми напоследък преминава в ходене по улиците в очакване на срещи. Това е нож с две остриета. Това е роза с два вида миризма. Единият е съмнителен.

Вървях и гледах витрините. Улавях се, че се оглеждам повече, отколкото да гледам какво има зад тези витрини. Да се радваш на външния си вид е едно от най-неприемливите неща в обикновения живот. Когато си мъж и си над двайсет и осем, да речем. Дотолкова е неприемливо, че чак се роди някаква особена категория (не в България, из целия цивилизован свят), в която да бъдат приютени тези мъже, които се интересуват от външния си вид, да бъдат защитени в нея и да не бъдат нападани. Метросексуален - така се казва май. За мъжете, които си обръщат внимание, не пускат кореми и така нататък.

Какво ли би казал по въпроса Чехов, който малко преди това е казал: "У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите." Та за каква, по дяволите, метросексуалност става въпрос?

Но някой ще каже: "Oглежда се този, който не е уверен в това, че у него всичко е прекрасно!"

И вероятно ще е прав.

Но аз на него ще отговоря: А кой, по дяволите, може да е уверен?

А) в това дали у него всичко е прекрасно, при това във всеки един момент? Та нима човек не е неясен облак газ, който в един миг е розов и благоуханен, а в другия миг - минавайки над кучешко лайно (помнете, говоря с метафори!) - не е станал кафяв и вонящ?!

Б) в това кое всъщност е прекрасно? Може ли да е уверен човек, че прекрасното е едно и само едно единствено? И то точно това, което той е решил, че е?

И не ни ли кара нашата "светла" цивилизация винаги да се съмняваме в правотата си и увереността си (особено ако започнем да ставаме нещо много доволни)?

А не ни ли кара нашият еснафско-постмодерен, попско-яхниено-православен, урбанистично-махленски морал, тоя цербер, страдащ от кучешка тения - не ни ли кара винаги да се плашим и самоукоряваме, ако не дай си Боже - се харесаме? Сами себе си?

И така де. Вървя и се оглеждам неуверено във витрините. Защото не знам дали всичко у мен е прекрасно. И всъщност - знам, че не е. Аз съм едно старо конте. Застаряващ суетник. Нищо повече.

Оф, какво жалко самопрезрение има в това изказване! Защо ли го има това самопрезрение у мен? Защо ли...?

Ами може биЗащото в социалистическото общество унищожителната самокритика беше на мода? - ще кажа аз.

А и защото във фалшивото християнство, това (измисленото, за да мачка) унищожителната самокритика също е на мода?

Чувството за вина, свързвано с християнството, е всъщност дело на зли хора, които искат да имат власт над другите, помнете ми думата. Христос няма нищо общо с това. Та не е ли така: Бог е Любов. Не укори, вини, ограничения и заплахи. (Някой многознайко ще каже: Ти пък много разбираш от Бог - и така ще си присвои правото само той да разбира.)

Но както и да е. Аз се шляя и се срамувам - по социалистическо-християнско-еснафски начин от това, че вървя и се оглеждам във витрините. И пак казвам: Християнин съм,но не мога да понасям скитащите сред нас цербери-моралопазители!

Ха! Замислям се - да си купя ли сега от тези наливни парфюми, които виждам зад една от витрините?

Хубави са, български и евтини. Не съвсем евтини, така че не е унизително. Пък и - не е ли целият ни живот евтина имитация? Така че - един парфюм повече или по малко

Но пак се включва у мен срамът от това, че прекалено си обръщам внимание!

Та нима не е редно един мъж да мисли за други неща - не за парфюми? Не трябва ли той да мисли за атомни електроцентрали? За спасяването на света, за семейството, за печалба от тотото, за бизнес със замразени свински карантии, за политика и за изтрити накладки на "Ауди" осм...

Още от Интересно

Диадата човек-звяр – в хиперреалистичните картини на Matthew Grabelsky

Диадата човек-звяр занимава философи, социолози и… талантливи артисти от Древна Гърция до днес. Художникът Matthew Grabelsky има свой “пр...

Веган протеинов шейк с боровинки

Този засищащ вегетариански шейк с боровинки съдържа 15 грама протеин и е перфектен за след тренировка. Основният източник на протеини идва от коно...

Задай най-смелия си въпрос към Кобилкина, тя ще ти отговори!

Пролет е, пчеличките жужат, тревичките се раззеленяват и природата се ражда за нов живот. И ако има някой, който е истински специалист по темата за то...

"Западен свят" се завръща – и хаосът е навсякъде

Да ти е жал ли за труповете на мъртви каубои? Ами ако са роботи и ще ги съживят? Как да се вживееш в постоянните престрелки, след като си нямаш предст...

Дете по устата не се целува

Бебенцата са създадени за гушкане, люшкане и целуване, особено през първиет няколко месеца, когато все още не могат да се изпълзят с все сили до други...

Историята на един супер баща: да осиновиш 4 деца и да се грижиш за тях сам, без жена до себе си

Бенджамин Карпентър е един съвсем обикновен 33-годишен англичанин. Това, което го отличава от останалите мъже на неговата възраст е, че той създа...

Най-ефикасната 3-дневна диета - пробвайте я!

Пролет е и всички мислим за онези няколко килограма, които е добре да свалим преди лятото. Kак обаче да стане това? Има няколко варианта, като един от...

Рецептите на Катето Евро: Пиле по Кокалянски

Кокаляне е мястото, където живея. Тук се чувствам най-спокойно и приятно. Тук е моят терен за готвене, всички тези рецепти, които ви представям, са в...

Материята също е дух

Днес, 29 март в галерия „Райко Алексиев“, ул. „Раковски“ 125 от 18 часа се открива юбилейната изложба на Никола Станчев.Запо...

Дрехата, която ще ви направи модерни този сезон!

Живеем в епохата на модните инвестиции. Днес за да стане човек икона на стила, изобщо не е нужно всеки сезон да обновява напълно гардероба си. Достатъ...