Хумористични истории за далечни страни и морски капитани

Имаше такъв виц: Някакъв човек много хойкал по кръчмите. Жена му решил да го отучи - сготвила вечеря, направила салата, сипала му ракия и казала:

- Пий си вкъщи! Защо ходиш по кръчмите?
Мъжът отпил от ракията и започнал:
- Когато бях морски капитан...
Жената го прекъснала:
- Че кога си бил морски капитан?
- Ето, жена, защо не пия вкъщи!....

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



ВСИЧКИ РАЗКАЗИ СА ЗА ТЕБ!



ОТКРИВА СЕ ФОТОГРАФСКА ИЗЛОЖБА



МЪЖКИ УМОЗАКЛЮЧЕНИЯ



ТАЙНИТЕ НА МИКЕЛАНДЖЕЛО

В "Когато бях морски капитан" Михаил Вешим разказва свои забавни спомени отпреди 89-а и от ново време при посещението си в СССР, Северна Корея, Скопие, Белград, Тирана, Париж, Лондон, Хърватска, от които ще научите не за точните мерки и характеристики на забележителностите, а за интересни лингвистични особености и какви са нравите на чужденците.

Защо китайците не могат да пият алкохол, кои са вълшебните думи, за да си поръчате две бири в Китай, как е сладолед на хърватски, защо хладилниците в СССР са били с ключ или с катинар - всичко това в книгата.

Михаил Вешим е познат на българската публика в последните години както с романите си, превърнали се в своеобразна поредица - "Английският съсед", "Нашингтон" и "Руският съсед", така и с избраните си разкази и фейлетони.

Той е автор на романи, разкази, фейлетони, сценарии и пиеси. В новата книга "Когато бях морски капитан" той описва странстванията си по света, както са го правили и други хумористи - от Марк Твен до Алеко и напред, "До Чикаго и назад"... Авторът Михаил Вешим

Снимка: ИК "Сиела"

"Английският съсед" бе излъчен в 4 епизода комедиен сериал по БНТ през 2011 г. с режисьор Дочо Боджаков и с участието на Лесли Грантъм, Татяна Лолова, Ирен Кривошиева, Николай Урумов и др.

Предлагаме ви и кратък откъс от книгата.

И аз не съм бил морски капитан, но обичам да разказвам за пътешествията си. Сравнени с пътешествията на Колумб, Магелан или проф. Христо Пимпирев, моите са нищо. Но пък съм забелязал, че като ги разказвам на маса, има кой да ме слуша, без да прекъсва разказа с: Дай малко сол!", Сипи ми салата!" или Налей от бирата!"...

Историите, които ще ви разкажа, преди това са разказвани на маса.

Масата се намираше в едно тясно созополско дворче, под асма с нависнало грозде. Там, в Стария Созопол, редакцията на Стършел" имаше къща. Всяка есен ние, компания приятели, окупирахме къщата за седмица-две. През деня ловяхме риба и вадехме миди, а вечер сядахме под асмата и всеки разтваряше собствената си торба с истории. И тихата созополска нощ се огласяше от кикот с високи децибели.

От кикота страдаше сънят на съседите, дето живееха отсреща, отвореният им прозорец беше почти над нас.

Към полунощ съседът не издържаше и се провикваше от прозореца:

- Айде де, стига се смяхте!

На което отвръщахме:

- Е, какво, да плачем ли?

Но в името на добросъседските отношения, снишавахме глас и раздигахме купона, като оставяхме недовършените истории за следващата вечер.

Една вечер се чудех докъде съм стигнал и откъде да почна:

- Стигна до китайския влак! - подсказа някой от компанията.

- Не, разказваше за хотел Русия" в Москва... - възрази друг.

Изведнъж от другата страна на уличката се обади гласът на съседа:

- За Албания, за Албания разказваше...

- Не за Албания, а за Македония - включи се гласът на жена му.

Вдигнах глава - съседът и съседката стояха на отворения прозорец, готови да слушат - като зрители от втори балкон.

- Заповядайте при нас! - поканих ги.

- Не, благодаря! - ледено каза съседката.

Обаче мъжът ѝ сякаш това чакаше:

- Идвааам!

След две минути седна при нас, носеше си и бирата.

И той, човекът, се оказа морски капитан.

МАМА ХУХУ - МЕЛЕЗ МЕЖДУ КОН И ТИГЪР Корицата на изданието

Снимка: ИК "Сиела"

Колко е богат китайският език - бедна ви е фантазията! Например изразът Мама Хуху" на китайски би могло да означава нещо средно между кон и тигър, може да значи

два коня и два тигъра, но най-вече се употребява в смисъла горе-долу" или карай да върви!"...

И досега, двайсет и пет години след като с колегата Румен Белчев бяхме в Китай, го пробвам тоя израз върху произволни китайци в ресторант, в магазин или в дюкян на Илиянци.

Щом чуе това мило, родно Мама Хуху" - китаецът, бил той сервитьор, готвач или продавач, се ухилва до ушите и ме среща радушно като сънародник... Слага ми допълнително ориз към порцията, винаги прибавя няколко късчета свинско в кисело-сладък сос" над грамажа - ей така, от него, или ми прави намаление на памучната фанелка, която ми продава - все едно я продава на свой човек.

Така че, ако ще ходите нататък, запомнете Мама Хуху" - този израз топи ледовете и отваря вратите.

Чувал съм, че две думи са достатъчни, за да ти се отворят всички врати в Щатите. Думите са пуш" (Push) и пул" (Pull)... За Китай думите са Мама Хуху".

А ако искате да ви се отворят и бирените бутилки, са ви нужни още две думи - Ер питьо".

* * *

Колкото и да е богат китайският език, двете думи Ер питьо" са си две бири - Пекинско светло" - и нищо повече. Но преди да стигна до Пекинското светло", да ви кажа как с Румен Белчев стигнахме до Китай.

По онова време - времето преди промените, Стършел", хумористичният вестник, в който работехме, беше издание на управляващата партия БКП.

И досега, когато някой иска да ми натрие носа, току ще рече: ама ти си работил в издание на БКП!

Ами къде да работя? По онова време всички вестници и списания бяха издание на някаква тоталитарна организация - БКП, БЗНС, ОФ, Профсъюзите, МНО или МВР.

Нямаше независими издания. (Както впрочем и сега почти няма - но сегашните пъшкат не под тоталитарния диктат, а под диктата на собствениците си.)

От малък искам да правя едно нещо - да пиша смешки. А къде можеше човек да пише смешки по онова време, ако не в Стършел" - eдинственият хумористичен вестник? Ако

тогава имаше хумористичен вестник, издание на Консервативната партия или на Християндемократическия съюз, щях да пиша там. Но нямаше нито други партии, нито други вестници - при такъв избор какво да избера?

Във вестника ме взеха на работа още като студент - преди да завърша университета, и оттогава не съм сменял работната площадка. Започнах като стажант, бях момче за всичко, организатор на банкети, доставчик на алкохол, шофьор на главния редактор Кръстьо Кръстев... Сега, трийсет години по-късно, съм главен редактор и шофьор на самия себе си.

Доста от годините си дадох на Стършел", но и Стършел" доста ми даде - на него дължа и това пътуване до Китай.

В годините преди промените главният ни редактор имаше един куп привилегии - голяма заплата, черна волга с шофьор, кабинет и секретарка. Но най му завиждахме за друга възможност - за правото веднъж годишно да пътува където си поиска по света, един месец на държавни разноски.

Представете си така - взимаш глобуса в ръце, завърташ го, затваряш очи и го спираш с пръст. После поемаш на път - не накъдето ти видят очите, а където ти е попаднал пръстът.

Тогава обикновеният българин не можеше да пътува и до Букурещ - можеше, но не сам, а организирано с Балкантурист". А за капиталистическа страна - почти невъзможно, даже да си в туристическа група, ще те проверяват до десето коляно и ще те следят да не прескочиш оттатък Желязната завеса.

Млад бях тогава, пътуваше ми се много по света. Главният редактор, обратното, беше към шейсетте и никъде не му се ходеше. Може и да се е страхувал, че ако остави поста си и тръгне в едномесечна командировка, като се върне, ще намери друг на стола си. А за да не изгаря командировката, вместо него пътуваха заместниците му.

И на нас, по-младите в редакцията, ни беше ясен редът - трябва да минат някакви си двайсетина години, да станем и ние един ден заместници на главния, пък тогава може да ни огрее някоя командировка в по-отдалечената част на глобуса.

Но по някакво чудо мен ме огря по-рано - главният редактор Христо Пелитев, ядосан за нещо на заместниците, се заканил пред редколегията: този път ще пратя двама по-млади!

И казал първите две имена, дето му дошли наум - Румен Белчев и моя милост! Направление - Китай!

* * *

Така през ноември 1988 г. се озовахме в китайската столица.

Преди това, за по-напряко минахме през Пхенян, но за Северна Корея беше предишният ми разказ.

А сега - Пекин.

Тогава тоя град ми заприлича на Ямбол или пък, ако искате - на Сливен, само че беше сто пъти по-голям. Ако в Ямбол/Сливен имаше три широки улици, в Пекин имаше триста. Ако в Сливен/Ямбол имаше три високи сгради, в китайската столица бяха триста. Останалото - хиляди приземни къщурки без канализация, дето у нас им викат маалата", а тук - хутони". Сметката и със населението излизаше точно - на един сливналия/ямболия се падаха точно по сто пекински китайци. Само сливенският вятър можеше да се сравни с пекинския едно към едно - на площад Тянанмън" през ноември духаше толкова силно, колкото и на площад Хаджи Димитър" в Сливен.

Още щом стъпихме на площад Тянанмън", вятърът ни издуха в един китайски ресторант. Не знам сега как е, но тогава в Китай повечето ресторанти бяха китайски. Тоест - пълни със загадки. А двамата с Белчев идвахме от страна, където в ресторантите сервитьорът не носи меню, а го декламира като скоропоговорка: Шишчета, кебапчета, кюфтета...

Може и да ви ги смешаме!"... По-късно китайските ресторанти щяха да дойдат и в София и щяхме да свикнем с телешкото с вкус на риба" или с пилето в сладко-кисел сос"...

Но тогава всичките тия наситнени, пържени, печено-варени и задушени по особено мъчителен начин късчета месо ни се виждаха адски съмнителни. Още повече че ни предупредиха да не поръчваме от най-скъпото - можеш, без да разбереш, да ти пробутат деликатес - гущер или змия, плъх или червей, кучешко или котешко...

Та седяхме и побутвахме с клечките на съмнението сервираните ни ястия с поетични имена Сияйна зора от Съчуан" или Пурпурен залез от Тяншан" и се чудехме какво ядем - катеричка или миньор, мушама или транзистор... Изведнъж истинска сияйна зора огря сивия ноемврийски ден.

Появи се Тя! Бутилката Пекинско светло"!

Беше по-висока и стройна от тогавашните софийски бутилки и съдържаше седемстотин грама. Кой знае защо сервитьорката носеше една за двама ни.

По-късно разбрахме, че китайците така постъпват - сядат двама приятели, поръчват си бутилка бира, изпиват я и си тръгват, като леко залитат. Ако един китаец сам удари седемстотин грама пиво - връзва кънките. Това е медицински факт, тъй като у монголоидната раса липсва някакъв ензим за разграждане на алкохола. Тази теория се потвърди и от жената на един колега, която донесе от Япония бирички в консервни кутии по 125 грама. Колкото е нашенският пастет.

Според нея една такава консерва била дозата на японеца.

Иначе имало и бири в кутии от пет литра, но те стигали за японска сватба или за изпращане на войник. Наляхме си ние по една чаша от тази сияйна бира и благодарихме на съдбата, че сме се родили с европейски ензими. Пожелахме си наздраве и отпихме - със свити сърца и разширен стомах, очакващ изненади.

О, боже! Думите са безсилни да опишат този еликсир!

- Долу горублянското пиво! - викнахме в един глас, стряскайки китайската публика - Да живее Пекинското светло"!

И замахахме с пръсти към сервитьорката да носи още и още бири.

Разбрана излезе жената, донесе бутилки, доста бутилки, които събраха погледите на китайската публика. Пред очите ми очите на присъстващите от дръпнати станаха кръгли.

Наобиколиха ни и вероятно взеха да се чудят: тия европейци защо пият толкова бира и няма ли да паднат от стола?

Как да им обясним, че идваме от другия край на света, където ни мъчат с мътилка от Горубляне или вкисната Каменица 100"... Че при нас бирата лятото изчезва от магазините, а по ресторантите я дават топла. Че в бутилките плува утайка или направо удавена мишка...

Нищо не им обяснявахме, а си пийнахме биричка колкото за две дузини китайци, и станахме, без да паднем от стола... От това очите на присъстващите още повече се окръглиха. Може така да са им останали за цял живот.

Още на другия ден взехме един урок по китайски, в който наблегнахме на вълшебната думичка Ер питьо". Това ще рече две бири. Затворихме се в хотела и си ги повтаряхме -

веднъж аз, веднъж Румен Белчев, докато ги затвърдим и почнем да ги произнасяме като местните хора.

После влизахме със самочувствие в китайските ресторанти, казвахме на български на девойчето, което ни посрещаше с чай, да го сипе във врата на главния готвач и когато то любезно ни се усмихваше, заръчвахме:

- Ер питьо!

Редувахме се в поръчките - ту аз, ту Румен Белчев. Толкова добре усвоихме израза, че можехме да го кажем и на пекински, и на шанхайски, и на гуанджоуски диалект... И навсякъде ни разбираха.

* * *

Още от Интересно

Писмо до бъдещата ми съпруга...

Това писмо е до теб, бъдеща моя съпруго. След като го прочетеш, моля те да го запазиш. Много е вероятно с годините да се променя. Ако това се случи, п...

Какво казват за теб любимите ти обувки?

Сигурно сте чували, че един нов чифт обувки може да направи една жена истински щастлива.  Доказано е, че когато си купуваме нещо ново, което ни ...

За какво мислят жените, когато правят секс

Мъжкото его винаги кара господата да си мислят: "Представих се уникално тази вечер?" В очите на вашата нежна половинка обаче... нещата може...

Внукът на Наум Шопов, който е истински лекар, става главен герой в "Откраднат живот"

Наум Шопов ще бъде едно от новите лица и ключова фигура в лекарския екип на МБАЛ „Св. Кирил“ в третия сезон на „Откраднат живот: Въз...

Созопол - топ европейска дестинация за 2017 г.

Няма турист, който да е посетил слънчевия Созопол и да не е възкликнал с думите на поета: "Стреснат, трогнат, очарован!" Красивата крепост...

Ободряващите напитки по света

Сигурни сме, че едва ли има някой сред вас, който да не е почитател на невероятни свойства на ободряващите напитки - кафе, чай, мляко. ...

Всеки от нас има нужда от онази живителна сила - прошката

Прошка. Една-единствена дума, а значи толкова много. Една дума, а изисква толкова много усилия. ...

Най-привлекателното качество в мъжете

Трудно е да не се влюбиш в мъж, който изглежда добре, но чертите на характера и истинската му същност имат много по-голямо значение. След дълги проучв...

Черна рокля: трябва да имаме по една, подходяща за всеки сезон

Сложна е историята на малката черна рокля: до 1800 г. черното не се приема за цвят особено за дрехи.  Използва се най-вече за траурни рокли , д...

Нещата, които винаги си казваме след голям скандал с любимия

Никоя връзка не може да ги избегне. Колкото и да се обичате и разбирате, скандалите са част от връзката и я съпътстват от началото до края й. Понякога...