Хората "изядоха" и Христос

Нали знаете хората, които не могат да отказват? Аз съм един от тях.

Всъщност, идеален човек, който не може да отказва, не съществува. Всеки, и най-упоритият и безнадежден неотказвач, понякога отказва.

Но му е трудно, трудно му е, по дяволите!

Аз съм точно така.

Мога да отказвам, но ми е трудно. Дяволски трудно. Хайде сега, питайте ме: защо използвам такива демонологически архаизми като "дявол да го вземе" и "по-дяволите"?

И аз няма да мога да ви откажа - и ще ви обясня. Използвам ги, защото изпитвам безсилие, говорейки за своята слабост! Защото знам, че да не можеш да отказваш не е хубаво качество.

И ми се ще, говорейки за своята слабост, да псувам и да ругая. Но защото съм мек човек, аз не искам да нараня нежните уши на презрелите дами и разни други моралисти. И затова използвам най-мекия и благ, архаичен и малко смешен вариант на ругатните, а именно - "по дяволите!".

Хаха, пък и малко романтично се получава, малко ретро. Все едно съм някой селски даскал с лачени чепици, завършил университета в Прага през 1908-ма. Мхм.

Не мога да отказвам.

И знаете ли защо? Естествено, че знаете. Но аз ще ви предизвикам - колкото е дълбок вашият анализ, анализът на вашето си лично неможене на отказване, предизвиквам ви да го направите с една стъпка по-дълбок.

Примерно, на първо ниво, аз бих казал, че не мога да отказвам, защото съм мек човек. И не обичам някой да страда. Откажеш ли някому, нараняваш го. А състрадателният никак не обича да вижда наранени лица и сърца. И аз не отказвам.

Но ако сляза една стъпка по-дълбоко в анализа си - ще открия, че всъщност не обичам да страдам аз!

Защото откажеш ли някому, той спира да те харесва, мисли си лоши неща за теб, спира да те обича и т.н. Всъщност - въобще не е казано, че ще се случи това. Но отказващият мекошав човек именно това си мисли: "Ще откажа и ще престанат да ме обичат! И край с мен!"

Та и аз така - просто не искам да страдам от отнета любов. Не искам да виждам лица и сърца, разочаровани от мене! Не искам да чувам недоволно скърцащи гласове, които казват: "А пък тоя Кайо... не е той добър, както го мислехме. Както го искахме! Не - той е лош!"

И затова се съгласявам с всичко.

А сляза ли на още една стъпка надолу в анализа си - ще открия, че става въпрос за прекършена още в детството воля.

Едно детенце, на което е давана най-сладката награда, а после му е показвано как, ако не се съгласява с всичко - тя ще му бъде зверски отнетатакова едно детенце ще бъде мека глина в ръцете на всеки манипулатор. На всеки.

Знаете ли каква е единствената и истински сладка награда?

Ще ви кажа: Любовта.

Ако някой в ранното ти детство те научи на това, че ако се съгласяваш безпрекословно с него, ще получиш най-сладкото нещо на света - любов; но ако не се съгласяваш, тя моментално ще ти бъде отнета - тогава ти ставаш най-зависимият и лесен за мачкане човек на тоя свят! О, да.

О, да. Предупреждавам ви: Пазете се, братчета и сестричета!

И така. Казах какъв съм. Човек, който не може да отказва, защото е дресиран - чрез даване на любов и отнемане на любов, да се съгласява с всичко. Каже ли ми някой: "Обичам те. Но внимавай! Само посмей да не правиш така, както аз искам - веднага спирам да те обичам."

И тогава аз се влача по земята и роня сълзи. Хаха. Шегувам се.

Но да. Меко е моето сърце.Пък и ако този, който иска нещо от мен, ми каже освен, че ще спре да ме обичаако ми каже и че ще страда, ако му откажа - тогава аз се съгласявам с наистина всякакви неща просто не се опитвайте да си представяте.

Защо пиша това ли? За ваша полза.

Който е така дресиран - чрез любов и отнемане на любов да не може да отказва, нищо друго няма да натрупа, освен умора, отчаяние и омраза към хората. Защото хората се разпростират, братчета мили и сестричета, кротки овчици мои - дотам, докъдето им дава овчарят! Докъдето им се позволи.

Ако им дадеш да те изядат, те веднага ще притичат усмихнати, с лигавници на врата и хималайска сол в ръка; а и с вилици и ножове.

Ето една историйка.

Обади ми се една госпожа, ще си позволя да ѝ кажа името, но не и фамилията. Тя няма значение. Занимава се с душевноболни в Пазарджик. Шеф е на център за работа с хора с психични проблеми. Казва се Надежда.

Обади ми се и ме покани да говоря пред работещите в нейния център, както и пред душевноболните. Кимнах с глава и въздъхнах. Това беше примерно петата покана за три дни. За публични лекции, участия в телевизии, представяния на книги и така нататък. Аз бях приел повечето. Както казах - много, много трудно ми е да отказвам. За да не ме намразят хората.

И естествено - правя всичко това без пари. Всичко това.

Рецензирам книги на десетки млади и немлади писатели. Без пари. Представям книгите им. Без пари. Изнасям публични лекции. Без пари. Пиша десетки страници мнения и наблюдения за вестници и сайтове по всякакви поводи и запълвам страниците им. Без пари.

Но също така - помагам на хора с проблеми на душите, защото случайно съм бил психиатър. Но пак - без пари. Защото просто не практикувам отдавна. Всъщност - замисляйки се - за писателската ми работа остават не повече от 10% от времето. А писателската работа не е особено високо заплатена. Разни такива дреболии. И аз

О, Боже, как сега да се изложа пред толкова хора? И да рискувам да спрат да ме харесват и обичат? Но, дявол да го вземе, какво пък - така си е: Аз изнемогвам!

Издържам се като писател, но всъщност в деветдесет процента от времето решавам проблемите на други хора и още по-смешно - на институции! На библиотеки, на културни домове, на неправителствени организацииТа и на министерства!

А те обичат да казват: "Елате, мили господин Терзийски,имаме нужда от вашата помощ! Елате и без пари, ей така, ни помогнете!"

И аз ходя и помагам, и се преуморявам, и правя, каквото искат от мен, а след това се чудя как да си платя сметката за тока.

Но нали ме е страх да не спрат да ме харесват и обичат хората?!

И така - аз взех, че казах всичко това на госпожа Надежда от Пазарджик.

Започнах меко, но накрая се ядосах и я попитах направо: "Абе, вие, мила, като си получавате заплатките във вашата институция, как мислите, че се оправям аз? Канят ме по пет човека като вас на седмица. И всичките искат да покопая на тяхната нива. Но - без пари."

Как смятате, че се оправям аз - в моя напълно лишен от каквато и да било сигурност живот? Без заплатки и други държавно и институционално осигурени блажнотийки, без пенсионни осигуровчици, без сигурен доход в нито един ден в живота ми - до сега! Как? Как смятате, че се оправям в живота като един самотен и оправящ се сам с всичко писател? М?

И знаете ли?

Тя изсумтя нещо, обиди ми се и затвори. По средата на последната ми дума.

И аз разбрах. Не бива да отказвам. Защото ще ме намразят хората. Ще ме намразят, защото не им давам просто ей така - без нищо - всичко, което поискат. Защото те ми дават любов, нали така? Но ако не правя това, което искат, ще ми я отнемат веднага

Хаха. Човешка комедия.

Така така. Написах това, с ясното съзнание, че ще бъде прието като проява на грозен егоизъм, като глупост и как ли не. Хората обичат да мразят. Особено стоейки в хубава, анонимна сянка. Обичат из тълпата, невидими - да хвърлят камъни по стоящия гол и сам - пред тях.

Но мога да кажа и друго: Хората са убили и Христос. Защото им е давал и давал. И пак биха го убили.

А може и да са го и изяли след това. Не знам. Сигурно сега биха го и изяли.

Пък мен - кучета ме яли.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfocompany.bg.

Още от Живот

Анджелина Джоли е в нервен срив заради Брад Пит

Анджелина Джоли е изпаднала в нервен срив заради раздялата със съпруга си Брад Пит. Според някои медии отвъд океана, актрисата, която сама подаде молб...

10-те най-далечни града (галерия)

  Галерия Топ 10 на най-отдалечените градове 10 снимки Забързаното ежедневие, работата, задръстванията, мръсният въздух ...

Любопитни и непознати факти за Канада (галерия)

Канада е една от най-добре уредените държави в света. Социалните облаги за гражданите ѝ привличат много емигранти, търсещи спокоен живот. Галерия З...

Мисъл на деня от Дейл Карнеги

"Не се страхувайте от врага, който ви напада, страхувайте се от приятеля, който ви ласкае!"  Дейл Карнеги е американски писател и лектор, роден п...

Оймякон – най-мразовитото село в света (галерия)

Мислите, че ви е студено – помислете отново! Някои хора не мрънкат на -20 градуса и няколко сантиметра сняг. Тази година зимата може и да ни изн...

Кой дизайнер избра Мелания Тръмп?

След многобройни спекулации относно това кой моден дизайнер ще облече Мелания Тръмп по време на полагането на клетва на нейния съпруг, новата пър...

Програмата на Театър „София“ за февруари 2017

На 18 февруари (събота) от 17 ч. ще бъде премиерата на „Мери Попинз“ по мотиви от произведения на Памела Травърз. Адаптация и режисура: Ан...

Северна Америка – пътешествие из дивите дебри на природата (галерия)

  Галерия Северна Америка и нейните красоти 10 снимки Дивата природа привлича вниманието на любителите на пътешествията...

5 златни правила за перфектно CV

Съставянето на CV се оказва не чак толкова лесна задача. Понякога допускаме грешки, пишем прекалено много неща или омаловажаваме важните, така да се к...

Красотата на замръзналото езеро Байкал (галерия)

  Галерия Езерото Байкал, като в снежна приказка 9 снимки Зимата създава невероятно красиви форми и природни картини. Сл...