Присъда "Бежанка": Откровеният разказ на едно арабско момиче в България

В рамките на рубриката Присъда "Бежанка" вече ви запознахме с историите на две жени от Сирия, които са настанени в бежанския лагер в "Овча купел". Ако все още не сте имали възможността да ги прочетете, можете да го направите чрез линковете по-долу.

Присъда "Бежанка": Скръбта на една майка в безизходица

Присъда "Бежанка": Да изгубиш най-скъпите си хора в една жестока война

Днес ще ви разкажем историята на едно момиче, което пристига в България заедно със семейството си. Идват тук като туристи. Ще ви запознаем с Анджи Марта. Тя е на 22 години от Сирия и попада в България преди около три години. Не й се налага да бъде настанена в лагер, а заживява на външен адрес още от самото начало на престоя си тук.

Всичко, което знам за Анджи от общите ни приятели преди нашата среща е, че говори много добре английски. Затова се изненадвам, когато пристига на уговореното място и започва да говори български. Справя се изключително добре, но признава, че ще й е по-удобно, ако разговаряме на английски.

Следобедът е към края си и ние се настаняваме в едно от уютните и тихи столични кафенета. Анджи не се притеснява и казва, че ще застане с името и лицето си зад всичко, което предстои да сподели с нас. Усмивката и оптимизма й са първото нещо, което забелязвам у нея.

личен архив

"Пристигнах в България заедно с майка ми и по-малката ми сестра по абсолютно легален начин - с виза. Останалата част от семейството ни е в Германия. Решението ни да дойдем тук беше резултат от всичко, което се случваше по онова време в Сирия, но въпреки това не ни засягаше пряко. Аз съм от Алепо и тогава войната все още не бе стигнала до самия град.

След две седмици престой в България военните действия се пренесоха вече в родния ми град. Планирахме да се върнем в Сирия, след като си починем в България от тежките събития там, но вече бе невъзможно да го направим. Трябваше да останем и да кандидатстваме за статут тук.

Не ни се наложи да оставаме в който и да е бежански лагер, но, разбира се, сме ходили в този в "Овча Купел" неведнъж. Там се провеждаха интервютата и процедурите по кандидатстването ни за български документи.

Мога да кажа обаче, че тази сграда определено не е добро място за живеене. Мръсно е, условията не са добри и има нужда от ремонт. Имам приятели, които в момента са бежанци в други страни по света и мога със сигурност да заявя, че животът на бежанеца в Германия например, се различава коренно от живота на търсещия убежище в България.

личен архивЗаедно с майка си и сестра си в България

Всеки път, когато трябваше да ходим до лагера, се чувствах наистина зле. Организацията не беше много добра и трябваше да чакаме по два, три, а понякога дори по четири часа, за да дойде нашият ред. Беше наистина трудно, защото по това време все още не живеехме в София. Бяхме отседнали при чичо ми, който живее в Самоков. Така че ни се налагаше да пътуваме доста и прекарвахме голяма част от деня в чакане.

Но въпреки това имаше и положителни страни. Жената, която ни интервюираше, беше много мила. Времето, което ни бе необходимо, за да получим хуманитарния статут, беше три месеца.

Това, което ме вбесява, е че на бежанците се полагат средства от Европейския съюз, но те не ги получават. За мен това не е проблем, аз работя и нямам нужда от тези пари. Ако ги получавах, щях да ги дам на хората в лагерите, които наистина имат нужда от тях."

личен архивЗаедно с майка си и сестра си в България

Анджи живее в България вече от три години. Човекът до нея е българин, има и много приятели, работи в кол център и казва, че е доволна от живота си.

"Все повече започвам да свиквам с вашия език и култура, но все пак е трудно. Понякога просто затварям очи и си представям, че съм отново в Алепо. Когато в страната ти се води война и имаш близки и приятели, които все още са там, се чувстваш наистина зле. Те са там, а аз съм тук и се занимавам със съвсем различни неща. И някак се чувствам виновна...

Всеки път, когато говоря с най-добрата си приятелка, която още е в Алепо, й казвам, че ще намеря начин да отида да я видя. А тя ми казва да не го правя. Смята, че ако се върна, ще заваря града в съвсем различно състояние от това, в което съм свикнала да го виждам. И ще се почувствам ужасно. Осъзнавам, че съм късметлийка, защото по някакъв начин успях да запазя красивите спомени от живота си в Сирия."

Заедно със сестра си

Моля Анджи да ми разкаже за живота си в Сирия.

"Всичко беше невероятно. Хората, които обичам, бяха около мен. Имах всичко. Аз съм християнка и много българи ме питат как съм живяла през целия си живот с мюсюлмани. Което, според мен, е странен въпрос.

В Сирия не съм имала никакви проблеми заради религията си. Животът ми беше абсолютно нормален. Понякога дори срещах хора, които наистина се интересуваха от мен, защото смятаха, че съм по-широкоскроена, понеже съм християнка. Все пак не ми се е налагало да нося хиджаб, родителите ми ми разрешаваха да излизам...

Още от Живот

„Мъжът, който търсеше сянката си“ – Давид Лагеркранс

Второ продължение на култовата трилогия „Милениум“, подписана от шведския писател и журналист Стиг Ларшон...

2Cellos – един концерт с най-красивата филмова музика

Музикалното дуо с грандиозно шоу у нас...

Бърз тест разкрива близкото бъдеще

Вижте какво ви очаква...

Цвети Радойчева: Обичана жена съм

В рубриката ни „Тя, звездата“ често ви срещаме със забележителни жени...

Програмата на Театър „София“ за януари 2018

Нова година – нови изненади на сцената...

12 добри навици за пътувания, които трябва да си изградите

Всички се учим, докато сме живи. Това се отнася и за пътуванията. Колкото повече пътуваме, толкова повече осъзнаваме грешките, които допускаме и начин...

9 вълнуващи туристически дестинации за 2018

Шри Ланка, Виетнам и Миконос бяха някои от най-посещавани екзотични дестинации през 2017, но до какви пътешествия ли ще ни отведе следващата година?...

10 причини да посетите Доха

Считан за нов и луксозен град, Доха привлича все повече западни туристи. Сградите се увеличават, но столицата на Катар е запазила душата си. Когато чо...