Социално лицемерие

Дада-Баронесата Елза Фрайтаг фон Лорингхофен

Баронеса Елза Фрайтаг фон Лорингхофен (1874-1927), освен че е най-известната немска дадаистка, е пънк, далеч преди пънк-движението да се появи. Тя прави на пух и прах съпътстващите тогавашната жена представи за благопристойност, свян и умилна фонданена красота.

Eдна от най-ексцентричните диви на столетието и муза на Ман Рей, заедно с Джуна Барнс, тя е добре известна в артистичния живот на левия бряг на Сена с бизарни импровизации в монденното. В Берлин тя е сензационна жива скулптура във "Wintergarten Variete". Шашардисва Ню Йорк, щедро подкрепяна от меценатката Пеги Гугенхайм, със своите дада-пърформанси, с които се превръща в дада-икона на Америка и с шармантна внезапност подготвя фалита си.

Обича да фланира из Ню Йорк с цял впряг кучета на златни верижки. "Щом колите имат задни светлини, защо не и аз..." - казва Елза и си пришива на роклята, точно над дупето, един фар. "Облечена изглеждам много добре, но гола - още повече!" - хвали се тя и се съблича. Прави спектакулярно ревю с неща, намерени на улицата, а не след филистерски шопинг - стар шлем, примерно, който да я пази от баналността в изкуството. Епатира буржоазната сантименталност на бенката, като си залепва, вместо нея, на лицето колекционерски марки. Първа си лакира ноктите в черно и си обръсва главата.

Прави си дори изкуствени мигли от пера на папагал. "Изкуството - това съм аз" - обича да оповестява формата на своя естетически абсолютизъм Елза. Жените недоумяват, а мъжете изпитват страх, когато баронесата дава израз офанзивно на своите сексуални интереси и с кого би желала незабавно да си легне. Амазонката води по своеобразен начин войната на половете - някои мъже се учат да боксират, за да се защитят. Но това е невъзможо - тя ги разжелава и разжалва с бързината, с която ги е пожелала...

Фрасоаз Саган - експортен шлагер на жеманфишизма, по-успешен дори и от Едит Пиаф и Chanel 5

Едва на 18 пише "Bonjour tristesse" (1954г.) и става много-много богата. Дебютът ѝ е сам по себе си стил на живот, който променя Франция. Бързо намира решение за предупреждението на баща си, че лесно спечеленото богатство е опасно, като го изхарчва. Години наред кани половин Париж в едно заспало селце на Лазурния бряг и така открива Сен Тропе като място за поклонение на златната младеж. С годините ще стане и най-великолепната алкохоличка, укривателка на данъци и любителка на опиатите във Франция, напук на общоприетите форми на обществено лицемерие, практикувано от собствената ѝ, едробуржоазна класа. Дрога, покер, афери, и много любовници съпътстват целия ѝ живот.

След катастрофата през 1957 г. става нещо като женски вариант на Джеймс Дийн. Паметна ще остане фразата, с която отвръща при студентско събиране в парижкия Одеон през размирната 1968 г. на натякването, че "другарката с Ферари-то е дошла да подкрепи вероятно революцията". "Грешите, това е Мазерати..." - гласи безпощадният отговор.

Когато във Франция Кастро е интелектуално-политическа мода, тя пише за тъмните страни на неговия режим и се скарва с левите интелектуалци. Така свършва и флиртът ѝ със стерилността на феминистките: "Коремът ми не ми принадлежи, той принадлежи на мъжа, когото обичам." Макар и близка със Сартр, тя не се поблазва да се нарече екзистенциалистка, което мнозина други с охота биха направили. Подкрепя войната за независимост на Алжир, която собствено води до падането на Четвъртата република.

Макар и ангажирана с много справедливи каузи, тя никога не пада така ниско да се държи като жена-общественица. Получава и дава щедро - Ото Премингер филмира първия ѝ роман, Саймън енд Гарфънкъл пеят в нейна чест The Sound of Silence, Chamade дава на Катрин Деньов блестяща роля, а на Рено суперуспешния модел R 19 Chamade.

Подписва романите си така: "С цялото ми съболезнование." Може би по отношение на онзи конформизъм, чието лицемерие винаги е подушвала и никога не е приемала... А вие?

Вивиан Уестууд, неблагопристойната кралица

При все че не се стърпява в никакъв обществено валидизиран образ, Вивиан Уестууд дълго се държа като кралица на пънка, което едва ли би било възможно, ако нямаше истинска кралица и толкова силен пиетет към кралицата-майка. Уловките на обществено лицемерие тя избягва чрез одиозност на обличието, чрез изпитаните инсценировки на дендизма и в разгара на модна провокация, издънваща клишето на елегантността, на пола, на съвременността и най-вече на лукса.

Понякога тя епатира монархията като се снима пред Бъкингам с дълга пола на гувернантка, така развята, че се виждат дори и нейните, т.нар. срамни части. Впрочем, именно така тя се явява на прием в двора. Макар че, ако има за какво да бъде подигравана английската династия, то е за това, че след Първата световна война сменя името си от Coburg Gota на Уиндзор. Какво да кажем за голямата страст на Вивиан към шотландските карета и поли, може би защото последните се носят без гащи, към картините на Фрагонар, които тя разпечатва върху много от моделите си, при това далеч отвъд рокайната епоха. Така тя намигаше на придворния фотограф Сесил Бийтън, който използва картините на Фрагонар като фонове за захаросаните снимки на кралското семейство. Или за тениската ѝ с надпис "Бог да пази кралицата"! Но ако за някого има съмнение, че в модните пакости на Уестууд не се крие скъпоценното зрънце на английската традиционалност, то би трябвало да види една нейна фото-сесия с модели, инсценирани като в картини на Холбайн (така емблематичен за английската живопис) и държащи на верижки врани с твърди бели испански яки.

Вероятно Вивиан много държи да се знае, че обожава дупето на своя значително по-млад любовник-австриец, защото не се уморява да го снима в рекламите си, в които той обезателно е в гръб и с ръце в джобовете, тъй че шлицът да открие съответната издупена част. Вивиан удържа блестяща победа над пословичната английска благопристойност - пасторска щерка с муселинена рокля на цветчета, според израза на тъй любимия ми Ивлин Уо...

Пишете на Любомир Милчев Dandy на edna@netinfocompany.bg.

Още от Живот

Скандал и дързост в черно и бяло

Колкото и да се радваме на всякакви разнообразни вдъхновения в кампаниите, трябва да признаем едно – провокацията ни действа. Още по темата ...

Как приемните родители променят съдби (видео)

Историята, която ще ви разкажем в следващите минути, проследява съдбата на младия Мариян. Той е на 25 и е отгледан от първата приемна майка у нас, а д...

Хороскоп за 17 януари

За вторник, звездната карта показва, че трябва да бъдем по-внимателни в делата. Не бива да насилваме събитията, а Девите и Рибите е добре да избягват ...

Том Харди става Джеймс Бонд?

Том Харди загатна, че е силно заинтересуван да изиграе Джеймс Бонд в следващия филм от култовата поредица. Името на английския актьор е спрягано не ве...

Морските фарове – изгубени във времето (галерия)

  Галерия Романтичното излъчване на морските фарове 21 снимки Морските фарове – едни отдавна забравени и призрачни...

Хороскопът ви за 16 януари

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Мисъл на деня от Агата Кристи

„Ако поставиш главата си в устата на лъв, не трябва да се оплакваш, в случай че един ден той я отхапе.“ Агата Мeри Клариса Кристи е англий...

Медал за 14-годишния Мартин, който ще дари косата си на онкоболни

Омбудсманът на републиката Мая Манолова връчи медал на 14-годишния Мартин, който ще дари косата си за онкоболни. Осмокласник с голямо сърце, който...

5 начина да спреш да се притесняваш за всичко

Нека да изясним нещо - тревожността не е същото като обсесивно-компулсивно разстройство или друг психически проблем като панически атаки и депресията....

Тест: Кое е първото, което виждате в картината?

Това как гледаме на света край нас е показател за това какви личности сме. Пред вас има една интересна картина. Погледнете я за няколко секунди. Какво...