Когато човек има топло сърце

Когато човек има топло сърце, светът е хубав за него.

Докато бях млад, четях. Четях и стенех и се мъчех. Гама амино-маслената киселина в неокортекса предизвиква постсинаптично задържане и това води до аферентна възбуда в

Рецепторите засеротонин, разположени по пресинаптичните мембрани, биват блокирани от селективните инхибитори на обратния серотонинов захват (SSRI) и това води до повишаване на нивата на серотонина в синапсната цепка, което като резултат, води до облекчаване на тревожността и

И аз четях и не разбирах. Тоест - всичко разбирах. От описанието на тия химични реакции ми ставаше ясно, че в мозъка ни прелитат импулси, че всяко външно дразнение - независимо дали е взрив на късаща крака пехотна мина, или вик на самотна чайка над тъмно море - предизвиква в мозъците ни придвижване на серотонин, норадреналин, ацетилхолин, глицин, допамин и какво ли още не.

И примигват импулси (а те въобще и не примигват, само за поетите като мен примигват!) в мозъците ни, примигват като безбройни прозорци на апартаменти привечер - в Люлин или в работнически квартал в Лима, Перу

Но как да приема - казвах си тогава - че истинските, ефирни, необясними и неподдаващи се на изказване с думи, усещания и вълнения, раждащи се в душата, са някакви мигащи импулси?

Ами самата поезия?

Всичко това, всичкото това нещо - изтънчено и причудливо, непонятно и издигащо душата в тъмни и възхитителни висини, прорязвани само за миг от остри и ярки светкавици? То как се връзва със серотониновите рецептори? Това не е ли математика и химия, целяща да погуби красивия драматизъм на нашия неразбираем живот?

И махах с ръка от досада.

Човек може да стане циничен и то - глупаво циничен. И когато сърцето му затрепти, защото окото му е видяло птичка, кацнала на клонче, да си каже: Хм, повишен серотонин.

Да, да стане глупаво циничен и да похаби поезията на живота си. А животът без поезия; и само с разни серотонини и разни материалистически химико-физични обяснения - е кофа с помия, така си мисля аз.

Науката обяснява много. И е хубаво да обясни много. Но ние винаги ще живеем истински в света на необясненото и необяснимото. Там е нашата детска стая, там е нашата лаборатория за живот. Там играем и дишаме. Самата наука намира живеца си в необяснимото и необясненото.

Както и да е.

Исках да кажа, че понякога човек е с топло сърце. И тогава - сигурно знаете - животът му е чудесен. Приема и приема - и доброто и лошото. И няма гняв и злоба у него, благодушието го спасява от тях. Знаете - дави се тоя, който много и излишно рита с крака и се съпротивлява на водата - крещи и буйства!

Който се отпусне на волята на чудесните водни молекули - плува като тапа и е спокоен! От гняв и злоба, от неприемане на живота - ние страдаме и се удавяме и пак страдаме.

И тук идва серотонинът. Тоест - някой глупак би казал - ами да, когато серотонинът е висок, ние сме блажени и т.н.

Гледай си работата, глупчо - ще му кажа аз.

Не може цял животда се оправдаваме със серотонина. Ако ни е малко серотонинът, хващаме се и си го правим много - това искам да ти кажа аз.

Ние сме господари и на душата и на тялото си. Или поне - трябва да бъдем. Тъгата може да бъде победена с бране на цветя. Гневът и вкиснатата омраза - с благо дело.

Прави добро и ще се чувстваш добре. И серотонинът ти ще е изобилен и ще се лее от ушите ти, хаха!

И сега - моята история.

Преди три дни имах едно говорене пред безпризорни деца. Не ми се измислят по-добре звучащи изрази, примерно като "имах уъркшоп с тийнейджъри, лишени от родителски". Трябваше да поговоря пред тия дечурлига, изоставени от майките и татковците си. Да им прости Господ и на тях.

И аз отидох.

Това беше добра кауза. Моята приятелка Благовеста Пугьова за втори път ме канеше да поговоря на тези деца, лишени от родителски грижи - да им дам кураж и хубави съвети.

И аз отидох.

Но там имаше и още двама говорещи. Още двама щяха да им говорят. И аз се смутих.

Защо? Защото и с двамата се бях карал. Хубави хора, изявени. Известни. Но нали сме живи същества - все делим нещо, все се караме, борим се и се ядосваме един на друг, докато не умрем. Тогава вече си прощ...

Още от Живот

Трудностите на високата летва: Шанхай посрещна Victoria's Secret

Ревюто на Victoria's Secret никога не е било само и единствено за бельо. По-скоро спокойно можем да кажем, че представянето на новата колекция е ...

Емили Ратайковски дебютира с колекция бански костюми

Като безпрецедентна носителка на титлата кралица на банските в Instagram, Емили Ратайковски определено знае едно-две неща. Миналото лято тя ни н...

Мисъл на деня за... жените

Ние сме невероятни...

Седмичният ви хороскоп за 20-26 ноември

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Забавни ситуации, които всеки татко може да потвърди (галерия)

Бащите имат особен подход в отглеждането на деца...

Мис България: Всички се обръщат след мен, носът остава на заден план!

Тамара Георгиева, която бе избрана за „Мис България“ 2017 се изправи пред негативните настроения срещу нея. „Нещата, които се пишат, не могат да м...

Баскетнационал е гадже на ангела Лаис Рибейро

Натурализираният баскетболист Джаред Хоуман, който бе част от националния ни отбор преди години, е гадже с един от най-актуалните „ангели&ld...

Красиви афропрически с бароков привкус (галерия)

Красотата е навсякъде край нас...