Когато човек има топло сърце

Когато човек има топло сърце, светът е хубав за него.

Докато бях млад, четях. Четях и стенех и се мъчех. Гама амино-маслената киселина в неокортекса предизвиква постсинаптично задържане и това води до аферентна възбуда в

Рецепторите засеротонин, разположени по пресинаптичните мембрани, биват блокирани от селективните инхибитори на обратния серотонинов захват (SSRI) и това води до повишаване на нивата на серотонина в синапсната цепка, което като резултат, води до облекчаване на тревожността и

И аз четях и не разбирах. Тоест - всичко разбирах. От описанието на тия химични реакции ми ставаше ясно, че в мозъка ни прелитат импулси, че всяко външно дразнение - независимо дали е взрив на късаща крака пехотна мина, или вик на самотна чайка над тъмно море - предизвиква в мозъците ни придвижване на серотонин, норадреналин, ацетилхолин, глицин, допамин и какво ли още не.

И примигват импулси (а те въобще и не примигват, само за поетите като мен примигват!) в мозъците ни, примигват като безбройни прозорци на апартаменти привечер - в Люлин или в работнически квартал в Лима, Перу

Но как да приема - казвах си тогава - че истинските, ефирни, необясними и неподдаващи се на изказване с думи, усещания и вълнения, раждащи се в душата, са някакви мигащи импулси?

Ами самата поезия?

Всичко това, всичкото това нещо - изтънчено и причудливо, непонятно и издигащо душата в тъмни и възхитителни висини, прорязвани само за миг от остри и ярки светкавици? То как се връзва със серотониновите рецептори? Това не е ли математика и химия, целяща да погуби красивия драматизъм на нашия неразбираем живот?

И махах с ръка от досада.

Човек може да стане циничен и то - глупаво циничен. И когато сърцето му затрепти, защото окото му е видяло птичка, кацнала на клонче, да си каже: Хм, повишен серотонин.

Да, да стане глупаво циничен и да похаби поезията на живота си. А животът без поезия; и само с разни серотонини и разни материалистически химико-физични обяснения - е кофа с помия, така си мисля аз.

Науката обяснява много. И е хубаво да обясни много. Но ние винаги ще живеем истински в света на необясненото и необяснимото. Там е нашата детска стая, там е нашата лаборатория за живот. Там играем и дишаме. Самата наука намира живеца си в необяснимото и необясненото.

Както и да е.

Исках да кажа, че понякога човек е с топло сърце. И тогава - сигурно знаете - животът му е чудесен. Приема и приема - и доброто и лошото. И няма гняв и злоба у него, благодушието го спасява от тях. Знаете - дави се тоя, който много и излишно рита с крака и се съпротивлява на водата - крещи и буйства!

Който се отпусне на волята на чудесните водни молекули - плува като тапа и е спокоен! От гняв и злоба, от неприемане на живота - ние страдаме и се удавяме и пак страдаме.

И тук идва серотонинът. Тоест - някой глупак би казал - ами да, когато серотонинът е висок, ние сме блажени и т.н.

Гледай си работата, глупчо - ще му кажа аз.

Не може цял животда се оправдаваме със серотонина. Ако ни е малко серотонинът, хващаме се и си го правим много - това искам да ти кажа аз.

Ние сме господари и на душата и на тялото си. Или поне - трябва да бъдем. Тъгата може да бъде победена с бране на цветя. Гневът и вкиснатата омраза - с благо дело.

Прави добро и ще се чувстваш добре. И серотонинът ти ще е изобилен и ще се лее от ушите ти, хаха!

И сега - моята история.

Преди три дни имах едно говорене пред безпризорни деца. Не ми се измислят по-добре звучащи изрази, примерно като "имах уъркшоп с тийнейджъри, лишени от родителски". Трябваше да поговоря пред тия дечурлига, изоставени от майките и татковците си. Да им прости Господ и на тях.

И аз отидох.

Това беше добра кауза. Моята приятелка Благовеста Пугьова за втори път ме канеше да поговоря на тези деца, лишени от родителски грижи - да им дам кураж и хубави съвети.

И аз отидох.

Но там имаше и още двама говорещи. Още двама щяха да им говорят. И аз се смутих.

Защо? Защото и с двамата се бях карал. Хубави хора, изявени. Известни. Но нали сме живи същества - все делим нещо, все се караме, борим се и се ядосваме един на друг, докато не умрем. Тогава вече си прощ...

Още от Живот

Знаете ли, че кубчето на Рубик е най-продаваният продукт в историята?

Как може да познаете дали красивият камък пред вас е истински диамант? Издишайте върху него, ако е фалшив, той ще се замъгли. Истинският ще остане все...

Топ 5 на най-шантавите мании в интернет

Уеб мании, които ще те изненадат....

Живи корали в дървена рамка? (галерия)

Галерия Коралов риф оживява на стената 18 снимки Ако смятате, че пред очите си виждате снимка на коралов риф, грешите. Френс...

Кой е трябвало да изиграе Тузара в „Сексът и градът“

Ролята на Тузара щеше да изглежда коренно различно, ако я беше изиграл този актьор......

Описано за първи път: Транссексуална кърми!

Американски учени описаха за пръв път как транссексуална жена е могла да кърми своето осиновено дете с помощта на хормони, предизвикали появата на...

Европейски ястия с български акцент – в новото меню на борда на България Ер

Националният превозвач България Ер е подготвил специална изненада за пасажерите, които пътуват в бизнес класа. От днес, 16 февруари, авиокомпанията въ...

Далай Лама и неговите житейски ценности

В живота винаги се нуждаем от мъдри слова, които да ни напътстват, да ни вдъхнат надежда, да ни напомнят кои сме. Днес в рубриката ни „Притчи, м...

Включете се в играта „Подари театър“

Наближава един от най-прекрасните празници в годината – 8 март. Тъй като всеки празник заслужава да бъде отбелязан със специално събитие, A...

Ретро стилистика с Ким Кардашян

Китайското издание на Vogue ни връща обратно в 90-те години и то не с кого да е, а с Ким Кардашян. Риалити звездата застава за специална фотосесия...

На тези зодии можете да се доверите напълно

Независимо дали става дума за приятели или семейство, всички имаме нужда от хора в живота си, на които да доверим своите тайни и да знаем, че те щ...