Когато човек има топло сърце

Когато човек има топло сърце, светът е хубав за него.

Докато бях млад, четях. Четях и стенех и се мъчех. Гама амино-маслената киселина в неокортекса предизвиква постсинаптично задържане и това води до аферентна възбуда в

Рецепторите засеротонин, разположени по пресинаптичните мембрани, биват блокирани от селективните инхибитори на обратния серотонинов захват (SSRI) и това води до повишаване на нивата на серотонина в синапсната цепка, което като резултат, води до облекчаване на тревожността и

И аз четях и не разбирах. Тоест - всичко разбирах. От описанието на тия химични реакции ми ставаше ясно, че в мозъка ни прелитат импулси, че всяко външно дразнение - независимо дали е взрив на късаща крака пехотна мина, или вик на самотна чайка над тъмно море - предизвиква в мозъците ни придвижване на серотонин, норадреналин, ацетилхолин, глицин, допамин и какво ли още не.

И примигват импулси (а те въобще и не примигват, само за поетите като мен примигват!) в мозъците ни, примигват като безбройни прозорци на апартаменти привечер - в Люлин или в работнически квартал в Лима, Перу

Но как да приема - казвах си тогава - че истинските, ефирни, необясними и неподдаващи се на изказване с думи, усещания и вълнения, раждащи се в душата, са някакви мигащи импулси?

Ами самата поезия?

Всичко това, всичкото това нещо - изтънчено и причудливо, непонятно и издигащо душата в тъмни и възхитителни висини, прорязвани само за миг от остри и ярки светкавици? То как се връзва със серотониновите рецептори? Това не е ли математика и химия, целяща да погуби красивия драматизъм на нашия неразбираем живот?

И махах с ръка от досада.

Човек може да стане циничен и то - глупаво циничен. И когато сърцето му затрепти, защото окото му е видяло птичка, кацнала на клонче, да си каже: Хм, повишен серотонин.

Да, да стане глупаво циничен и да похаби поезията на живота си. А животът без поезия; и само с разни серотонини и разни материалистически химико-физични обяснения - е кофа с помия, така си мисля аз.

Науката обяснява много. И е хубаво да обясни много. Но ние винаги ще живеем истински в света на необясненото и необяснимото. Там е нашата детска стая, там е нашата лаборатория за живот. Там играем и дишаме. Самата наука намира живеца си в необяснимото и необясненото.

Както и да е.

Исках да кажа, че понякога човек е с топло сърце. И тогава - сигурно знаете - животът му е чудесен. Приема и приема - и доброто и лошото. И няма гняв и злоба у него, благодушието го спасява от тях. Знаете - дави се тоя, който много и излишно рита с крака и се съпротивлява на водата - крещи и буйства!

Който се отпусне на волята на чудесните водни молекули - плува като тапа и е спокоен! От гняв и злоба, от неприемане на живота - ние страдаме и се удавяме и пак страдаме.

И тук идва серотонинът. Тоест - някой глупак би казал - ами да, когато серотонинът е висок, ние сме блажени и т.н.

Гледай си работата, глупчо - ще му кажа аз.

Не може цял животда се оправдаваме със серотонина. Ако ни е малко серотонинът, хващаме се и си го правим много - това искам да ти кажа аз.

Ние сме господари и на душата и на тялото си. Или поне - трябва да бъдем. Тъгата може да бъде победена с бране на цветя. Гневът и вкиснатата омраза - с благо дело.

Прави добро и ще се чувстваш добре. И серотонинът ти ще е изобилен и ще се лее от ушите ти, хаха!

И сега - моята история.

Преди три дни имах едно говорене пред безпризорни деца. Не ми се измислят по-добре звучащи изрази, примерно като "имах уъркшоп с тийнейджъри, лишени от родителски". Трябваше да поговоря пред тия дечурлига, изоставени от майките и татковците си. Да им прости Господ и на тях.

И аз отидох.

Това беше добра кауза. Моята приятелка Благовеста Пугьова за втори път ме канеше да поговоря на тези деца, лишени от родителски грижи - да им дам кураж и хубави съвети.

И аз отидох.

Но там имаше и още двама говорещи. Още двама щяха да им говорят. И аз се смутих.

Защо? Защото и с двамата се бях карал. Хубави хора, изявени. Известни. Но нали сме живи същества - все делим нещо, все се караме, борим се и се ядосваме един на друг, докато не умрем. Тогава вече си прощаваме, хаха, нали така?

Маги Халваджиян и Калин Каменов - заместник министърът на младежта. И той израснал в дом. Айде, с него се бяхме сдобрили и бяхме в много хубави отношения. Но с МагиХм.

Преди време бях работил като сценарист в негово предаване, скарахме се на чисто принципни, синдикални теми. Той искаше сценаристите да работят в конкуренция един с друг. Аз бях твърдо против това. За да не се намразят, след като се противопоставят интересите им. И така - скарахме се. И оттогава не си бяхме говорили.

И аз отидох.

И да ви кажа - смущавах се. Тръпнех. Много се смущавам от хора, с които съм се карал. Все едно съм направил някаква мръсотия пред тях. Зад тях. Знаете, сигурно, как е

Но когато влязох - деца. Страшно много. Възбудени. Смеещи се. Възбудата и хубавото чувство ме овладяха. Възбудата изпълни ръцете и краката ми като газирана вода.

И подадох ръка на Калин. "Здрасти, адаш", казах му и се тупнахме по раменете.

И аз се поотпуснах. И въздъхнах. Искаше ми се да съм добър. Децата искаха добър човек. Поне така си мислех. Сигурен бях. Че кой не иска добър човек да му говори?

И тогава зад гърба ми - Магърдич. Ох, стреснах се. Седи си с неговата режисьорска шапчица. Дългата коса. Като стар рок музикант на почивка в Созопол.

Здрасти, Маги! - казах аз и се усмихнах, колкото може по-радушно. Много искам хората да ме обичат. Да се обичат.

Или поне да са мили и вежливи един с друг. Да имат топли чувства един към друг. Топли сърца.

И Маги - знаете ли - също (познах това) направи всичко възможно да се усмихне по най-благия и добронамерен начин. Усетих - и на него му е било напрегнато и тежко от това, че ще трябва да се види с човек, с когото се е карал. "Пък как ли ще реагира той?" - питал се е.

И после, един след друг, ние заговорихме на децата.

И ще си позволя да бъда прекален оптимист - но какво пък, така ми харесва - струваше ми се, че всеки от нас прави най-големи и добри усилия да се хареса и на децата

Но и на всеки един от другите лектори.

Ние имахме... как да го кажа... стремеж да се зарадваме един друг и да се покажем добри един другиму. Имахме някакъв такъв благороден импулс в себе си.

Говорехме с все сили хубави и добри неща! - най-просто казано.

Сега - аз съм напълно наясно с това, че поне половината от четящите ще си кажат: Пфу, какво лицемерие! Възрастни, самодоволни и лицемерни типове говорят високопарни приказки пред децата! И суетно се изтъкват един пред друг, а искат и да се харесат един на друг - от най-долнопробна суета!

Знам, мили, че така ще си кажете.

Ето затова почнах със серотонина.

Всяко едно нещо на тоя свят може да бъде прието като най-отвратително, като суета, като пошлост, като низост. Всяко нещо на тоя свят може да бъде сведено до някаква химия, до някаква суета, да бъде обяснено с низката ни и животинска природа, да бъде отдадено на низките ни инстинкти на интереса ни, на алчността и похотта ни, да бъде обяснено чрез низкия ни серотонин или с жалката ни биологична и химична същност.

Но ако човешкото сърце е топло, то приема и приема с добро и без злоба.

Аз приех това, което се случваше тая вечер - трима възрастни и противопоставяли се в живота мъже, да заговорят така сладко и с толкова вдъхновение пред едни лишени от топлота деца - приех го като най-прекрасен знак на съдбата.

Ние говорехме и всеки от нас искаше да покаже, че е добър човек. И че е склонен да прощава. И че добронамереността е повече от злонамереността. После може би щеше да е друго - но сега беше така.

И когато и тримата приключихме, децата идваха при нас и ни прегръщаха. Няма майтап в тая работа. Когато те прегръща дете, осемнадесетгодишен хлапак, без майка и татко - няма майтап.

И, честно да ви кажа, накрая и ние с Магърдич също се прегърнахме. Така, малко срамежливо.

Ами, това е.

Хубава кауза, която прави сърцата топли. Оставете настранасеротонина.

А когато човек има топло сърце, светът е хубав за него.

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfocompany.bg.

Още от Живот

Хороскопът ви за 14 януари

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Изпускам го, а не знам какво да правя

Здравейте. . . преди може би 1 седмица писах тук заради родителите на приятеля ми и сега също искам да Ви споделя някои неща и ако някой се е сблъсква...

Най-зловещите сгради (галерия)

  Галерия Зловещи сгради 17 снимки Седалищата на злодеите във филмите, комиксите и книгите винаги са тъмни, мрачни мест...

В дома на Таня Боева (видео)

„За да си истинска звезда, трябва да те познават и извън страната ти.“, пожела си Таня Боева на имения си ден в ефира на предаването &bdqu...

Добри хора помогнаха на Любчо (видео)

Преди Коледа ви разказахме историята на Любомир – 14-годишно момче с церебрална парализа, загубило и двамата си родители при катастрофа. Въпреки...

Победителите от конкурса "Празнично ухание в кухнята"

Скъпи читатели, Кулинарният конкурс на Az-jenata.bg „Празнично ухание в кухнята“ приключи! Благодарим на всички читатели, които се включих...

Под един покрив? 6 съвета как да се преместите без стрес

Срещнали сте човек, с когото сте щастливи и логично в даден момент се местите у тях. Съвместният живот обаче не е шампанско и рози, дори да ви изг...

Как да намерите мечтаната работа през 2017г.(в няколко стъпки)?

Ако сте като повечето работещи хора, вероятно през тази година искате да смените работата си. Идеята за новата работа ви харесва: представяте си колко...

Котки позират като pin-up момичета

Кое животно бихте оприличили с красотата, грацията и женствеността на една дама? Котката разбира се! Наблюдавайки мъркащите създания, сякаш откриваме ...

Уникалната красота на африканките (галерия)

Светът на изкуството е необятен. Всичко може да вдъхнови твореца, особено ако той създава шедьоври под формата на прически. Връщаме се малко назад към...