Денят, в който спрях да викам на детето си "По-бързо!”

В този побъркан живот всяка минута е преброена и разчетена за нещо. Непрекъснато проверявате нещо по списъка за деня, непрекъснато бързате за следващото планирано място и следващата планирана задача. И колкото да се опитвах да разпределя времето и вниманието си така, че да успея да отметна всички задачи, все едно не ми стигаше времето за всичко.

Такъв беше животът ми в продължение на две безумни години. Всичките ми мисли и постъпки се контролираха от подсещанията на мобилния със звукови сигнали. Целият ми ум беше концентриран върху списъка със задачи.

Преди шест години бях благословена със спокойно, неизтормозено дете, което не влизаше в категорията "спри_се_и_помириши_розата"... Когато трябваше да тръгвам за някъде, дъщеря ми се наслаждаше да търси в чантата ми блестящата корона. Когато преди пет минути трябваше да съм на определеното място, тя настояваше да закопчея с колана на седалката до детското й столче в колата любимото плюшено животно. Когато имах 30 минути да дотичам до следващото място от списъка, тя ме караше да спра количката, за да погали всяко куче, покрай което минавахме.

Бях благословена с моето неизтормозено дене, но не забелязвах това. Когато живееш един побъркан живот, си изработваш тунелно виждане с концентрация само върху списъка. И всичко, което не можеш да отметнеш с чавка, беше обикновена загуба на време. Всеки път, когато моето дете ме караше да кръшна встрани от списъка, си мислех: "Нямаме време за това". Думата, с която най-често се обръщах към моята почитателка на живота беше "По-бързо!".

"По-бързо, закъсняваме!"
"По-бързо, ще изпуснем еди какво си ако не побързаш!"
"По-бързо си яж закуската! По-бързо, обличай се!!"
"Хайде по-бързичко си измий зъбите и си лягай!"

И въпреки че "побързай" и "хайде по-бързичко, де" не ускоряваха особено нещата, аз ги казвах даже може би по-често, отколкото "обичам те".

М-да, истината е болезнена, но пък лекува и ме приближава към този родител, какъвто искам да бъда.

Една събота всичко се промени. Бяхме взели голямата щерка от детската градина и излизахме от колата. Този процес не се случваше толкова бързо, колкото на нея и се искаше и тя се обърна към малката си сестра: "Колко си бавна!". Скръсти ръце на гърдите си и въздъхна с досада. Видях в нея себе си и нещо в мен се скъса.

Бях преследвач - подканващ, подтикващ, подблъскващ и пришпорващ малкото дете, което искаше да се наслаждава на живота. Прозрях колко вредно е за децата ми моето пришпорено съществуване.

Гласът ми трепереше, погледнах в очите на малката, казах: "Много съжалявам , че те карам да бързаш. Харесва ми, че ти не бързаш и искам да бъда като теб. Обещавам ти да бъде по-търпелива". И прегърнах сияещото момиченце.

Не беше много трудно да изхвърля от речника си фразата "по-бързо!". По-трудно беше да събера търпение и да се науча да чакам моето небързащо дете. Започнах да й давам повече време да се приготви, когато трябва да тръгваме за някъде. Случваше се да закъсняваме. Убеждавах се, че ще закъсняваме само тези няколко години, през които тя расте.

Когато се разхождахме или обикаляхме магазините разрешавах тя да задава темпото. И когато тя спираше, за да се полюбува не нещо, аз прогонвах от главата си спешните мисли или просто я наблюдавах. Виждах израженията на лицето й, които преди не бях забелязала. Гледах реакциите й, когато други хора спираха до нея и я закачаха или й се радваха. Наблюдавах как тя съзерцава някакви джунджурийки, буболечки или красивите цветя. Тази съзерцателка беше подарък за моята натегната до краен предел душа.

Дадох си обещание да намаля темпото преди три години. За да живея на забавен кадър полагам неимоверни усилия. Но малката ми дъщеря е живото доказателство, че трябва да продължавам с опитите. Тя е спокойна, усмихната, не се уморява толкова както преди, тя се наслаждава на всеки миг без да бърза.
Реших да живея с днешния ден.

Дадох на детето си малко повече време и в замяна получих урока, че всичко е по-сладко и любовта идва по-леко, когато престанеш да се носиш по живота като вятър.

Вече няма да казвам "Нямаме време за това!". Защото това всъщност означава "Нямаме време, за да живеем".

Да се поспрем, за да се насладим на радостите на живота - това е единственият начин да живеем истински. Повярвайте ми, научих го от един от световните експерти по радост в живота - дъщеря ми.

Източник: handsfreemama.com / превод: spisanie8.bg



Изповедта на една майка, дала на дъщеря си свободата да бъде съзерцател. Снимка: fit4brain.com

Още от Родители и семейство

Как да посрещнем годината на Огнения петел според фън шуй

2017 година ще бъде покровителствана от Огнения петел според китайската митология, а съветите на фън шуй казват, че трябва да преобразим дома и облекл...

Всеки родител иска детето му да успее. Вижте как

Всеки родител иска детето му да стои далеч от неприятности, да се справя добре в училище и да бъде достоен и уважаван човек като възрастен. Реално ням...

Holiday Heroes събират детски играчки и хранителни продукти

Когато Празничните герои се развихрят, значи Коледа наближава... Броени дни преди Рождество Христово, Holiday Heroes стартираха двете си традиционни а...

Седмичен хороскоп за 31 октомври – 6 ноември 2016

Първата седмица на ноември ще бъде сравнително спокойна. Няма да липсват трудности, но с добра организация ще можем да се справим с тях. Какво ви очак...

25 тибетски мъдрости за живота

Щастието се корени най-напред в нас самите. Едно правило, което често забравяме и търсим причините за дисбаланса в живота ни не където трябва. Да бъде...

Почитаме Света мъченица Татяна Римска

На 12 януари Православната църква почита паметта на св. мъченица Татяна Римска. Днес имен ден празнуват всички дами, които носят името Таня или Татяна...

14 януари – Честит имен ден на Нина!

На 14-и януари православната църква почита паметта на света Нина. Галерия Мъдри мисли от Далай Лама 10 снимки Днес имен ден и...

Игрите на бебето между 6 и 12 месеца

Между 6 и 12 месеца детето започва активно да играе и да проявява интерес към играчките и заниманията с тях. Първата играчка на бебето са неговите ръц...

За прощъпулника или какво ще стане детето като порасне?

Прощъпулник се нарича ритуалът, който се организира, когато детето направи първите си стабилни крачки без родителска помощ. Това е важен обичай, който...

Недоносените бебета – какво (не)знаем за тях?

Нормалната продължителност на една бременност е около 40 седмици, през които бебето се развива, храни и расте в майчината утроба. Едва тогава то е нап...