Господи, кога остарях толкова?

Според моя мъж, всяка възраст на жената си имала своята красота. Каза го много отдавна - дори не съм сигурна откъде се взе такава мъдрост в едно 24 или 25-годишно момче, но на мен сякаш само това ми трябваше и още тогава спрях да си броя годините. Наистина. До ден днешен трябва да смятам, за да ви кажа на колко родих първото си дете, на колко бях, когато родих второто и на колко съм в момента.

Аз съм щастлива жена - за мен времето няма значение. Чувствам се добре в кожата си.

ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА



КОЙ ПЕЧЕЛИ ДВУСЕДМИЧЕН ТЕСТ НА ПЕРИЛНИЯ ПРЕПАРАТ "MY FOREST"?



ЕСЕНЕН ТЕАТРАЛЕН БУМ



АКО ЗНАЕХМЕ КАКВО НИ ОЧАКВА ОТВЪД ВРЕМЕТО



КОИ СА ЕДНИ ОТ НАЙ-СТАРИТЕ НАСЕЛЯВАНИ ГРАДОВЕ В СВЕТА?

И така, спрях да си броя годините, но другите не спряха да ми ги броят. Самонадеяността на по-младите е чужда за мен - неразбираема. Винаги съм се питала къде се заражда злобата, която изпитват към по-възрастните от тях. Никой ли не си дава сметка, че всички натам сме се запътили?

Преди време моя позната, със седем-осем години по-млада от мен, си сложи ботокс на челото. Беше едва на двадесет и седем. Тогава аз (на тридесет и четири-пет) ѝ изглеждах толкова стара, че тя не проумяваше как още не съм си сложила ботокс, след като и моето чело се набръчква "така ужасно", когато повдигна вежди! Какъв ужас само, нали! Челото ти да издава емоция!

Две-три години по-късно, с дъщеря ми четяхме за динозаврите. Тригодишното момиченце беше гордо да знае, че те са изчезнали преди 65 млн. години. Тогава тя ме попита:

- Мамо, а ти като си била малка, динозаврите били ли са живи?

Колко стара ѝ изглеждах само! На цели тридесет и няколко години! Та, то - тридесет и няколко и шестдесет и пет милиона са си направо едно и също, нали?

Снимка: Thinkstock

Изживях кризата на четиридесетте за два-три месеца. Тогава за първи път осъзнах, че ми остава да живея по-малко години, отколкото вече съм изживяла. Странно е. Обаче, когато се събудих нарождения си ден, осъзнах, че не се чувствам по-различно от вчера и бързо забравих терзанията, които ме бяха държали будна през последните няколко месеца.

А днес фризьорката ми (десетина години по-млада от мен, свободна и без деца) ми каза: "Чудя се, след като толкова не обичаш да ти влиза вода в ушите, като сте били гаджета с твоя мъж и като те е целувал по ушите, как си го изтърпяла?"

Представете си само! Тази млада жена няма никакви притеснения да ми покаже, че според нея съм стара - достатъчно стара, за да не правя секс или поне, за да не ме целува мъжът ми по ушите. Или може би си мисли, че хората правят секс само, докато са гаджета? И дали все още вярва, че бебетата ги носи щъркелът? Защото женените не правят секс!

И все пак, подобни случки и ситуации могат само да ме разсмеят. Чувството ми за хумор е малко хапливо по принцип, та може и да ви се стори, че се заяждам с доброто момиче. Уверявам ви - не е така. И не тази случка е поводът, който ме провокира да пиша.

Истината е, че това, което ме провокира да седна и да напиша този текст, е една папка с мои стихове, които днес приятелка ми върна.

Както казах, в папката има стихове, писани от мен в тийнейджърските ми години. Има и няколко мои портретни снимки, правени от професионален фотограф, също тогава.

Снимка: Thinkstock

Седнах в колата, отворих зелената папка и започнах да чета:

Разкъсай ме...
Да не остане нищо...
Дори частица малка от спомена за мен...
И после разплачи се скришом
и знай поне, че няма да ме има...

Ще бъда ничия...
...Разкъсай ме...
Аз искам да съм твоя, но не мога...
Нямам сила да загубя себе си...
По-лесно е да кажа "сбогом"
И няма да си мой...

Разкъсай ме...

Пожълтели листове хартия, поезия, писана на пишеща машина, черно-бели портретни снимки, сякаш това не бях аз... Само преди няколко месеца, разглеждах просълзена и с треперещи ръце пожълтели писма от младостта на любимата ми баба... Черно-белите ѝ снимки от войната - сватбата ѝ с дядо, кореспонденцията с братовчедите на село, спомените за дъждовното лято и студената есен на 1943 година.

Тогава държах историята на цял един живот в ръцете си.

Снимка: Thinkstock

Сега държа моята пожълтяла история в ръцете си. Онова момиче - архаичното, което написа тези стихове, отдавна го бях забравила. Нямаше го. Изчезна. Стопи се. Сякаш никога не е било.

Точно в този момент осъзнавам, че наистина много години са минали. Ей така - неусетно, неосъзнато, останали са зад мен...

Не разбрах кога децата са се качили в колата. Пак се карат за нещо. Аз им казвам, че не трябва да се карат. Те са си най-близки в живота. Не може да се карат за глупости. Какво толкова имат да делят. Това явно им се струва глупаво, наивно и архаично. Защото в един глас и двете ми казват:

- Мамо, ти нищо не разбираш!

Господи, кога остарях толкова?

Автор: Паулина Петрова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".

Още от Живот

20 януари – Честит имен ден на Евтим и Евтимий

На 20-ти януари се чества паметта на Преподобния Евтимий Велики, който е живял през V век, както и паметта на българския патриарх св. Евтимий Търновск...

Джоан Смолс като ретро съблазнителка

Ако има една жена, която може да се припознае като „Черната перла“, то това със сигурност е Наоми Кембъл. Още по темата 7 неща, които никог...

Ейърс рок – свещеното място на аборигените (галерия)

В северната част на централна Австралия се издига величествено скално образувание. През 1873 година за първи път учени посещават мястото, картографира...

Скандал и дързост в черно и бяло

Колкото и да се радваме на всякакви разнообразни вдъхновения в кампаниите, трябва да признаем едно – провокацията ни действа. Още по темата ...

Седмичният ви хороскоп

Астрологията е наука, която изучава взаимодействието между Слънцето, Луната и останалите планети и отражението им върху живота, хората и причините...

Киото – древната столица на Япония

Зимата е спуснала своята бяла завеса във всяко кътче на Земята, в което по това време на годината се очаква да вали сняг. Тих и сгушен в снежна премян...

Любопитни и непознати факти за Канада (галерия)

Канада е една от най-добре уредените държави в света. Социалните облаги за гражданите ѝ привличат много емигранти, търсещи спокоен живот. Галерия З...

Грация: Свръхгабаритна балерина се прочу с пируетите си (ВИДЕО)

Пълната американка Лизи Хоуел се прочу в социалните мрежи, благодарение на свои фотографии и видео, в които са заснети тренировките й по балет, пи...

Националният етнографски музей представя традициите на Сурва и Василица

Събитията за опознаване на народните празници в България, част от кампанията „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“ продължават на...

Видео рецепта: Сос с кисело мляко

Понякога дори и най-завършеното и съвършено ястие има нужда от добавка под формата на вкусен сос. Наситили сме се на чили, млечен, барбекю и дру...